Всичко тече, всичко се променя: трансформират ли се чертите на характера с възрастта?

Идеята, че човек не се променя и остава носител на едни и същи черти на характера през целия си живот, получава все повече опровержения и сякаш остава в миналото. Накратко разказваме за две големи проучвания, които помагат да се разбере как личността ни може да се трансформира през целия ни живот и защо е толкова трудно за нас самите да видим и да проследим тези промени.

В много от нас съществува устойчива убеденост, че човешката личност и черти на характера остават достатъчно стабилни в продължение на десетилетия. Но в последно време се появяват все повече изследвания, които опровергават тази аксиома.

В статия, публикувана в списание Psychology and Aging, изследователи от Обединеното кралство описват проучване, обхващащо период от 63 години. През 1947 г. психолози са идентифицирали личностните черти при 1208 четиринадесетгодишни шотландски юноши и девойки. С помощта на шест въпросника, учители са оценявали техните личностни черти, свързани с надеждността: увереност в себе си, настойчивост, стабилност на настроението, добросъвестност, идентичност (автентичност) и желание за успех. След около 60 години отново са били тествани общо 174 участници в първото проучване, които по това време са били на 77 години. Участниците отново трябвало да определят шестте си черти на личността, свързани с надежността, и да намерят близък приятел или роднина, който да направи същото.

Водещият автор и психолог от Университета в Единбург, Иън Дири, въз основа на по-ранни констатации, очаквал, че оценката на надеждността ще остане стабилна във времето. Но всъщност той и колегите му не открили никаква връзка между оценките на чертите, свързани с надеждността през изследвания период (Иън Дейри подчертава, че констатациите му се отнасят само за тези шест черти, а не за цялата личност) . Резултатите от проучването, проведено 63 години по-късно, почти не съвпаднали с първоначалните.

“Предполагахме, че ще открием доказателства за стабилност на личността за този дълъг период от 63 години, но определените корелации от данни не подкрепиха тази хипотеза.”

Една от силните страни на това изследване се състои в това, че то обхваща толкова дълъг период, но в съшото време и усложнява експеримента. Нейт Хъдсън, социален психолог от Държавния университет в Мичиган, отбелязва, че липсата на стабилност в чертите на характера може да се дължи на факта, че участниците са били оценявани от различни хора. В идеалния случай според него един и същи човек е трябвало да оценява личността на субекта и в двата момента – както преди 63 години, така и след това.

В такива изследвания, обхващащи десетилетия, много от участниците изчезват, умират или не желаят да участват в последващите оценки. По тази причина Иън Дири и неговите колеги са регистрирали само 174 членове от първоначалната група. Това числово изкривяване със сигурност затруднява намирането на фини, но реални връзки в наборите от данни. В този смисъл Хъдсън отбелязва:

“Трудно е да се разбере само от техните изследвания действително ли има нулева устойчивост на тези личностни черти от 14 до 77 години.”

Това обаче не е единственото изследване в тази насока.

В друго мащабно изследване, проведено под ръководството на професора по психология в Харвардския университет, д-р Даниел Гилбърт, се установило, че само след 10 години личността претърпява значителни промени.

В рамките на своето изследване д -р Гилбърт и неговият екип са анкетирали 19 000 участници на възраст от 18 до 68 години за това как техните интереси, цели и ценности са се променили в продължение на едно десетилетие. След това учените са се интересували как и доколко участниците очакват да се променят техните интереси, цели и ценности през следващото десетилетие.

Изследователите открили интересен факт: всеки участник, когато отговарял на въпроси за разликата между себе си в миналото и себе си в настоящето, лесно определял как се е променила неговата личност. Но даже знаейки това, в бъдеще участниците неизменно очаквали само малки промени в своите личностни характеристики през следващите 10 години.

Психологът Бенджамин Харди в книгата си „Личността не е постоянна“ (Personality Isn’t Permanent: Break Free from Self-Limiting Beliefs and Rewrite Your Story ) обобщава тези открития по следния начин:

„В психологията това явление се нарича “илюзия за края на историята”. Това се случва, когато хората, независимо от възрастта, признават, че са преживели значително личностно израстване в миналото и са претърпели някои психологически трансформации, но няма да се променят значително в бъдеще. Гилбърт вярва, че човек е като картина, върху която все още се работи, въпреки че последният погрешно смята, че всичко вече е завършено. Хората мислят за себе си по много странен начин: всички смятат, че сега те са „достигната“, „завършена“ и „еволюирала“ версия. Ето защо, въпреки очевидната разлика между старото „аз“ и истинското „аз“, ние често се чувстваме като един и същ човек. “

Ние сме свикнали във всеки момент от настоящето да чувстваме сами себе си, поради което ни е толкова трудно да разберем мащаба на промените, които постоянно се случват на ниво на нашите емоции, поведение и навици. Всичко тече, всичко се променя – включително света около нас. И ние се адаптираме към тези промени. Така че като минимум би било странно, ако в този променящ се и многостранен свят нашата личност остава непроменена и статична, а като максимум, едва ли бихме си намерили място във всяка нова реалност.