Съвършенство без граници: как трансхуманистите виждат бъдещето на човечеството
Антропогенезата е приключила преди милиони години, но биологичната еволюция на човека все още продължава. Трансхуманистите смятат, че тя може да бъде ускорена с помощта на науката и модерните технологии. Но какво представлява тяхната философия и защо тя предизвиква толкова силни философски, етични и научни спорове?
Какво представлява трансхуманизма
Трансхуманизмът е начин на мислене за бъдещето, основан на предпоставката, че човешкият вид в сегашната му форма не представлява края на своето развитие, а по-скоро се намираме на относително ранна фаза. Това също така е философско и научно движение, което се развива постепенно през последните две десетилетия и трансхуманистите се стремят да продължат и ускорят еволюцията на разумния живот отвъд настоящата му човешка форма, a също така и човешките ограничения, с помощта на средствата на науката и технологиите, ръководени от принципи и ценности, способстващи удължаването на активния живот.
Според тази философия използването на съвременни технологии като генно инженерство, крионика, изкуствен интелект (ИИ) и нанотехнологии може да разшири човешките възможности и да подобри условията на живот. Трансхуманистите виждат бъдеще, в което отговорното използване на такива технологии ще позволи на хората да забавят, обърнат или дори да премахнат процеса на стареене, да удължат човешкия живот и да подобрят когнитивните и сетивни способности. Тази концепция предполага, че хората с подобрени способности ще еволюират в подобрен вид и ще се превърнат в „пост-човеци“.
Кога се появява движението за трансхуманизъм
Терминът „трансхуманизъм“ започва да намира широко разпространение след 1990 г., благодарение преди всичко на своя идеолог Макс О’Конър (псевдоним Макс Мор), главен изпълнителен директор на крионичната компания Alcor Life Extension Foundation.
Централната идея на движението е, че биологичната еволюция в крайна сметка ще бъде заменена от постиженията в областите на генетичните, преносимите и имплантируеми технологии, които изкуствено ще ускорят еволюционния процес. Тази концепция е залегнала в основата на основополагащата дефиниция на Мор за трансхуманизма през 1990 г. Вторият вариант на периодично актуализираната „трансхуманистична декларация“, написана съвместно от Мор и няколко други автори, гласи:
„Ние подкрепяме морфологичната свобода – правото да променяме и подобряваме своето тяло, познание и емоции“.
През 1998 г. шведският философ Ник Бострьом и британският философ Дейвид Пиърс основават Световната трансхуманистична асоциация (WTA), международна организация, която насърчава трансхуманизма като сериозна академична дисциплина. През 2008 г. WTA беше преименувана на Humanity+ и си постави за цел да работи за по-разнообразна и холистична визия за трансхуманизма, която да подкрепи безопасното и етично използване на технологиите за разширяване на човешките възможности.
Концепцията за трансхуманизма се подкрепя от много предприемачи от Силициевата долина, включително съоснователя на Google Лари Пейдж, от Джеф Безос от Amazon и Илон Мъск от Tesla. През 2013 г. Пейдж основава Calico Life Sciences LLC (Calico Labs), компания за научноизследователска и развойна дейност, чиято цел е да увеличи продължителността на човешкия живот с помощта на модерни технологии. Мъск основава SpaceX през 2002 г. с надеждата да създаде човешки колонии на Луната и Марс и стартира Neuralink през 2016 г., за да разработи имплантируеми мозъчни чипове. През юли 2022 г. компанията за мозъчни чипове Synchron обяви успешното имплантиране на чип в мозъка на пациент в Съединените щати с ALS (амиотрофична латерална склероза). Чипът е проектиран по такъв начин, че да позволи на тежко парализирани пациенти да използват дигитални форми на мисловна комуникация. През миналата година Безос и други последователи на движението на трансхуманизма инвестираха 3 милиарда долара в биотехнологичната компания Altos Labs, която е ангажирана с проблемите на стареенето и съпровождащите болести.
Идеята за вечен живот: мнения
След като трансхуманистичните идеи еволюираха от теория към реални действия в края на 20-ти и началото на 21-ви век, този процес се съпровожда от множество научни и философски спорове, свързани с тях. Научните открития в такива области като терапията със стволови клетки, ин витро оплождането, мозъчните чипове, клонирането на животни, екзоскелетите, изкуствения интелект и геномиката, пренасочиха диалога между привържениците на трансхуманизма и неговите критици от бъдещето към настоящето.
