10 неприятни последствия от климатичните промени, за които може би не подозираме – Част 1

Към края на века чашка кафе за закуска или чаша вино на вечеря могат да станат прекалено голям разкош, а някои градове въобще ще изчезнат от лицето на Земята. Това са някои от последствията, които могат да се случат в бъдеще като следствие от промяната на климата, но за съжаление други вече са в ход , такива като „цъфтежа“ на Хималаите, потъването на острови, рязкото намяване на рибните популации.

Храната става все по-малко хранителна

През 2004 година списанието American College of Nutrition е публикувало изследване, в което учени са анализирали хранителната ценност на 43 вида плодове и зеленчуци. Данните на Министерството на селското стопанство на САЩ за 1950 година са били сравнени с тези за 1999 година. Оказало се, че съдържанието на протеини, калции, желязо, витамин С и други полезни компоненти в повечето плодове и зеленчуци са намалели приблизително с една трета.

Отначало авторите решили, че подобно намаляване на хранителните вещества се обяснява с избора на не най-добрите сортове за последващо засаждане, но след това те забелязали връзката между загубата на ценни компоненти и увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид.

Въглеродният диоксид стартира фотосинтезата и е необходим на растенията, както кислородът за хората. Но при по-голямата концентрация на СО₂ плодовете и зеленчуците започват да усвояват повече въглехидрати, захари и нишесте за сметка на протеините, желязото, цинка и други полезни компоненти.

Съгласно неотдавнашно изследване към средата на века в хранителните продукти ще се наблюдава катастрофално намаляване на цинка и желязото. Това преди всичко ще бъде удар по развиващите се страни, тъй като там растителната храна представлява значителна част в техния хранителен режим. Само чрез една селскостопанска култура, а именно ориза, повишаващата се концентрация на СО₂ в атмосферата може да се отрази на здравето на 600 милиона човека. Анализът на различни сортове ориз е показал, че с увеличаването на концентрация на СО₂ в атмосферата, протича комплексно намаляване на хранителната ценност на ориза, като намаляват протеините, минералите, витамините В1, В2, В5 и В9.

Животът на рибите е под заплаха

Развитието на хидроенергетиката, прекалено големия улов, промените в климата и замърсяването на околната среда са довели до рязко намаляване на популациите на мигриращите риби. Сьомгата, пъстървата, амазонският сом, европейската змиорка, ципурата и много други видове риби обитават на едно място, а се размножават на друго. Това ги кара да се преместват между различни региони, където условията за живот все повече се различават.

От 1970 година насам на планетата са изчезнали 76% от сладководните мигриращи риби. Най-сериозна е ситуацията в Европа, където за последните 50 години такива риба са намалели с 93%, в Латинска Америка и в Карибския басейн – с 84%.

Мигриращите видове риби помагат за „пътешествието“ на хранителните вещества, лаврите и микроорганизмите, което поддържа „здравето“ на реките, езерата и водно-блатистите водоеми. Освен това, много хора зависят материално от предсказуемата миграция на рибите. Разрушаването на обичайната жизнена среда и нерегулираният улов нарушават естествения цикъл на животните. Например, експертите предполагат, че строителството на язовирни стени и преграждащи съоръжения е една от основните причини за такова катастрофално измиране на европейските риби.

Друга причина, която заплашва съществуването на 60% от всички риби, е глобалното затопляне. Повишаването на температурата на Световния океан е едно от най-разрушителните последствия от това явление, отразяващо се на природните процеси, в частност – на живота на рибите. Световният океан се нагрява твърде бързо и морските обитатели не успяват да еволюционират за да оцеляват при новите условия. Особено уязвими от ръста на температурата са хайвера и малките рибки. Вече много видове риби мигрират към по-прохладни места, съответстващи на техните обичайни условия за живот.

Климатът „подгрява“ локални конфликти и войни

Изследователи от Международния институт за приложен системен анализ са установили връзка между климата и политиката. Учените утвърждават, че промяната на климата като минимум се явява една от причините за вълненията и цветните революции в Тунис, Либия, Йемен, Египет, и други страни, обхванати от „арабската пролет“.

В качеството на отделен пример експертите разглеждат ситуацията в Сирия, където народните вълнения и протести прераснаха в пълномащабна гражданска война. По мнението на учените, до такова развитие на събитията е довело повишаването на средните температури в региона. Заради проточилата се суша, намаляването на плодородието на земята и липса на прясна вода, сирийците няколко години подред са събирали лоша реколта, което е накарало много селски жители да се преселят в градовете. В края на първото десетилетие на нашия век 60% от селските стопанства са били пред фалит, 80% от добитъка е бил изклан, а 1,5 милиона човека (около 7 % от довоенното население) са се преселили в градовете. Всички тези събития са довели до масово недоволство, протести, политическо противостояние, а след това до гражданска война, предизвикала огромна беженска вълна.

По мнението на много експерти, включително и на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, известен защитник на опазването на околната среда, сирийският конфликт е можело да бъде решен, ако светът е обърнал навреме внимание на климатичните проблеми на източното Средиземноморие.

Хималаите „цъфтят“

Климатолози са изучили спътникови снимки на Хималаите от 1993 до 2018 година и са открили растителност на височина 5 500 метра. Склоновете, които заради изключително ниските температури по-рано са били смятани за негодни за живот за растения и животни, в последните 13 години са започнали активно да се покриват с треви и храсти. Преди две десетилетия субнивалната зона, тоест преходната зона между гъстата дървесна растителност и вечните ледове се е намирала по-ниско, а сега се е вдигнала почти на 1000 метра по-нагоре по склоновете на Еверест и другите високи върхове на Азия.

Изследователите смятат, че този феномен директно е свързан с глобалното затопляне и повишаването на концентрацията на СО₂ в атмосферата. Компютърното моделиране е показало, че растенията ще продължат „да се изкачват“ нагоре, но как това ще се отрази на живота на региона е все още неясно и са нужни допълнителни изследвания.

Растенията могат както да спомагат за топенето на ледниците, така и да забавят този процес. Така или иначе появата на треви, мъхове и храсти на нови височини в Хималаите в близко бъдеще ще повлияе на хидроложкия режим на речните системи в Азия, които извират в тези планини и снабдяват 1, 4 милиарда човека с вода.

Острови потъват

През 2016 година пет необитаеми рифови острова ( с размери от 1 до 5 хектара) от архипелага на Соломоновите острови буквално са били „измити“ от океана. На други шест водата е обхванала големи участъци от земя, а на други два е разрушила цели села. Например на остров Наутумбу са живеели 25 семейства и в резултат на наводненията техните домове са били разрушени и се наложилo местните жители да се преселят на съседния по-висок остров. В началото на 2020 година два необитаеми острова в провинция Южна Суматра в Индонезия са напълно потънали, а още четири са на границата на изчезване.

В близките години могат да потънат цели страни в Тихоокеанския регион – Тувалу, Науру, Кирибати и някои части от Маршаловите и Соломоновите острови. Само в тези райони живеят милиони хора, които вече се замислят за преселване на по-високи острови. От друга страна в тези региони се развиват програми за съхраняване на зоните на обитаване, включително с помощта на съвременни технологии.