Температурата на повърхността на Световния океан нараства непрекъснато вече 12 хиляди години

Изследователи от САЩ и Китай са изяснили в какво е причината за несъответствията между резултатите от климатичното моделиране и геоложките данни в интерпретацията на глобалните климатични трендове за последните 12 хиляди години. Коригираните резултати показват, че в течение на целия халоцен (който продължава и сега) температурата на океана устойчиво се повишава. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.

Учените отдавна обръщат внимание на това, че резултатите от климатичното моделиране на холоцена, тоест съвременната геологическа епоха , започнала преди 12 хиляди години, противоречат на резултатите от температурните реконструкции, базиращи се на косвени геоложки данни, такива като измерването на изотопните съотношения във вкаменелостите на раковините на фораминиферите (едноклетъчни морски организми), а също така на анализа на присъствието в морските утайки на алкеони, които представляват органични съединения, изработвани от морските водорасли и използвани в качеството им на биомаркери.

Тези измервания показват, че пикът на температурите, още известен като термичен максимум на халоцена, се е наблюдавал в периода между 10 и 6 хиляди години назад. Геолозите смятат, че тогава на Земята е било по-топло, отколкото сега. Според тях още по-топло е било в началото на последния междуледников период преди 128-123 хиляди години и че съвременното затопляне е започнало с настъпването на индустриалната епоха.

В същото време дългосрочното климатично моделиране предполага непрекъснато затопляне в продължение на целия халоцен.

Анализирайки резултатите, получени по косвените геоложки данни, авторите са стигнали до извода, че повечето от тях отразяват единични, тоест сезонни значения, а не годишните значения на палеотемпературите.

Учените са разработили метод за оценка на сезонните погрешности и са го използвали при пресмятането на средногодишната температура на повърхността на Световния океан. Резултатът е показал, че в продължение на последните 12 хиляди години тя непрекъснато се е повишавала.

На горната графика със синьо е показана реконструкцията на средногодишната температура на повърхността на Световния океан, съгласно геоложките данни. Според нея своя пик температурата е достигнала в периода преди 10 – 6 хиляди години. Но моделирането на халоценните глобални температури не съответства на тези реконструкции, най-вероятно заради това, че геоложките данни отразяват еволюцията на сезонните температури, а не на средногодишните. Разработеният от учените метод количествено определя и коригира сезонните изменения в морските геоложки данни, и показва (червената линия), че те съответстват на моделирането (сивата линия), давайки отговор на този отдавнашен проблем в тази област.

По мнението на авторите сегашната средногодишна температура е най-висока за последните 12 хиляди години и се приближава към температурата в последния междуледников период. Само в течение на последния междуледников период, температурите са били стабилни, което е свързано с практически непроменящата се концентрация на парникови газове, постоянното ниво на Световния океан и площта на ледените щитове. В момента средногодишните температури и морското ниво постоянно нарастват. Според учените съвременната климатична ситуация коренно се различава от последния междуледников период. Що се касае до термичния максимум в холоцена, авторите го свързват с пика на слънчевата инсолация в Северното полукълбо, която се е наблюдавала през ранния халоцен. Никакви доказателства за максимални средногодишни температури през този период учените не са открили.

„Ние смятаме, че затоплянето се явява резултат от отстъплението на ледените щитове в периода преди 12 – 6,5 хиляди години, а в последно време заради емисиите на парниковите газове. При това текущите температури са най-високите в разглеждания от нас времеви период и са аналогични на тези, каквито се предполага, че са били в последната междуледникова епоха преди приблизително 125 хиляди години“ – резюмират авторите на изследването.

Авторите подчертават, че изясняването на дългосрочните тенденции за промяна на климата имат решаващо значение за разбирането на контекста на съвременното глобално затопляне и прогнозирането на неговите последствия.