Променените състояния на съзнанието: доказателство за неуловимостта на ума?
Какво означава наистина да променим работата на мозъка? Когато чуваме за „промяната на състоянието на съзнанието“, в главите ни веднага възниква мисълта за психоделически наркотици или хипноза, но всъщност за да се постигнат такива необичайни състояния има доста други начини. И тук възниква парадоксалният въпрос. За да определим промяната на състоянието на съзнанието, трябва ли да разберем какво всъщност представлява обичайното състояние на съзнанието? Тъй като учените не могат да стигнат до единно мнение по този въпрос, променените състояние на съзнанието също така нямат ясна дефиниция, но това не означава, че те не са важни. Точно обратното, променените състояния на съзнанието служат като ключ към разбирането на човешкия разум.
Това ние сме го правили винаги
Хората са прибягвали до променени състояния на съзнанието и преди 30 хиляди години. Съгласно „Справочник по трансперсонална психология“ на Уайли-Блякуел, продължителните интензивни танци, медитацията и растенията, променящи съзнанието, са се използвали още от древните цивилизации за модулация на активността на разума. Американският етноботаник Теренс Макена даже смята, че използването на психоделически гъби е довело до „еволюция на човешкия език и използването на символи“. Други изследователи предполагат, че веществата, променящи съзнанието , може да са изиграли ключова роля във формирането на най-разпространените в момента религии.
Много по-късно, през 1892 година, терминът „изменено състояние на съзнанието“ за пръв път е бил използван по повод на хипнозата.
„Способността да се мисли логично и да се изказват съждения, да се детайлизира и да се насочва в това изменено състояние на съзнанието, очевидно, зависи от чувственото възприятие и се променя заедно с него“ – пише анонимен лекар в статия за хипнозата, публикувана в Aberdeen Standart.
Има много форми на необичайни психически състояния, които ни се струва, че изкривяват нашите възприятия за пространството и времето. Марк Витман, научен сътрудник в Института за пограничните области в психологията и психическото здраве в Германия, в своята книга „Променени състояния на съзнанието“(„Altered States of Consciousness“) пише:
„В екстраординарни състояния на съзнанието, тоест в моменти на шок, медитация, внезапен мистичен опит, клинична смърт или под влияние на наркотици, временното съзнание фундаментално се променя. Заедно с това върви и промененото осъзнаване на пространството и себе си. В тези екстремални обстоятелства времето и концепцията за пространството и за нас самите, се модулират заедно – засилват се или отслабват. Но и в по-обикновени ситуации, такива като скука, безделничество или усещането за поток, времето и личността се променят заедно“.
Въпреки че може да ни се струва, че тези променени състояния се отнасят към сферата на чисто субективните преживявания, Уилямс Джеймс е представил научно изследване за „мистичните усещания и състояния, предизвикани от наркотици“ в областта на психологията. Той вижда в този подход ценен изследователски инструмент за изучаване на многото различни аспекти на човешкия разум. Ние все още много малко знаем за променените състояния на съзнанието, но това, което вече сме разбрали, оказва сериозно влияние на съвременната психология, невробиология, фармакология и психиатрия.
Пет променени състояния на съзнанието
Освен дихателните техники, танците, осъзнатите сънища, секса, липсата на сън, гладуването, музиката, медитацията, сензорните депривации (принудително лишаване от усещания), хипнозата, психоактивните вещества и физическите упражнения, има много други начини за предизвикване на променено състояние на съзнанието. Към тях не се отнасят паталогичните и неконтролираните начини, такива като психозата, епилепсията или травми на мозъка. През 2012 година Дитер Вайтл от Бендерския институт по невровизуализация в Германия е предложил модел за пет различни променени състояния на съзнанието, базирани на метода на индукцията.
1. Фармакологични. Тези променени състояния включват краткосрочни промени на общата конфигурация на индивидуалния опит, предизвикани от психоактивни вещества, такива като LCD, MDMA (екстази), марихуана, кокаин, опиоиди (морфин, опиум) и даже алкохол. Много от тези вещества променят нивата на невротрансмитерите в мозъка, предизвиквайки промени в съзнанието и поведението.
2. Психологически. Хипнозата, медитацията и даже музиката могат да доведат до промени в психическото състояние. Например, хипнозата може да доведе до намаляване на реакцията спрямо външния свят и до увеличаване на внушаемостта, а музикалната терапия разслабва и намалява нивото на безпокойство. Механизмът на влияние на медитацията е трудно да се определи, но тя се използва в много религиозни и духовни практики за достигане на ясно и спокойно психологическо състояние.
3. Физически и физиологически. Едни от най-разпространените начини да се достигне до променено състояние на съзнанието е тогава, когато сънуваме и се отделяме от реалността. Два други начина са секса и гладуването. Отказът от храна и напитки за продължителен период може да доведе до откъсване от реалността. Същото може да се случи и при липсата на сън или кислороден глад.
4. Патологически. Травматично събитие, предизвикало увреждане на мозъка, може да доведе до променено състояние на съзнанието, тъй като то коренно променя функционирането на мозъка. По думите на изследователя Джефри Авнер, такива пациенти съобщават или за намаляване на самосъзнанието и общата осведоменост, или за повишена осведоменост за обкръжаващия свят. Тук също така влизат и епилептичните и психотичните епизоди.
5. Спонтанни. Променените състояния на съзнанието могат да бъдат спонтанни, например, полет на мисълта „в облаците“, блуждаене на мислите или при клинична смърт.
Особено интересни са мечтателността и „реенето в облаците“. Няколко изследвания показват, че е много възможно това състояние да е „по подразбиране“, когато ние не се занимаваме активно с някаква задача и тогава сработва така наречената дефолт система на главния мозък, която е активна, когато ние мечтаем. Смята ли се тази мечтателност базово състояние на съзнанието, а не променено? Можем ли всъщност да наричаме такива състояния „променени“, когато е трудно да се даде определение на „базовото“ състояние? И защо ние губим толкова време и енергия в търсенето на тези „променени“ състояния?
„Производството и използването на вещества, променящи възприятията и съзнанието, създаващи илюзии и халюцинации, изглежда пронизва целия природен свят, като нишка, вплетена в тъканта на самия живот“ – пише Питър Брейс от Университета Суинбърн, Австралия.
Може би, вместо да разглеждаме базовото състояние и множеството променени състояния, си струва да се допусне, че всичките тези състояния са еднакво важни начини на възприемане. Някои от тях със сигурност са много по-полезни за продуктивно функциониране в нашия свят, за да можем да вземаме решения, да се ориентираме в непосредственото си обкръжение, ефективно да общуваме с околните, но нито едно от тях не действа по-добре от другите. Всяко психическо състояние е част от съзнанието ни като цяло.
