fbpx

Да хвалим или да вдъхновяваме? Как да правим комплименти на децата си

Родителите искат децата им да имат добро самочувствие и висока самооценка, затова се опитват да ги хвалят възможно най-често. Но как точно да го правят? Психотерапевтът Джесика Вандервейер предлага три правила за похвала от страна на родителите, които да стимулират децата към по-големи предизвикателства в бъдеще и едновременно с това да чувстват по-голяма емоционална сигурност.

Да хвалим децата си не е лошо. Изследванията показват, че похвалите са полезни. Един елементарен комплимент може да вдъхне чувство за собствено достойнство и гордост. Обаче всичко зависи от това как хвалим, кога и колко често.

Много често психолози и психотерапевти, работещи с родители и деца, наблюдават негативните последици от надценяването на таланта на детето или постигнатите резултати. („Изглежда невероятно!“, „Ти си толкова красива!“, „Чудесна работа!“).

Заради тези кратки, преувеличени реакции децата се фокусират само върху това, което може да навреди на самооценката им. Те се тревожат за своите успехи („Ако отговоря неправилно, значи съм тъп“) или смятат, че ги ценят само заради външния им вид („Ами ако хората мислят, че изглеждам странно в тази риза? Тогава няма да ме харесват .”).

Така че заслужава ли си изобщо да хвалите децата си? Разбира се! Но има правилни и грешни начини да го правите. Ето какво правят родителите на уверените, мотивирани и психически силни деца:

1. Те ​​хвалят процеса

Хвалейки процеса (например, че детето полага усилия да реши задачата по математика), а не таланта или резултата (например естествената способност на детето да решава бързо различни проблеми и задачи), е много по-вероятно децата да развият положително отношение към бъдещи предизвикателства.

През 90-те години на миналия век професорът по психология от Станфорд Карол С. Дуек е изучавала ефектите от този тип похвали. В един експеримент група деца били разделени на две, като при изпълнението на достатъчно лесна задача в едната група им било казано, че са успели, защото са умни, а в другата, защото са работили усърдно.

След това и на двете групи им били предложени различни пъзели. Оказало се, че децата от втората група били по-склонни да изберат по-трудните варианти. Дуек също така установила, че хваленето на процеса повишава увереността при изпълнение на задачата, дори когато детето прави грешки.

2. Те никога не сравняват

Родителите обичат да сравняват и ние нищо не можем да направим с това! Често казваме на децата си, че са по-добри от другите („Ти вкара повече голове, отколкото всичките ти съотборници взети заедно!”).

Това винаги се прави с добри намерения. Искаме децата да се чувстват горди като нас и да бъдат мотивирани следващия път да се справят още по-добре… но по съвършено неправилни причини.

Да се окажеш в капана на порочния кръг на конкуренцията не е страхотно. Такива социални сравнения учат децата винаги да измерват успехите си по резултатите на някой друг.

Още по-лошото е, че изследвания показват- хваленето на деца в някои случаи може да доведе до нарцисизъм, стремеж към привличане на вниманието и липса на разбиране за стойността на съвместната работа.

Правилният подход е да се сравняват предишните усилия на децата с настоящите, а не с това, което правят другите хора. И така, вместо да се стреми да стане най-добрия/ата сред всички останали, детето ще си поставя за цел да се самоусъвършенства.

3. Използват езика на наблюденията

Вместо да кажете: „Това е страхотно!“ можете да кажете: „Харесвам цветовете в твоята картина. Разкажи ми повече за това защо именно тях избра.” Това означава да се похвали процеса.

Друг пример: Вместо фразата: „Ти кара колелото си като професионалист!“, родителите на правилно мотивираните деца могат да кажат нещо от рода на: „Беше толкова внимателен/а и фокусиран/а, докато кара колелото. Даже когато се олюля малко и едва не падна, ти продължи да караш! Беше готино да видя това.”

Тези прости езикови настройки ще помогнат на децата ви да се гордеят с усилията си. Този подход ги вдъхновява да се справят с по-големи предизвикателства в бъдеще.

И накрая, важно е да се създаде атмосфера на емоционална сигурност. Ако детето ви не издържи теста за правопис, не му казвайте, че е трябвало да учи по-усилено. Вместо това го попитайте какво мисли, че може да направи, за да получи по-висока оценка следващия път.

Децата трябва да знаят, че могат да дойдат при родителите си не само когато са направили нещо добро, но и когато са претърпели неуспех.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x