fbpx
На фокусПрогнози и тенденции

Десет тенденции, които ще влияят силно на случващото се по света през 2024 г.

Изданието Financial Times е анализирало тенденциите от предходната година и на тяхна база е направило своята прогноза за 2024 г. През следващата година политиката ще бъде в центъра на вниманието, поради поредицата избори на много места по света, а дедоларизацията, инфлацията, изкуственият интелект и холивудското кино ще останат в центъра на глобалния разговор. Европейската икономика ще се окаже по-стабилна от американската, доларът ще отслабне, а инвеститорите ще търсят рискови премии по дългосрочните задължения.

Изминалата година се оказа такава, сякаш нямаше и следа от пандемията. Силно рекламираната световна рецесия така и не се материализира. Пазарите нараснаха. „Дефлация“ се превърна в модна дума. Постпандемичният свят внезапно си спомни 2019 г., последната година, когато всичко вървеше както обикновено, след което уж коронавирусът промени живота ни завинаги.

И все пак в крайна сметка 2023 г. отново ни напомни, че повечето събития се оказват странна смесица от неочакваното и предвидимото. Не всички ексцентрични залози „от противното“ се сбъдват. Европейската икономика изостана още повече от американската. А акциите на американските технологични гиганти, имащи огромна капитализация, отново са на върха.

Имайки това предвид, десетте най-надеждни прогнози за 2024 г. се фокусирани върху по-нататъшното развитие на текущите тенденции. Цената на парите, инфлацията и големите технологии ще останат в центъра на глобалния разговор, макар и от различна гледна точка. Политиката ще заеме централно място поради една проста причина: изборите никога не са били по-важни.

Демокрация на пълни обороти

Следващата година са насрочени избори в повече от 30 демокрации, включително трите най-големи – САЩ, Индия и Индонезия. Като цяло до 6% от световното население ще може да гласува – и това е най-големият дял от 1800 г. насам, когато за първи път са започнали подобни проучвания, казват от Deutsche Bank. И избирателите едва ли ще пропуснат да покажат цялото си натрупано недоволство.

Нарастването в последно време на броя на гневните популисти отразява една основна тенденция: недоверие към действащите власти. В края на първото десетилетие в петдесетте най-гъсто населени демокрации управляващите бяха успешно преизбирани в 70% от случаите. Сега те печелят само в 30% от провеждащите се избори. Лидерите на Индия и Индонезия засега не се вписват в тази тенденция , но същото не може да се каже за президента на САЩ Джо Байдън.

Преди време политиците използваха очевидното предимство на високите постове и всенародната известност, но днес това само по себе си вече не е гаранция за популярност. През последните 30 години рейтингите на американските президенти в течение на първия мандат неизбежно падат все по-ниско. Рейтингът на Байдън е рекордно нисък за този етап от неговото президентство – едва 38%. И много от колегите му в развитите страни също се оказаха в подобна тежка ситуация. Това предполага големи промени в кохортата на световните лидери.

Инвестиращите в облигации срещу политиците

Сюрреалистичното спокойствие през последните седмици на годината отстъпи място на лека еуфория, тъй като инфлацията спада по-бързо, отколкото мнозина очакваха. Това от своя страна подхранва надеждите, че лихвените нива ще продължат да падат. Но се пропуска една ключова тенденция.

В година на предизборна кампания политическите лидери са склонни да увеличават разходите, вместо да ги съкращават, което обещава допълнителни дефицити. В САЩ разходните програми на Байдън вече доведоха дефицита до 6% от БВП. Това е не само двойно повече от дългосрочното ниво за самите Съединени щати, но и пет пъти повече от средното за развитите страни.

В ключов въпрос се превръща рисковата премия или допълнителното плащане, което инвеститорите в облигации ще изискват за риска от притежаване на дългосрочни задължения. През миналото десетилетие, когато инфлацията беше ниска и централните банки купуваха облигации с милиарди, този риск на практика беше изчезнал. Сега дълговете и дефицитите са много по-големи, отколкото преди пандемията, инфлацията не е спаднала напълно и централните банки вече не са големи притежатели на облигации. Дори ако инфлацията продължи да намалява, инвеститорите вероятно ще поискат допълнителни бонуси, за да продължат да усвояват огромните количества държавни облигации. Това означава, че лихвените проценти, особено дългосрочните, няма да паднат толкова, колкото в предишните дефлационни цикли.

