Как да останем насаме със своите мисли и полезно ли е това за нас?

Мисленето за удоволствие може да донесе много ползи, като например да ни помогне да преминем през некомфортни и неприятни ситуации, да ни накара да се чувстваме спокойни и умиротворени. Умът ни е способен да създава невероятни мечти, да ни връща в приятни спомени и да поддържа дългосрочни блянове, а изследванията показват, че подобни размишления за удоволствие са полезни за нас.

„Ако не сме единственият вид, то тогава сме един от малкото видове, които имат толкова вътрешни разширени хоризонти на мисълта, и то не само за това, което вече се е случило или може да се случи, но и за това, което никога няма да се случи или е много малко вероятно да се случи.“ обяснява Ерин Уестгейт, социален психолог от Университета на Флорида.

Но изглежда за човек „просто да помисли“ е труден процес и много хора изпитват проблеми, когато остават насаме с човека, с когото най-много общуват – със самите себе си. Изследванията показват, че когато хората бъдат помолени да прекарват известно време сами, размишлявайки, повечето намират това за не особено привлекателен процес, който не носи удовлетворение.

Дори известният американски писател и философ Хенри Дейвид Торо, прочут с автобиографичната си книга „Уолдън“ (1854), в която той разказва за доброволния си изгнанически живот в колиба край Уолдънското езеро и самата книга е възхвала на семплия живот сред природата, е „прекарвал подозрително много време в града, посещавайки съседите си“, отбелязват Уестгейт и нейните колеги в свое изследване от миналата година.

Когато оценява колко приятно е да мислиш за удоволствие, Уестгейт казва, че преживяването е някъде по средата на скалата за удовлетвореност, приблизително наравно с миенето на зъбите.

„Това не е мъчение, но не е и най-приятното нещо на света“, отбелязва тя.

Изследване на Уестгейт и нейни колеги, проведено през 2021 година е показало, че хората предпочитат да направят нещо, вместо да помислят в усамотение, дори ако алтернативата да изглежда непривлекателна, например удар с електрически ток.

В експеримента са участвали 30 души. Учените предложили на доброволците да се изолират от случващото се наоколо и да помислят „в името на удоволствието, а не с някакъв смисъл“. Задачата обаче изглежда се оказала безинтересна за част от участниците, особено за мъжете, защото 67% от мъжете и 25% от жените се съгласили да изпитат кратък токов удар с електрошок вместо да се насладят на мислите си.

Но както и при други сложни когнитивни задачи, прекарването на време насаме със собствените мисли може да бъде полезно за нас, а освен това можем да се научим да го правим по-добре.

Ползите от уединението и размислите за удоволствие

Самотата по своята същност не е добра или лоша, тя е „просто едно от многото нормални преживявания, които имаме в живота си“, казва Тхуи-ви Нгуен, социален психолог в Университета Дърам, изследващ самотата.

Нгуен и нейните колеги са установили, че оставането сами само за 15 минути може да има дезактивиращ ефект върху нашето настроение. В проведен от тях експеримент при участниците намаляла възбудимостта, а също така и високоенергийни емоции, както положителните, така и отрицателните, като тревожност, гняв и вълнение. Участниците след това се чувствали по-спокойни и умиротворени.

„Мисля, че основната полза от самотата е, че тя намалява възбудимостта и ни дава възможност да се отпуснем и да си починем“, обяснява Нгуен.

Според Уестгейт способността да мислим за удоволствие може да ни помогне да издържим в некомфортни и неприятни ситуации. Изследвания са показали, че хора, които са склонни към приятни фантазии, държат по-дълго ръцете си в студена вода, което предполага, че такава практиката може да увеличи устойчивостта към болка.

Освен това размислите за удоволствие могат да бъдат по-значими от това, което обикновено правим в свободното си време.

В друго свое изследване Уестгейт и нейните колеги помолили повече от 170 студенти в свободното си време или да помислят за удоволствие, или да се занимават с обичайните си дейности. Оказало се, че тези, които били помолени да се отдадат на размисъл за удоволствие, сметнали тази дейност едновременно за по-приятна и доста по-смислена от обичайното прекарване на времето, което, както и за много хора, се оказало “безсмислено превъртане на телефона”.

Когато имаме избор и го правим преднамерено, времето прекарано насаме с мислите ни, макар и понякога това да е е трудно занимание, може да увеличи нашата ангажираност в живота и неговия смисъл.

Как да направим мисленето по-лесно, по-приятно и по-смислено

Неспособността да се наслаждаваме на мислите си не носи национална окраска. В изследване , проведено през 2019 г., с повече от 2500 участници от 11 страни с разнообразен културен произход и икономически статут, пред доброволците имало алтернатива – да правят нещо или да помислят за удоволствие. Наблюдавали се известни разлики, но независимо дали участниците били от Белгия, Корея, Турция или Коста Рика, средно на хората повече им харесвало да правят нещо в усамотение, отколкото да мислят.

Тези резултати може да изглеждат разочароващи. Въпреки факта, че ние хората притежаваме уникалната способност да мислим за удоволствие, изглежда, че не сме особено добри в това.

Но от друга страна, това е успокояващо, защото предполага, че „това не е нещо, с което сме родени, а умение, на което всеки от нас може да научи и в което да става все по-добър“, отбелязва Уестгейт.

В анализ на 36 изследвания, включващи повече от 10 000 души, Уестгейт и нейните колеги са стигнали до извода, че ако си поставим за цел да получаваме удоволствие от мислите си, то в крайна сметка ние наистина ще можем да достигнем състоянието, в което да им се наслаждаваме.

Основното нещо, което човек трябва да направи за това, е те да станат лично значими и по-лесни за обмисляне.

Мислете, когато ви е лесно. Най-често мислим за удоволствие, когато не правим нещо друго , като например, когато шофираме, пътуваме с обществен транспорт или се занимаваме с лични дейности, като вземане на душ. Така тези рутинни и автоматични мисли не изискват нашето внимание или допълнителни мозъчни усилия.

Като „същества, създаващи смисъл“, ние можем да гледаме на тези моменти на самота като на полезни и да ги нормализираме като начин за саморегулиране на нашите преживявания, обяснява Нгуен.

Полезно е да си записвате темите и да ги държите под ръка. Създаването на списъци с теми, за които сте помислили предварително, може да разтовари част от когнитивното бреме.

Изследванията на Уестгейт показват, че “помощните средства за мислене” като бележки на екрана или индексни карти улесняват мисленето за удоволствие и, като резултат, то носи повече удоволствие. Например тя си води бележки на телефона за неща, за които може да помечтае.

Направете темите едновременно смислени и приятни. В едно изследване от 2021 г. с повече от 250 студенти от последните курсове, Уестгейт и колегите помолили част от тях да помислят за „значими“ за тях теми, а на други им задали предварително конкретни теми, такива като първата им целувка, предстоящата ваканция или въображаем сватбен ден.

Оказало се, че участниците, на които били дадени конкретни примери за размисъл, прекарали този период по-приятно и по- смислено от тези, които били помолени да се забавляват с мислите си без предварителни инструкции.

Приятните мисли не са смислени по своята същност, а осмислените мисли не са приятни сами по себе си като такива. Предварителният избор на теми, които да отговарят на двете условия, може да помогне за подобряване на изживяването, което от своя страна може да улесни в бъдеще оставането насаме със своите мисли.

„Това може да се превърне в онзи безплатен инструмент в кутията с инструменти за увеличаване на ангажираността в живота и увеличаване на смисъла“, резюмира Уестгейт.