„Не съм слабак“ : защо нарцисите толкова тежко приемат своите неуспехи
Много от нас си представят в общи линии как изглежда гневен нарцис . Възможно имате познат, който въобще не може да губи или колега, който всеки проект превръща в състезание. Ако залозите са високи, а нарцисът губи, гневът му може да се разрасне до огромни мащаби. Учени са изследвали този въпрос и са установили защо някои хора, проявяващи нарцисизъм, така тежко приемат неуспехите. В основата стои тяхната уязвимост и слабост.
Екип от учени, начело с Емануела Грити от Университета в Падуа, наскоро публикуваха резултати от свое изследване, целта на което е било да се изучи реакцията на нарцисите към неуспехите. За да не разчитат само на данни от самоанкетирането, те са добавили към анализа познатия на всички тест на Роршах с мастилените петна. Благодарение на него учените са успели по-ясно да установят безсъзнателните аспекти на личността на човека.
В самия тест на Роршах е имало пет черно-бели и пет цветни мастилени петна. Ученът, провеждащ експеримента, ги е показвал на участниците последователно и ги е питал: „Какво вие виждате тук?“. След това той е поставял точки по стандартен набор от параметри и критерии. Всичко това се е правело за да бъдат изводите максимално обективни.
В експеримента са участвали 105 студента от университета. Те са преминали през предварително моделирани ситуации, където можело да се сблъскат с неуспех. С изследването учените са искали да разберат дали ще могат да открият нарцистично мотивиран гняв. Експериментът се базирал на така нареченото матрично разсъждение, включващо създаване на модел от правилно подредени геометрични фигури. Изследователите са подчертавали необходимостта участниците да се справят добре с тази задача, описвайки я като измерител, който може да „предскаже бъдещи постижения и житейски успех“.
След всяко изпитание, провеждано на компютърен екран, студентите са получавали моментална обратна връзка във вид на емотикони ( жълт усмихващ се в случай на правилен отговор и червен намръщен при неправилен). Но тази обратна връзка се контролирала от самите учени и по никакъв начин не зависела от реалните резултати на участниците.
В първата серия от изпитания всички участници „преминали“ теста сполучливо, като учените им показвали успех от 80%. Във втората серия се появявал червен светлинен сигнал, показващ, че те са дали 40% правилни резултати, които са много по-лоши от тези на останалите. За да направят ситуацията още по-напрегната, учените са съобщавали на участниците, че техните лица се записват за последваща оценка на невербалното им поведение.
Поставете се на мястото на тези участници. Как бихте се почувствали, ако сте се опитали да дадете най-доброто от себе си, а накрая сте се провалили? Ситуацията би трябвало да се влоши от факта, че реакциите ви се следят отблизо от екип от експерти, които преценяват външния ви вид по време на целия експеримент. Каква би била реакцията ви? По думите на авторите тази „обида“ за вашето самочувствие би трябвало да става още по-голяма, ако смятате, че експериментът по някакъв начин предсказва бъдещия ви успех/неуспех в живота.
Изследователският екип e обработвал заедно данните от предварителната самооценка на участниците и резултатите от теста на Роршах, отчитащи проявата на нарцисизъм, а също така и експериментите „успех-неуспех“. След провеждането на експериментите участниците са оценявали собственото си представяне по отношение на това колко усилия им е коствало решаването на матричната задача, колко трудна е била тя за тях и дали са вярвали, че тя отразява техните способности. За оценка на психологическото въздействие на преживяването, участниците също така са оценявали своето самочувствие, както и емоционалните си реакции, например, на гняв и враждебност.
Разглеждайки по-конкретно как теста на Роршах разкрива степента на нарцисизъм, екипът на Грити е разработил набор от стандартизирани скали, които оценявали отговорите. По този начин са били включени такива показатели като усещане за всемогъщество, разширена лична целенасоченост, идеализация, нарцистична девалвация, нарцистично отричане и нарцистична дефлация. Тези скали, освен като показатели за нарцисизма в участниците, е можело да бъдат сравнени с отговорите на лица, които в предишно изследване са били диагностицирани с нарцистично разстройство на личността.
Оказало се, че тестът на Роршах действително е предсказвал колко високо ще бъде нивото на гняв в студентите и екстернализацията на вината. По думите на изследователите, нарцисите са търсели причината за негативните резултати преди всичко извън себе си, тоест във външната среда. Учените смятат, че тенденцията да се поставя източника на негативни резултати извън себе си, вероятно отразява опита на нарцистичните индивиди да се противопоставят на това, което те възприемат като отрицателна обратна връзка.
Разбира се тези резултати само потвърждават това, което знаем от личен опит в контактите си с хора, които са склонни към високи нива на нарцисизъм. Вероятно никой не иска да се намира около тях, когато те се чувстват унизени, изпреварени или „измамени“. Въпреки това, може да се изненадате да научите, че уязвимостта е този аспект на нарцисизма, който най-силно предсказва гневни реакции при провал. Тоест не видимо наперения човек ще се възмути от загубата, а човекът, който вътрешно се чувства уязвим и слаб.
В същото време изследователите отбелязват, че хората с висока степен на нарцисизъм са гледали на своя неуспех не като знак за слабостта си, а като знак за трудността на задачата.
„В своето съзнание те явно смятаха, че не са могли да се изкачат на тази планина, не защото им липсваха умения, а защото планината беше твърде висока“- обясняват учените.
Едва ли ще се почувствате особено утешени от тези открития, ако някой ваш добър приятел проявява тези признаци на слабост, които са под повърхността на „ежедневните неструктурирани взаимодействия“. Но както отбелязват авторите, знанието колко чувствителни могат да бъдат хората с уязвим нарцисизъм към „его-заплахите“ може да помогне да се спре вълната им на гняв, преди тя да излезе извън контрол. Дори предефинирането на ситуацията, например, тя да не е като тест за нечии способности, а като по-неутрална дейност, може да предотврати избухването, което може да бъде много вредно и нараняващо.
Изследването показва, че агресивните реакции се зараждат от уязвимата част на нарцисизма. Това може да ни помогне да се адаптираме към всяко неочаквано поведение и по-грамотно да изграждаме комуникацията си с такива хора.
