fbpx

Изследване: Щастливите хора се грижат по-добре за околната среда и устойчивото развитие

Изследване показва, че по-високото ниво на щастие в дадена страна не вреди на устойчивото и развитие. Това означава, че щастието не се превръща непременно в пречка за устойчивостта и това е извод, с който хората трябва да са наясно. В противен случай правителствата ще насърчават хората да жертват щастието си, за да създадат по-устойчив свят, което може да не е ефективен подход за убеждаване на хората да се грижат за околната среда.

Много философи смятат, че стремежът към щастие е движещата сила на повечето от нашите действия – било то приятни занимания, общуване с други хора или стремеж за постигане на някаква цел.

Но може ли стремежът към лично щастие да бъде проблем, когато става въпрос за изграждане на устойчив свят? Тази идея не е нова. В крайна сметка устойчивост означава задоволяване на настоящите нужди, така че и за бъдещите поколения да има достатъчно. Освен това съществува разбирането, че удовлетворяването на собствените желания в настоящето може да има последици за околната среда в бъдеще. Например, удоволствието от шофирането на джип, който изразходва прекалено много гориво, допринася за замърсяването на околната среда, а успешната продажба на продукти, които трябва да се заменят постоянно, води до генериране на отпадъци.

Новo изследванe обаче показва, че щастието не вреди на устойчивостта. Всъщност те могат да вървят ръка за ръка.

Изследователи са провели изследване в 152 страни, за да установят как щастието е свързано с целите и поведението за устойчиво развитие. Щастието е измерено с помощта на данни от Световния доклад за щастието (World Happiness Report) и Световната база данни за щастието (World Database of Happiness), които предоставят оценки за щастието за различните страни въз основа на анкети на гражданите за това колко добре според тях те смятат, че живеят и доколко са доволни от живота си.

Изследователите също така са оценили нивото на потребление в тези страни, проучили са как отделните държави постигат 17-те цели за устойчиво развитие, определени от ООН (17 Goals for Suistainable Development – SDG) и колко суровини се преработват. След това те анализирали дали има връзка между щастието, потреблението, устойчивостта и рециклирането.

Учените открили, че в по-щастливите страни обикновено се консумира повече отколкото в по-малко щастливите страни, което не е много добър знак за устойчивост. Но в същото време, въпреки по-голямото потребление, по-щастливите страни са се справяли по-добре с устойчивостта и рециклирането.

„В по-щастливите страни хората се радват на живота и консумират сравнително повече, но са по-отговорни за консумацията си“, казва водещият изследовател Йомна Самир. – „Следователно, ние не поставяме въпроса като „или / или“. Щастието може да върви ръка за ръка с устойчивостта.“

За да затвърдят тези констатации, Самир и нейните колеги са провели втори анализ, разделяйки страните на категории, съответно с високо и ниско ниво на щастие и разглеждайки други фактори, които биха могли да изкривят резултатите, като например богатство на глава от населението, нивото на корупция, цялостното социално доверие и т.н. След това те отново анализирали връзката между щастието и устойчивостта.

„За пореден път открихме, че по-щастливите страни постигат повече при целите за устойчиво развитие и рециклират повече от нещастните, дори след като се вземат предвид всички тези социални и политически фактори.“

„Искахме да се уверим, че тази връзка не е случайна и че връзката, която смятаме, че съществува, всъщност се случва“, казва Самир. „И отново открихме, че колкото по-щастлива е една страна, толкова по-устойчива и отговорна е тя.“

Това накарало Самир да се зачуди защо по-щастливите хора действат по-рационално. Може би те са по-благодарни за живота си и искат да покажат загриженост за това, което го обогатява – околната среда и общността около тях. Или може би, когато хората са по-депресирани (и по-малко щастливи), те са по-егоцентрични или просто им липсва енергия за рециклиране и други дейности, осигуряващи поддържането на околната среда.

Учените засега нямат данни, които да обяснят тази връзка, което означава, че са необходими повече изследвания. Трябва да се има предвид, че това засега е само едно единствено изследване и то не може да покаже със сигурност, че щастието води до устойчивост, а не обратното, казва Самир. Но тъй като нивото на щастие в дадена страна изглежда е свързано с други положителни резултати (като по-голяма социална справедливост, по-добро управление на общите блага и по-силни социални връзки), възможно е това също да допринася за устойчивостта.

По думите на Самир най-важното е, че щастието не се превръща непременно в пречка за устойчивостта и това е парадоксален извод, с който хората трябва да са наясно. В противен случай правителствата ще насърчават хората да жертват щастието си, за да създадат по-устойчив свят, което може да не е ефективен подход за убеждаване на хората да се грижат за околната среда.

„Щастливите хора не са егоисти. Те не само се грижат за собственото си щастие, но са готови да направят нещо в името на другите или на околната среда“, казва Самир. „Колкото по -добре разбираме това, толкова повече правителства и компании ще започнат да говорят за устойчивост от тази гледна точка.“

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x