fbpx

Петте закона на глупостта

През 1976 година италианският икономист и историк Карло Чипола, който по това време е професор по икономическа история в Калифорнийския университет в Бъркли, публикува своето иронично есе „Основните закони на човешката глупост“ . Той е изпитвал огромен интерес към глупостта. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество. Той е възприемал глупостта като една от най-големите екзистенциални заплахи за човечеството и е смятал, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим. Голямото количество на идиоти в социума намалява благосъстоянието на обществото, особено когато няма никаква защита от тях. Тези закони винаги са актуални и профилактичното запознаване с тях или опресняването им може да ни помогне много по-добре да разберем не само какво се случва с нас и около нас сега, но и какво ни чака в бъдеще.

Ето и знаменитото иронично есе на Чипола, което публикуваме с малки съкращения.

Първият закон на глупостта

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи банално и снобско, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, вие непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

– Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак.

– В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Вторият закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е заложено в нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други кръвна група А. Ако искате, можете да смятате, че той се е родил такъв по волята на Провидението.

Образованието също няма нищо общо с вероятността за наличието на определен брой глупаци в обществото. Многобройни ми експерименти в университетите с пет различни групи, а именно студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели, потвърдиха това.

Когато анализирах групата на нискоквалифицираните служители, броят на глупаците се оказа повече, отколкото очаквах (Първия закон) и аз отдадох това на социалните условия: бедност, сегрегация, недостатъчно образование. Но, вдигайки се по социалната стълбица, се оказа, че съотношението между умни и глупави хора е едно и също, както сред нискоквалифицираните, така и при студентите и белите якички.

Но още по-впечатляващо се оказа това, че същото съотношение е и сред професурата. Независимо дали изследвах малък провинциален колеж или престижен университет, една и съща част от преподавателите се оказваха глупаци. Бях толкова поразен от резултатите, че реших да проуча и интелектуалния елит – Нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупави.

Идеята, която показва Втория закон, е сложно да се приеме, но многочислените експерименти потвърждават железобетонната и правота. Изводите от Втория закон плашат: дали ще сте сред британското висше общество или в Полинезия сред местните ловци на глави, ще се отдадете на отшелничество в манастир или ще проведете остатъка от живота си в казино сред жени с нисък праг на социална отговорност, то на вас ще ви се налага да се сблъсквате с такова количество идиоти, които (Първи закон) винаги ще превишава вашите очаквания.

Третият закон на глупостта

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг или група хора, и при това не носят ползи на действащия , а даже могат да се обърнат срещу него

Третият закон предполага, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Петьо прави нещо, от което той самият губи, но Васко печели, то той е прост. Ако прави нещо, от което печели и той, и Васко, то той е умник, защото е действал умно. Ако действията на Петьо му носят полза, но вредят на Васко, то той е бандит. А глупакът Петьо прави неща, от които страдат както той, така и Васко.

Не е трудно да предположим мащаба на вредите, които могат да причинят глупаците, попадайки в управленски органи и обладавайки политически и социални пълномощия.

Глупавите хора са опасни именно заради това, че рационалните хора трудно могат да си представят логиката на неразумното поведение. Умният човек може да разбере логиката на бандита, той е предсказуем, тъй като бандитът е рационален – той винаги иска да получи повече блага и при това не е достатъчно умен за да ги заработи. Бандитът е предсказуем и затова срещу него може да се изгради защита.

Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно. Той ще ви навреди без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-неподходящия момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар.

Атаката на глупака обикновено ни изненадва. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура.

Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.

Четвъртият закон на глупостта

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците

В частност, не-глупаците винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек по всяко време, на всяко място и при всякакви обстоятелства, означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо в бъдеще.

Простаците от зона П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупаците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще им нанесе.

Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с глупаците, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода. Ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така вие сами давате на глупака възможност да се развихри и да нанесе голяма вреда.

Петият закон на глупостта

Глупакът е най-опасният човек

Следствие: Глупакът е по-опасен от бандита.

Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то тихо би гниело, но катастрофа може и да не се случи. Цялата система би се свела до трансфер на богатства в полза на тези, които предприемат действия в тази посока, и тъй като идеални бандити щяха да бъдат всички, то системата би била стабилна. Това може да се види във всяка страна, където властите са корумпирани, а гражданите постоянно заобикалят законите.

Но когато на сцената излизат глупаците, картинката напълно се променя. Те нанасят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята доказва, че обществата прогресират тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, които да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупаци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

Източник

4.6 14 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x