Роботът на Мъск: Защо амбициозните планове на милиардера могат да са опасни?
Увлечено от новите технологии, обществото рискува да остави бъдещето си в ръцете на богати новатори, чиято визия за него надхвърля тяхното разбиране. Ще бъде ли бъдещето, което искат да видят Мъск и такива като него, по-добро за човечеството или поне достатъчно добро? И кой ще понесе последствията, ако нещо се обърка?
Илон Мъск анонсира създаването на хуманоиден робот за изпълнение на повтарящи се рутинни задачи, които хората мразят толкова много. Според него роботът ще може да прибяга до магазина за хранителни стоки, както и да се справи с много други задачи, свързани с физически труд.
Очаквано социалните медии се изпълниха с препратки към поредица от научно-фантастични антиутопични филми за роботи, при които нещата се объркват ужасно неправилно.
Колкото и обезпокоително да изглежда бъдещето с роботите от филми, като „Аз, Робот“, „Терминаторът“ и други, именно технологиите, стоящи зад днешните хуманоидни роботи и намеренията свързани с тях, трябва да ни тревожат.
Роботът на Мъск се разработва от компанията Tesla. Това изглежда като отклонение от автомобилния бизнес на компанията, освен ако не се погледне, че Tesla не е типичен производител на автомобили. Така нареченият „Tesla Bot“ е концепция за лъскав 56-килограмов хуманоиден робот, който ще разполага с автомобилен изкуствен интелект и технологията за автопилот на Tesla, за да планира маршрути, да ги следва, да лавира и да избягва препятствия в трафика, в дадения случай сред пешеходците.
Като оставим настрана антиутопичния научнофантастичен подтекст, планът е добър. Антропогенната среда е създадена от хора за хора. И както каза Мъск, когато представяше Tesla Bot, успешните авангардни технологии ще се научат да се ориентират по начина, по който го правят хората.
Но така или иначе автомобилите и роботите на Tesla са само видимите продукти от един много по-голям план, целящ създаването на бъдеще, където авангардните технологии ще освободят хората от биологичните им корени чрез смесване на биологията и технологиите. От гледна точка на етичното и социално отговорното развитие и използване на нови технологии, този план поражда опасения, които надхвърлят спекулативните фантастични страхове от свръхинтелигентните роботи.
Човек с големи планове
Самоуправляващите се автомобили, междупланетни ракети и интерфейси мозък-машина са стъпки към бъдещето, такова каквото го вижда Илон Мъск. В него технологиите ще бъдат спасител на човечеството. В бъдеще енергията ще бъде евтина, изобилна и устойчива, хората ще работят в хармония с интелигентните машини и дори ще се слеят с тях. По този начин човек ще се превърне в междупланетен вид.
Това е бъдеще, което, съдейки по различните начинания на Мъск, ще бъде изградено върху набор от основни взаимосвързани технологии, включително сензори, усилватели, инфраструктура за енергия и данни, системна интеграция и значителен напредък в изчислителната мощ. Заедно те ще образуват мощен арсенал от инструменти за създаване на трансформиращи технологии.
Мъск си представя как хората в крайна сметка ще преодолеят границите на своето еволюционно наследство, използвайки свръхчовешки технологии. Но свръхчовешка може да стане само такава технология, която първоначално е била човешка или поне е създадена да се развива в свят, създаден от хората.
Подходът към иновациите, основан на принципа „да направим технологиите по-човешки“, лежи в основата на автомобилните системи на Tesla, включително широкото използване на оптични камери. Те се свързват с „мозъка“ на изкуствения интелект и помагат на превозните средства да се движат автономно по пътищата, които според Мъск „са предназначени за биологични невронни мрежи с оптични преобразуватели“ , тоест с други думи, за хората. Мъск смята, че това е следващата малка стъпка от създадените от човека „роботи на колела“ към хуманоидни роботи на крака.
По-лесно да се каже, отколкото да се направи
Технологията на „напълно автономно шофиране“ на Tesla със съмнителното име „автопилот“ служи като отправна точка за разработчиците на Tesla Bot. Колкото и впечатляващо да изглежда тази технология, тя се оказва не съвсем надеждна. Инцидентите и нещастните случаи, свързани с режима на функциониране на автопилота на Tesla (например наскоро заради това, че алгоритмите не са разпознали паркирани автомобили за неотложна помощ) поставят под въпрос целесъобразността на толкова бързо пускане на тази технология на свободния пазар.
