Дари
СамопознаниеЧовекът

Магията да не искаш да знаеш: какво хората се страхуват да разберат и защо?

Изследвания са показали, че повечето от нас не искат да чуват не само, това което може да им причини болка, но и това, което може да стане приятна изненада и да им помогне.

В нашия информационен век ние постоянно разполагаме с безпрецедентен обем от данни. Провеждаме генетични тестове на деца, които още се намират в утробата на майка си, за да се подготвим към най-лошото. Редовно провеждаме скрининг за рак и следим за своето здраве с помощта на специални гривни, часовниците и телефоните. Можем да разберем своите роднински връзки и генетичната ни предразположеност с помощта на едно единствено изследване на слюнката ни.

Но така или иначе, съществува информация, която много от нас не искат да знаят. Изследване с участието на 2000 човека в Германия и Испания, проведено от Герд Гигеренцер от Института за човешко развитие към Обществото Макс Планк в Берлин и Росио Гарсия-Ретамеро от Университета в Гренада в Испания, открило, че 90% от анкетираните не искали да разберат, кога ще умре техния партньор или по каква причина. 87% също така не искали да знаят датата на своята смърт. Освен това тях ги попитали, искат ли да знаят дали ще се разведат и кога – 86% отговорили с „не“.

Подобни изследвания стигат до един и същ извод: ние често избягваме информация, която може да ни причини болка. Инвеститорите по-рядко влизат в портфейлите си с акции, когато пазарът пада. По данни на друго изследване, в което на участниците им казвали, че имат по-нисък рейтинг, отколкото останалите, те били готови да заплатят, само и само да не разберат своите показатели.

Освен това, хората не желаят да знаят определена информация, свързана със тяхното здраве, даже ако тази информация им позволи да се определи метода им на лечение. Както показало изследване само 7% от хората с висок риск да се разболеят от болестта на Хънтигтън (дегенеративно генетично разстройство, което засяга мускулната координация и води към когнитивен спад и психични проблеми. Обикновено става забележимо, когато човек е в средна възраст – бел.ред.) решават да изяснят, дали те имат това заболяване, въпреки че генетичният тест обикновено се заплаща от медицинската застраховка, а тази информация е безусловно полезна за облекчаване на симптомите на това хронично заболяване. Аналогично, участници в друг експеримент са решили да се откажат от част от полагащото им се възнаграждение, за да не разберат резултатите от тест за установяване на лечимо заболяване, предаващо се по полов път. Такива откази зачестявали при по-сериозни симптоми на заболяването.

Емили Хо, която работи в Северозападния университет в Чикаго и нейните колеги наскоро са разработили скала за измерване на антипатията на хората към потенциално неприятна, но в същото време полезна информация. Изследователите са представили на 380 участника различни сценарии, за да проверят тяхното желание да получат информация в три области (лично здраве, финанси и възприемане на други хора). Във всеки от тези сценарии съществувал вариант за благоприятен или неблагоприятен изход за участника. Доброволците можели да разберат за риска от конкретно заболяване, за ефективността на пропусната от тях инвестицоонна възможност или да чуят мнение колко добре те са се проявили, изнасяйки реч.

Твърд отказ от информация демонстрирала по-малка, но все пак значителна част от участниците. Средно 32% от участниците отговаряли, че те „определено“ или „вероятно“ няма да поискат такава информация. Около 45% предпочели да не знаят , колко са можели да спечелят, избирайки по-печеливш фонд, а 33% не искали да разберат какво е имал предвид човек, наричайки ги „странни“. 24% не искали да знаят дали е харесала на приятеля им книгата, която те са му подарили за рождения ден.

Освен това изследователите изучили личните характеристики на участниците, използвайки метода на „Голямата петорка“ (отвореност към нов опит, добросъвестност, екстравертност, насоченост към другите (сговорчивост) и невротизъм) и определили най- значимите променливи. Оказало се, че степента, с която хората искали да избегнат информацията не била свързана с пола, доходите, възрастта и образованието. Оказало се, че информацията не се стремели да избегнат участници, склонни към екстраверсия, добросъвестните и отворени към нов опит хора, докато тези с висок показател на невротизъм демонстрирали противоположната тенденция. Но тези, които били по-отворени към предложената им информация, предпочитали да останат в невидение поне в една от предложените им сфери.

Във второто изследване участниците оценявали същата серия от сценарии два пъти, с интервал от четири седмици. Отговори на анкетираните оставали стабилни с течение на времето.

Хо и нейният екип открили, че стремежът да се избягва информацията влияе на нашето поведение. В един от експериментите те провели анкета за желанието на участниците да получават информация. След две седмици им предоставили възможност да посетят уебсайт с потенциално ценна информация, която можела да се окаже болезнена. Например, в един от сайтовете се сравнявала средната работна заплата на мъжете и жените в различните професии. На друг имало информация за риска от професионално прегаряне. Тенденцията на участниците да избягват тази информация, отбелязана по време на първоначалната анкета, корелирала с нежеланието да се влиза в уебсайтовете.

На база на тези изследвания може да се каже, че хората основно предпочитат да игнорират не само болезнените новини и събития, такива като смърт и развод, но и такива като раждане. Гигеренцер и Гарсия-Ретамеро попитали своите 2000 участника, дали искат да разберат за позитивните жизнени събития и повечето отговорили отрицателно. Повече от 60% казали, че предпочитат да не знаят пола на своето още неродено дете. Този резултат може би е свързан с възможното разочарование, но по-скоро става въпрос, че хората се наслаждават на очакването.

Разбира се, игнорирането на информация може да бъде проблем, ако това ни пречи да направим по-разумния избор (например за здравето и финансите си). Но от друга страна отказването от информация дава възможност да се избегнат страдания, които тя може да ни причини, а същевременно можем да се насладим на усещането за неопределеност, което ни носят приятните събития. Сякаш в това има някаква магия?

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x