Привържениците на трансхуманизма твърдят, че новите технологии могат да се използват за преодоляване на много болести и подобряването на живота на хората, както и за решаването на належащи глобални проблеми. Например, мозъчните чипове и „подобряването на ума“, които по-рано се смятаха за фантазии на тези, които търсят форма на безграничен интелект или безсмъртие чрез компютъризирано разширяване на съзнанието, сега се разглеждат като потенциална възможност на лечение на различни неврологични разстройства, включително и болестта на Алцхаймер.
Обратно, критиците на трансхуманизма твърдят, че забавянето или обръщането на стареенето и увеличаването на продължителността на човешкия живот само ще изостри пренаселеността на планетата и ще породи сериозни демографски и социални проблеми. От своя страна трансхуманистите вярват, че космическата колонизация може да реши тези проблеми.
Въпреки че трансхуманизмът се характеризира като материалистична, атеистична или агностична философия, някои от последователите на движението се придържат към убеждения, които наподобяват или дори адаптират вярванията на Ню Ейдж, будизма или християнството. Например във „Физика на безсмъртието“ (1994 г.) (The Physics of Immortality) американският физик Франк Типлър описва теорията на френския йезуитски теолог и палеонтолог Пиер Теяр дьо Шарден за „точката Омега“, която предполага, че еволюцията има тенденция към появата на по-високо съзнание, което дьо Шарден нарича Омега . Типлър предлага за тази роля космически компютъризиран ум и според неговата теория, когато тази точка бъде достигната, всички хора ще възкръснат и ще станат безсмъртни.
В книгата „Епохата на духовните машини“ (The Age of Spiritual Machines) през 1999 г. американският футуролог и учен Рей Кърцвейл прогнозира, че машините не само ще надминат човешкия интелект, но по всяка вероятност при тях ще се появи свободна воля и ще бъдат способни да изпитват емоционални и духовни преживявания. В друга своя книга „ Сингулярността е близо“ (The Singularity Is Near – 2005) Кърцвейл разширява тази теория, за да предскаже предстояща сингулярност, в която човешкият интелект ще се слее с изкуствения интелект и всички болести, стареене, социални проблеми и смърт ще бъдат обърнати, решени или елиминирани. Кърцвейл прогнозира, че технологчната сингулярност ще бъде достигната до 2045 г.
Заедно с учения Ханс Моравец Курцвайл стига още по-далеч във вижданията си за постчовешкото състояние . Те прогнозират, че края на зависимостта на човечеството от физическата форма ще настъпи чрез трансформиране на „нашите крехки човешки тела версия 1.0 в техните много по-силни и способни двойници версия 2.0“.
Етични въпроси
При обсъждането на концепцията за трансхуманизма неизменно възникват сериозни потенциални етични проблеми. Въпреки че се основава на хуманистични идеи за важността на човешкия живот и желанието за разгръщане на пълния му потенциал, реалността при подобряване на човешкия организъм с помощта на напреднали медицински технологии се оказва доста по-сложна.
Притесненията, че подобни технологии ще доведат до по-голямо социално неравенство, са сред основните критики на движението. В статия, публикувана в списание Foreign Policy през 2004 г., американският политически теоретик Франсис Фукуяма определя трансхуманизма като „най-опасната идея в света“, заявявайки, че въвеждането на биотехнологиите може да доведе до факта, че човечеството ще бъде принудено да плати за тази стъпка с нарушение на правата на човека. Фукуяма посочва, че неравенството между страните може да доведе до „напреднали“ хора, които претендират за повече права от тези, които са изостанали.
Някои противници на теорията също така изразяват опасения, че технологиите ще бъдат използвани от тези, които искат да придобият свръхспособности. В едни от последните си записки покойният физик Стивън Хокинг предсказва, че раса от свръхчовеци ще поеме властта, използвайки генно инженерство, за да надмине своите събратя. Например синтетични хормони, като еритропоетинът, който се произвежда естествено в бъбреците и увеличава производството на червени кръвни клетки, както и адаптивни технологии, като бионични импланти и протези от въглеродни влакна, ще могат да се използват не само от хора с кръвни заболявания или други увреждания, но също така и от спортисти, които се стремят да подобрят своите резултати. Освен това такива методи за подобряване на човешкия организъм могат да излязат извън контрол и да бъдат използвани за неетични дейности, като например военни операции. В отговор на подобни аргументи трансхуманистите твърдят, че същото генно инженерство отдавна се практикува в селското стопанство и животновъдството, което е довело до появата на много съвременни достижения, от сладката царевица до нови породи кучета и котки.
Концепцията за удължен или дори вечен физически живот, която лежи в основата на трансхуманизма, също така се явява предизвикателство за устройството на съвременното общество, започвайки от здравеопазването и социалните услуги и стигайки до пенсиите и застраховките, а също така до пазара на труда. Вечният живот повдига редица етични и морални въпроси, като например дали ще има достатъчно ресурси за новите поколения или дали удълженият живот ще бъде достъпен само за малцина привилегировани.