Протести срещу имиграцията

По много причини – от недостига на кадри на пазара на труда в западния свят до конфликта в Украйна – имиграцията рязко се повиши: от 2019 г. тя е скочила с 20% в Канада, почти 35% в САЩ и цели 45% в Обединеното кралство.

Тези потоци, колкото и непопулярни да са, носят огромно облекчение на икономиките, които изпитват недостиг на персонал. Нидерландският десен популист Герт Вилдерс се оказа на върха на миналогодишните избори на вълната на острите си критики към провежданата имиграционна политика. В Полша мигрантите също се превърнаха в ключов изборен въпрос, която стана по-малко гостоприемна към вълните от нови бежанци въпреки острата нужда от допълнителна работна ръка. Населението в трудоспособна възраст в Полша намалява и само притокът от имигранти може да обърне тенденцията.

Следващата гореща точка са САЩ, най-голямата икономика в света, където имиграцията нараства, а през 2024 г. предстоят избори. Въпреки че имигрантите не изискват високи заплати, като по този начин помагат за намаляване на инфлацията, те провокират гневна реакция, олицетворявана от Доналд Тръмп. Основната му цел са нелегалните имигранти, чийто брой през 2023 г. надвишава броя на легалните имигранти с 1,6–2 милиона души. Който и да спечели изборите, враждебността към тях вероятно ще се задълбочи и напливът ще се забави. Заедно с това ползите, които те носят, ще намалеят.

Цикъл без рецесия

Лихвените проценти се повишиха толкова рязко, че изглеждаше почти неизбежно задлъжнелите предприятия бързо да фалират, потребителите да започнат да спестяват пари, пазарите да се сринат, да настъпи рецесия и светът през 2023 г. да се окаже пред класически крах.

Но икономиката, поне американската, се оказа изненадващо стабилна. И ето една от причините: американците са привикнали към по-ниските лихвени нива. Компаниите с висок инвестиционен клас продават облигации за по-дълги срокове (средно 12 години), така че все още не се усеща пълното въздействие на последните повишения на лихвите. Американските собственици на жилища все още плащат средна ипотечна лихва от 3,75%, докато новите ипотеки струват два пъти по-скъпо.

Друг момент: От 2010 г. на основната арена на финасовите пазари бяха не държавните финансови инструменти, а частните. И точно там се появиха признаци за спад – например притокът на средства в частните фондове се забави, а продажбите на частните компании намаляха. Но частните фирми не трябва да отчитат печалбите си толкова често, колкото държавните фондове, така че още известно време забавянето няма да се усети напълно.

Макар по-малко, икономиките и пазарите все още изпускат парата от прегряването. В известен смисъл вече наблюдаваме този процес на фондовите борси. S&P 500 не е достигал нов връх от две години и сега е само с 20% над средната си стойност за 150 години. За сравнение, в края на 2021 г. тази цифра беше 45%. Тъй като в момента стойността на кредита е относително висока, световната икономика вероятно ще отслабне, въпреки че може да избегне класическата рецесия.

Устойчивостта на Европа

През 2023 г. икономиката на САЩ е нараснала с 2,5% , тоест пет пъти по-бързо от европейската. По този начин разликата, която расте от години, ако не и десетилетия, ще се увеличи още повече. Европа в момента може би изглежда доста безнадеждна, а острите критики към нейните икономически перспективи рядко предизвикват сериозен отпор.

Но на фона на нулевите очаквания, дори скромни промени към по-добро могат да съживят духовете, както Япония ясно демонстрира подобна тенденция миналата година. Европа може да последва нейния пример в това отношение. Енергийната криза, дължаща се на войната в Украйна, постепенно отслабва, а инфлацията е спаднала от над 10% до 2,5%. Реалните заплати, които доскоро падаха, сега се покачват с 3%, най-бързият темп на растеж от три десетилетия, повишавайки покупателната способност на потребителите.

