Ще бъде ли “засмукана” някога Земята от черна дупка?
Черните дупки са области в космоса, където гравитацията е толкова силна, че дори най-бързият обект във Вселената не може да избяга от нея. В същото време учените посочват, че черните дупки поглъщат лошо материята и са ужасно неефективни.
Каква е вероятността Земята някой ден да бъде засмукана в черна дупка? И ако все пак това се случи, какво би станало?
Експертите смятат, че шансът Земята някога да се сблъска с черна дупка, преди да бъде погълната от Слънцето – което ще се случи след около пет милиарда години – е практически нулев.
“На първо място, космическото пространство се нарича така по някаква причина”, казва професорът по физика от Университета на Роуд Айлънд Дъг Гобиел. “Средната плътност на светещата материя във Вселената е около един протон на кубичен метър. В галактиката и Слънчевата система, плътността е значително по-висока, но все пак практически не съществува.“
Обекти, които ние смятаме за „големи“ и „плътни“, са доста редки във Вселената: това са планетите, звездите и свързаните с тях остатъци – бели джуджета, неутронни звезди и черни дупки, обяснява Гобиел.
„Въпреки че само в нашата галактика има безброй звезди, случайните срещи между тях са изключително редки поради огромното разстояние между обектите“, обяснява Джонатан Зрейк, доцент по физика и астрономия в Университета Клемсън.
„Ако не вземаме предвид свръхнапреднала цивилизация с практически неограничени ресурси и енергия, която умишлено да „изстреля“ черна дупка в Слънчевата система, такъв сблъсък е толкова малко вероятен, че е почти нулев“, продължава Гобиел.
„Ние обикновено не се тревожим за звезди, преминаващи през Слънчевата система, така че това може да бъде екстраполирано към останалите обекти в галактиката“, казва той.
От време на време звезди се приближават достатъчно близо, за да избият няколко комети от най-отдалечените краища на Слънчевата система, от така наречения облак на Оорт и с това се изчерпва гравитационното им влияние върху Слънчевата система. По всяка вероятност същото ще бъде и с черните дупки и други компактни маси, които се скитат извън Слънчевата система, обяснява Гобиел.
Трябва ли да се страхуваме от „близките“ черни дупки?
Според експертите дори най-близките черни дупки до нашата Слънчева система са твърде далеч, за да ни повлияят по някакъв начин.
Например до черната дупка V616 Monocerotis, която се счита за една от най-близките, разстоянието е повече от 3000 светлинни години.
„Дори ако черната дупка погълне своята звезда близнак, нейната маса няма да е достатъчна за нищо друго освен няколко изблици на радиация“, подчертава Гобиел. „На такова разстояние от Земята ние можем да забележим такова събитие единствено с помощта на мощни инструменти. А въздействието върху нашата планета въобще ще бъде нулево.“
Черните дупки се делят на два основни типа: звездни и свръхмасивни (въпреки че скорошни изследвания показват, че вероятно има и някакъв междинен клас). Звездните черни дупки са няколко пъти по-масивни от нашето Слънце, а свръхмасивните черни дупки могат да имат маси от няколко милиона до милиарди слънца.
Черните дупки със звездна маса като тази на V616 Mon са останки от масивни звезди, загинали при катастрофални космически експлозии, които са наричани още и свръхнови. Най-близката звезда до нашата система, която теоретично може да образува черна дупка, е Бетелгейзе, втората най-ярка звезда в съзвездието Орион.
Според думите на Зрейк, Бетелгейзе е към края на живота си и вероятно ще произведе свръхнова някъде през следващите 10 000 години. Но и тя се намира на около 500 светлинни години от нас, и даже наистина да се превърне в черна дупка, това няма да има никакъв ефект върху Земята.
Колко близо трябва да бъде черната дупка, за да повлияе на нещо?
„Въпреки че пропускането на свръхмасивна черна дупка или дори черна дупка със средна маса някъде близо до Слънчевата система е почти невъзможно, то да не забележите черна дупка със звездна маса в покрайнините на Слънчевата система е напълно възможно“, смята Гобиел.
„Но дори една голяма черна дупка със звездна маса, да речем 30 слънчеви маси, би трябвало да е по-близо от Нептун (който е почти 30 пъти по-далеч от Земята до Слънцето), за да има някакъв гравитационен ефект върху Земята и приблизително на разстоянието до Юпитер (около пет пъти по-далеч от Земята до Слънцето), за да привлече Земята със сила, приблизително равна на слънчевата гравитация”, казва той.
Смята се, че черните дупки са всемогъщи космически прахосмукачки, които поглъщат всичко по пътя си, но Гобиел счита, че това изобщо не е така.
„Най-общо казано, черните дупки поглъщат ужасно лошо материята“, смята той. „Отговорът на въпроса защо черните дупки все още не са погълнали Вселената е, че в повечето случаи те са изключително неефективни и трудно нарастват.“
Ами ако Земята бъде засмукана в черна дупка?
Ако черна дупка по някакъв начин се приближи до Земята (например по-близо от орбитата на Луната) и се движи достатъчно бавно, тогава нашата планета със сигурност ще бъде разкъсана от невероятната гравитация.
„Земята ще загуби своята атмосфера и океаните а разтопеният метал ще се излее от земната мантия и ще се разпилее из космоса“, обяснява Зрейк.
Земните фрагменти ще попаднат на орбита около черната дупка и ще се изпарят в йонизирания газ, състоящ се от атоми или молекули, които са загубили електроните си или, точно обратното, са получили допълнителни. По думите на Зрейк , газът ще образува пръстен от материал (известен също и като акреционен диск) около черната дупка, а по-голямата част от него ще бъде погълната в рамките на часове или дни.
“Освободената енергия ще изведе мощни потоци плазма в космоса – едно от четирите основни състояния на материята – и ще създаде високоенергийно излъчване. Астрономите от близките планети със сигурност ще забележат изблици на радиация”, обяснява той.
Но шансът този сценарий да се осъществи е астрономически малък. Малко по-правдоподобен, но все пак много малко вероятен е сценарий, при който черната дупка се приближава достатъчно, за да засегне по някакъв начин Земята, но не достатъчно, за да погълне нашата планета.
Основната опасност, поне за живота на планетата, това е случаят, в който черна дупка наруши орбитата на Земята толкова много, че климатът силно се промени или огромно количество отломки от Слънчевата система (астероиди, комети и спътници) се насочат към нас с висок риск от сблъсък, обяснява Зрейк. .
„Животът на Земята със сигурност ще оцелее, но малко вероятно е човечеството и повечето от многоклетъчните видове на Земята да продължат съществуването си“, резюмира Гобиел.
