10 неприятни последствия от климатичните промени, за които може би не подозираме – Част 2
Продължаваме от част 1 със следващите, може би донякъде, неочавани последствия от промяната на климата, които могат да сполетят планетата до края на века, а за съжаление някои от тях вече са в ход.
Да се търси истината във виното ще става все по-трудно
Климатичната криза силно ще повлияе на Средиземноморието. Съгласно изследване на консултантската компания McKinsey в Италия, Португалия, Испания, а също така в някои райони на Гърция и Турция количеството валежи в топлия сезон ще намалеят с 10% до 2030 година и с 20% до 2050 година. Към средата на века сушата може да има през не по-малко от шест месеца в годината. Много страни вече изпитват недостиг на питейна вода, а към настоящия момент водният стрес в Мароко и Либия е изключително висок. Всичко това влияе силно на селското стопанство и туризма.
Основният удар от глобалното затопляне ще понесат винените райони, тъй като лозята са капризни и чувствителни към колебанията на температурата и валежите. Определени традиционни сортове, които в момента са емблематични за някои райони, няма да могат да виреят там. Например се смята , че сортът Мерло, характерен за районите около Бордо, до 2050 година може да изчезне. При такива условия производството на вино в Испания, Италия и Португалия към средата на века може да намалее няколко пъти. Експертите препоръчват колкото си може по-бързо да бъдат разработени планове за адаптация към бъдещите промени. В противен случай климатичната криза може да лиши много милиони хора от нормалния стандарт на живот, а световната икономика – от трилиони долари.
Еспресо, капучино и лате могат да станат елементи от лукса
Промените на климата ще поставят своя отпечатък и върху производството на кафе. До 2050 година териториите, годни за отглеждане на кафеени дървета, ще се съкратят два пъти. Освен това съществува риск до 2080 година това растение да изчезне напълно. Условията за отглеждане на кафето са много специфични. На кафеените дървета са им нужни стабилна температура от 17 до 23 градуса по Целзий и обилни валежи. Особено капризен е сорта Арабика, на който се пада около 70% от световното производство на кафе. Прогнозите сочат, че Латинска Америка, в която има най-много кафеени плантации, ще страда от суша и високи температури, и много от дърветата може да загинат. Ще се съкрати не само общия обем на събираната реколта, но ще се съкрати и видовото разнообразие. Етиопия, Кения, Виетнам, Индонезия също ще бъдат засегнати от високите температури и недостига от валежи.
В Танзания, където животът на 2,4 милиона човека зависи от производството на кафе, добивът на кафе в сравнение с 60-те години на миналия век е намалял с 50% заради повишаването на средната температура в региона. Освен това горещината създава благоприятна среда за размножаването на вредители и разпространяването на болести в кафеените плантации. През 2012 година от опустошителната кафеена листна ръжда (Hemileia vastatrix) са пострадали половината плантации в Централна Америка, а някои производители в Гватемала са загубили 85% от реколтата си. Тогава общата загуба в региона била оценена на 500 милиона долара, а 350 хиляди човека са останали без работа.
Но проблемът е не само в това, че на любителите на кафето ще им се наложи да пият по-малко любимата си напитка. Поминъкът на повече от 120 милиона човека в 70 от не най-богатите страни зависи от производството на кафе. Много страни поддържат своята икономика благодарение на това производство и по-голямата част от производителите са дребни фермери. Те самостоятелно трудно могат да се адаптират към все по-горещия и нестабилен климат. Специалистите съветват да се предприемат незабавно мащабни мерки, защото дърветата дават плод няколко години след засаждането и на фермерите вече им се налага да търсят други места за своите плантации, които са по-далеч от екватора.
В много от досегашните столици на зимните Олимпийски игри ще бъде твърде топло за зимни спортове
Изследване, проведено от учени от Университета на Ватерло в Канада през 2018 година, е показало, че ако в близките години емисиите на парникови газове не намалеят значително и останат на сегашните си нива, зимните Олимпийски игри ще загубят своята актуалност в много страни по света. До 2080 година само 8 от 21 места, където досега е имало зимни Олимпиади ще са годни за повторно провеждане на дисциплините от зимните игри.
Интересен факт е, че даже ако Парижкото споразумение бъде изпълнено и глобалното затопляне бъде спряно, само 12 града отново ще могат да приемат олимпийци. Инсбрук, Гармиш-Партенкирхен, Осло, Сараево, Ванкувър, Шамони, Гренобъл и Сочи няма да са подходящи за зимни спортове. Във Ванкувър и Сочи спортистите вече се оплакваха от лош сняг и опасни за травми условия. Сноубордистите са констатирали, че халфпайпът е бил опасен заради мокрия сняг и неравностите по терена. Разбира се, на планетата ще останат студени места, подходящи за зимни спортове, но е много вероятно състезанията да се провеждат на едни и същи места по няколко пъти.
Времето, подходящо за масов хокей, фигурно пързаляне и ски, все повече ще намалява
Промените на климата ще влияят не само на местата за провеждане на Олимпийски игри, но и на възможността спортистите да тренират, а любителите на зимните видове спорт да ги упражняват. Съгласно прогнозите в САЩ до 2050 година в някои ски центрове сезонът ще намалее два пъти. В Канада до 2090 година количеството дни за пързаляне с кънки ще намалее с 34% в Торонто и Монтреал, а в Калгари – с 19%.
Откритите пързалки в Канада са неразделна част от културата на тази страна. Голяма част от населението, големи и малки, играят хокей и смятат това важна част от своя живот. Но с всяка изминала година да се поддържат пързалките във функционално състояние ще става все по-сложно заради растящите температури.
В Европа също се очаква глобалното затопляне да засегне много от известните ски курорти и сезонът за активно упражняване на зимни спортове постепенно да намалява.
Много от сегашните столици и големи крайбрежни градове ще се превърнат в подводни царства
Преди това стана въпрос за потъването на някои островни държави, но има голяма вероятност тази съдба да сполети и континенталните държави. В свое изследване учени са представили, как ще изглежда планетата, ако целият лед на полюсите и във високите планини се стопи. По оценката на учените в този случай нивото на Световния океан ще се вдигне приблизително с 216 фута (около 65 метра).
В Европа освен Лондон и Венеция, под водата ще се окажат Дъблин, Брюксел, Амстердам, Копенхаген, Стокхолм, Хелзинки и Санкт-Петербург. Истанбул също ще бъде под водата, а Средиземно и Черно море ще се слеят в един воден басейн. Манаус, столицата на бразилския щат Амазонас, който се явява голямо пристанище по поречието на Амазонка, също ще се окаже под водата. Такава съдба може да сполети Буенос-Айрес и даже Асунсион, столицата на Парагвай, която сега е отдалечена на стотици километри от брега на океана.