Развитието на биотехнологиите изисква нови подходи от правителствата и международните организации. Така през 1993 г. към ЮНЕСКО се сформира Международният биоетичен комитет, състоящ се от 36 експерти в различни научни области. Неговата задача е да следи новите открития в областта на биомедицината и да анализира дали те нарушават правата на човека.
Комитетът редовно публикува доклади и препоръки в различни научни области – например един от докладите през 2021 г. беше посветен на етичните аспекти на невротехнологиите. В него експертите изследват манипулирането на паметта с помощта на неврочипове. Например възможността за изтриване на травматични спомени може да бъде сравнително полезна за хора с посттравматично стресово разстройство, но от друга страна решението да се изтрие тази или онази информация може да взема от трета страна и по този начин лицето, подложено на процедурата, рискува да загуби своята идентичност.
Ще настъпи ли и кога ерата на трансхуманизма?
Биоетикът Кайл Манкитрик твърди, че трансхуманизмът не се отнася само до роботизираните тела и изкуствения интелект, но и до съпътстващия социален прогрес. Въз основа на тази концепция той предлага седем точки, изпълнението на които ще ни позволи да говорим за настъпването на ерата на трансхуманизма:
Появата на протези на крайници и органи, които не се различават от оригиналните и дори ги превъзхождат. Манкитрик обяснява: „Най-точният тест за качеството на протезите би станала доброволната ампутация. Тези, които използват протези, биха могли да конкурират и дори да превъзхождат останалите във физическите си прояви и спортни състезания.“ В такъв свят, твърди биоетикът, термините „инвалид“ и „човек с увреждания“ ще се превърнат в анахронизъм.
Подобряване на мозъчните функции. Тук ученият говори за промяна на отношението към различни начини за подобряване на когнитивните функции, започващи от различни стимулатори и завършвайки с изкуствен мозък. В бъдеще такива дейности трябва да престанат да се смятат за опити за измама на генетиката и да се превърнат в обикновен инструмент за постигане на поставените цели.
Асистенти с изкуствен интелект като част от ежедневието. Представете си, че отивате на парти и асистентът, вграден в мозъка ви, моментално сканира всеки от гостите и определя кой ви подхожда най-много. Или че можете да използвате AR (допълнена реалност) проекции с помощта на вашия оптичен имплант. За настъпването на трансхуманистичната ера ще може да се говори, тогава когато ИИ бъде интегриран във вземането на решения на ежедневна база.
Увеличена продължителност на живота до 120 години. Използването на нанотехнологии, генно инженерство и изкуствени органи ще позволи на хората да остаряват по-бавно и да прекарат по-голямата част от живота си в активно състояние. Тогава стареенето ще загуби статуса на „неизбежно“, а човечеството ще започне да се отнася към него като към болест, за която трябва да се намери лечение.
Отговорен подход към репродукцията. Според Манкитрик той трябва да започне с по-добри методи за контрол на раждаемостта, които ще сведат до минимум броя на нежеланите бременности. Раждането ще става с помощта на изкуствени утроби, а родителите ще имат възможност генетично да отредактират детето, за да му дадат всичко най-добро. В един трансхуманистичен свят, смята биоетикът, раждането на деца с помощни репродуктивни технологии ще бъде ценено повече, отколкото биологичното родителство.
Презумпция за соматичното право. Според Манкитрик всички манипулации с тялото, трябва да се смятат за неотменимо човешко право, потвърдено законодателно. Достигането на трансхуманизма няма да е възможно без правна система, която позволява на хората да контролират собствените си тела и тази свобода трябва да бъде защитена по същия начин както например свободата на словото.
Върховенството на индивида, а не на общността. Мънкитрик си представя свят, в който предметът на правото ще бъде по-скоро ориентиран към личността, отколкото към общочовешките му аспекти: например използването на езика, абстрактното мислене, решаването на проблемите, емпатията. „Когато африканските сиви папагали, горили и делфини имат толкова права, колкото едно човешко дете, трансхуманистичната правна система ще работи така както трябва“, твърди биоетикът.
Сигурно някои от тези принципи за много хора звучат плашещо и почти скандално, но така или иначе дебат трябва да има на тази тема, защото както развитието на такива технологии като изкуствения интелект, геномиката, креониката, нанотехнологиите и други, изискват предварително регулиране в името на постигането на позитивни общочовешки цели, то и трансхуманизмът ще изисква подобен подход за да се постигнат цели, полезни за цялото човечество, а не той да се превърне в поредния негов кошмар.