Такъв съмнителен опит не предвещава нищо добро за хуманоидните роботи, използващи същите инструменти. Но тук не става въпрос само за избора на правилната технология. Неудачите на автопилота на Tesla се задълбочават от човешкото поведение. Например, някои шофьори на Tesla смятат модернизираните си автомобили за напълно автономни и не обръщат нужното внимание на процеса на шофиране. Може ли нещо подобно да се случи и с Tesla Bot?
“Рисковете-сираци ” при Tesla Bot
Когато се оценяват социално полезни технологични иновации, особен интерес представляват „рисковете сираци“, тоест рисковете, които са трудни за измерване и лесно се пренебрегват, но неизбежно се появяват като пречка пред новаторите. За решаването на тези проблеми под ръководството на професор Андрю Мейнард е разработена системата Risk Innovation Nexus, по инициатива на Института по предприемачество и иновации „Орин Едсън“ към Университетът в Аризона и Лабораторията за глобално бъдеще.
Tesla Bot носи в себе си цялото портфолио от „рискове-сираци“. Те включват потенциални заплахи за поверителността и автономността, тъй като ботът може да събира и споделя потенциално поверителна информация. Също така съществуват проблеми, свързани с това как хората реагират на роботи, потенциалните различия между етичните или идеологически възгледи, например в борбата с престъпността или граждански протести и т.н. Това са въпроси, които рядко се съдържат в инженерното обучение, но ако се игнорират може да се случи катастрофа.
Докато Tesla Bot изглежда безобиден , та дори забавен, за да стане той не само успешен от търговска гледна точка, но и полезен, неговите разработчици, инвеститори, бъдещи потребители и другите хора трябва да си зададат трудните въпроси за това каква заплаха може да представлява ботът, за това кое е важно за нас и какво да правим с тези заплахи.
Тези заплахи могат да бъдат конкретни, например от хора, които, без да се замислят за рисковете, правят неоторизирани модификации, които повишават производителността на робота (принуждавайки го да се движи по-бързо от очакваното от разработчиците), или общи заплахи, като технологиите, използвани по нов начин с военни цели. Те също могат да бъдат доста неопределени, например като заплаха за работното място от хуманоиден робот или заплаха за неприкосновенността на личния живот от страна на робот, оборудван с усъвършенствани системи за наблюдение.
Освен това има проблеми с технологичните пристрастия, преследващи изкуствения интелект от известно време, особено от усвоено поведение, което може да се окаже силно дискриминационно. Например, сексистките и расистки резултати от алгоритмите на ИИ.
Трябва ли да правим нещо само защото можем?
Tesla Bot изглежда като малка стъпка към свръхчовешките технологии, както ги вижда Мъск и той лесно да бъде приписан като самохвалство. Но дръзките планове, лежащи в основата му са сериозни и пораждат също толкова сериозни въпроси.
Например, колко отговорна е визията на Мъск? Той може да предприеме стъпки, за да сбъдне мечтата си, но кой ще отговори, трябва ли? Ще бъде ли бъдещето, което Мъск иска да види, по-добро за човечеството или поне достатъчно добро? И кой ще понесе последствията, ако нещо се обърка?
Това са по-дълбоките опасения, които Tesla Bot поражда за бъдещето и как нашите действия ще му влияят. Това не означава, че Tesla Bot е лоша идея или че Илон Мъск не бива да показва мускулите си, докато изгражда бъдещето. При правилно използване на тези идеи и технологии, те ще станат трансформиращи и ще открият многообещаващо бъдеще за милиарди хора.
Но ако потребителите, инвеститорите и другите хора бъдат заслепени от блясъка на новите технологии и пренебрегнат общата картина, обществото рискува да остави бъдещето си в ръцете на богати новатори, виждането за което е извън рамките на тяхното разбиране. Ако визията им за бъдещето не е в съответствие с това, към което се стремят повечето хора, или ако това е катастрофално погрешно, такива новатори могат да се превърнат в пречка за изграждането на справедливо и справедливо бъдеще.
Може би това е урокът, който хората трябва да научат от антиутопичните научнофантастични филми за бъдещето, когато Tesla Bot се превръща от идея в реалност. И това не трябва да бъдат тривиалните въпроси за неконтролираните хуманоидни роботи, а онези много по-сериозни въпроси, свързани с това кой и как има правото да твори бъдещето и да участва в неговото създаване.
