Как да разберем какви са ни истинските желания … всъщност?

Нашите истински желания не винаги лежат на повърхността и до тях човек трябва да достигне. Преследването на желанията често се обръща в напразно изразходване на сили и енергия, на пари и на главния ресурс – време. Изследвания показват, че хората, които настойчиво се стремят да реализират своите желания са по-малко щастливи (удовлетворени) от живота, отколкото останалите. Понякога това е заради неизпълнимостта на желанията, но по-често заради това , че желанията им са лъжливи. Какво означава това?

Желанието е начин за комуникация на мозъка с нашето съзнание. Мозъкът няма желания, а има физиологични и психологични потребности. Една от тях не може да се смени с друга, докато желанията лесно варират. И ако основните желания по мнението на изследователите са около 100 000, то потребностите са много по-малко. Според американския психолог Стивън Райс те варират от 6 до 16, като основните са: Признание, любопитство, насищане, семеен инстинкт, вярност на ценностите на групата, справедливост, независимост, предсказуемост, физическа активност, власт, секс, запасяване, общуване, статус, комфорт, конкурентност.

Когато е нужно да бъдат удовлетворени тези потребности, мозъкът сигнализира към съзнанието и то опакова този сигнал в социален контекст и личен опит. Като резултат се появява съзнателното желание. По този начин потребността от течности се превръща в „искам чаша бяло вино“. Грешките възникват заради „трудностите в превода“. Например потребността от статус може да бъде интерпретирана от съзнанието, като желание да се купи скъпа кола. Но ако вие не обичате да карате кола или тя не ви е нужна, покупката няма да ви донесе удовлетворение, тъй като желанието е лъжливо. Лъжливите желания не съответстват на нашите вътрешни потребности, но ние за съжаление продължаваме да ги преследваме.

В какво се състои проблема?

В механизма на възнагражденията. До този извод са сигнали Джеймс Олдс и Питър Милнър в своите експерименти с плъхове, превърнали се в класика. Учените стимулирали с електрически заряди части на лимбичната система на гризачите, които отговарят за мотивацията. Стимулацията била толкова приятна за животните, че те за да получат още електрически стимули, се отказвали от храна. Фокусът на тези експерименти се състоял в това, че стимулацията никога не дава окончателно удовлетворение, а само засилва желанието да се получи още един заряд. По същия начин работи и механизма на възнагражденията при човека. За да накараме нашето съзнание да се хвърли с всички сили да удовлетворява потребностите ни, мозъкът отделя невромедиатора допамин, който влияе на възприятията, тоест придава привлекателност на обекта на желание и ни подтиква към активно преследване на целта. Но допаминът не ни доставя удовлетворение. Той отговаря само за предвкусването, а не за преживяването от наградата. Неговата главна задача е да преследва трофеите и по тази причина никога не се отказва, даже ако резултатът не съответства на нашите очаквания. Заради това този механизъм, който трябва да ни помага за достигане на поставените цели, може да почне да работи безрезултатно в преследване на лъжливите ни желания.

Разберете какво не искате

Намалявайте зависимостта си от допамин. Предизвиканото от допамина възбуждане отслабва осъзнатостта и може да ни подтикне към първото възникнало желание. За да намалим чувствителността си към допамина, калифорнийският психолог Камерън Сепах предлага интервални допаминови пости, изразяващи се в периодична „почивка“ от стимули (развлечения, интернет, шопинг), които предизвикват прекалено силна емоционална реакция.

Контролирайте механизма на възнаграждения. Най-добрият начин да се прекъсне допаминовото възбуждане са дихателните упражнения. При тях се използва обратна връзка. Освен хипоталамусът, който е основният център за възнагражденията, допаминът активира субстанция нигра, тоест зоната в мозъка, която е свързана с двигателната активност, в това число и дишането. Ако вие затормозите двигателното възбуждане, което съпровожда желанието, то ще можете по инерция да погасите и активността на центъра на възнагражденията. За тази цел идеално подхождат упражнения с кратко вдишване и дълго издишване. Те активират парасимпатиковата нервна система, която вкарва мозъка в режим на покой. Когато възбуждането от предвкусването на наградата намалее, може да се пристъпи към осъзнато тестиране на желанията.

Отделете желанията от задълженията. Мислено променете „искам“ (искам да прочета тази книга) на „длъжен съм „ или „задължен съм“. Коя формулировка ви се струва по-точна?

Отсейте наложените ви желания. Пробвайте да се доберете до първоизточника на възникващите във вас желания, използвайки психоаналитичната техника на свободните асоциации. Обръщайте внимание на първото, което ви идва на ум. Ако това е ваш познат, персонаж от филм или книга, постарайте се да конкретизирате тази връзка. Така вие ще можете да откриете чуждите за вас желания, маскирани като ваши.

Изпробвайте дали желанието ви е реално. Представете си, че вашето желание се е реализирало и анализирайте, какво чувствате – удовлетворение и покой или нарастващо възбуждане и безпокойство? Ако е второто, значи вашето желание по-скоро не съответства на вътрешната ви потребност и ви води към лъжливи цели. Освен това, може да си представите, че всички ваши потребности са удовлетворени. Ще изпитвате ли както преди това сегашното желание? Още ли ви е нужна тази вещ или желание? Ако не, значи желанието не отговаря на вътрешните ви потребности.

Разберете какво искате

Научете се да осъзнавате своите потребности. Това е ключа към това, какво действително вие искате. За тази цел може да използвате елементарна техника от гещалт-терапията. Започнете с физическите потребности като се съсредоточвате подред на различни части на тялото си, фиксирайки най-дребните усещания (мускулно напрежение, иглички, лек сърбеж), които обикновено не забелязвате. След това пробвайте да определите какво именно желаете в този момент: да изпиете вода, да се почешите, да се протегнете, да отворите или затворите очи. Направете това и оценете своите желания. Доставили ли ви удоволствие това по начина, по който искахте? Постепенно пренесете самонаблюдението от физическите си потребности към психологическите. Старайте се да забелязвате своите импулси и обективно да оценявате усещанията, които предизвикват те при тяхното реализиране.

Дръжте своите цели пред себе си, за да не се отклонявате от тях. Може да си съставите „личен манифест“, в който кратко и ясно да формулирате към какво се стремите в живота. Подобен текст ще ви помогне да определите глобалните си желания. Важно е периодично да се връщате към тях и да уточнявате и коригирате формулировките, като това не трябва да става под влиянието на външни обстоятелства.