Европейците бяха по-силно засегнати от неотдавнашните повишения на лихвите, отколкото американците, тъй като държат повече ипотеки и други дългосрочни заеми с променливи лихви. Но сега болката, причинена от затягането на паричната политика, бавно отшумява и Европа е изправена пред по-малко проблеми в бъдеще, отколкото Съединените щати. Освен това трилионите, натрупани от потребителите по време на пандемията, в САЩ до голяма степен се харчат, докато в Европа те продължават да се пестят. Според JPMorgan излишните спестявания на домакинствата на Стария континент сега представляват 14% от годишния доход спрямо 11% преди две години.

Пазарите забелязаха тази тенденция. С изключение компаниите с мега капитализации, осигуряващи силна възвръщаемост в САЩ, средната стойност на европейските акции през 2023 г. надмина силния американски пазар. Горните признаци предвещават по-нататъшен растеж през 2024 г.

Китай угасва

Много анализатори продължават да повтарят „линията на партията“ за бърз икономически растеж от 5%, но това надвишава реалния потенциал почти два пъти. На въпрос защо Пекин не предприема по-решителни стъпки за спасяване на разклатената си икономика, китайските политици отговарят: добре, след като официалните темпове на растеж са добри, тогава защо трябва да се суетим допълнително?

Зад този абсурд се крие не друго, а обикновено глобално самохвалство. Президентът Си Дзинпин се е ангажирал с това Китай да изпревари Съединените щати, за да стане водеща световна икономика и неговите чиновници следят отблизо напредъка, но в доларово изражение, а не в паритет на покупателната способност, както правят западните учени. Номинално БВП на Китай в момента е 66% от БВП на САЩ (за сравнение през 2021 г. тази цифра беше 76%). Един агресивен стимул може да отслаби юана, което на свой ред ще доведе до по-нататъшно свиване на икономиката в доларово изражение и ще отдалечи върховния кормчия от целта му. Така от гледна точка на китайските функционери е по-добре да се продължи с този фарс и да се преструват, че Китай не умира.

Глобалните инвеститори не си падат по тези глупости и ще намаляват присъствието си в Китай. Нетните преки чуждестранни инвестиции в страната за първи път достигнаха отрицателни нива. Пекин може да избегне кризата с играта си „разшири се и се преструвай“, но това няма да спаси нейната икономика и пазари от загубата на дял в сравнение с другите страни.

Перспективи за растеж извън Китай

До неотдавна много неголеми развиващи се икономики просперираха чрез продажба на суровини на големите страни и растяха в крачка с Китай. Сега ситуацията се промени: тази връзка е прекъсната. Днес упадъкът на Китай представлява по-скоро възможност, отколкото предизвикателство за останалата част от развиващия се свят.

Доскоро Китай привличаше над 10% от световните преки чуждестранни инвестиции и най-големите печеливши от пренасочването на тези потоци в момента са неговите конкуренти от развиващите се страни, водени от Виетнам, Индия, Индонезия, Полша и преди всичко Мексико, чийто дял се удвои до 4,2%.

Инвеститорите се преместват в страни, където могат да се доверят на икономическите власти. По време на пандемията правителствата в развиващите се страни се въздържаха от твърде много заеми. Техните централни банки избягваха големи покупки на облигации и, когато инфлацията се върна, повишиха лихвените проценти по-бързо от своите колеги в развитите страни. Дори Турция и Аржентина, някога икони на безотговорността, се върнаха към ортодоксалната икономическа политика.

В началото на 2023 г. много анализатори се опасяваха, че повишаващите се лихви ще породят нестабилност, подобна на тази от 90-те години на миналия век, когато всяка година десетки развиващи се страни обявяваха невъзможност на изпълнение на задълженията си. И така, какъв е крайният резултат? През последната година дефолт обявиха само две малки развиващи се икономики (Гана и Етиопия), но не и някоя голяма държава. Развиващите се страни вече се отличават не със своята крехкост, а напротив, със своята устойчивост и светът със сигурност ще забележи това през следващата година.

Спад на долара

В края на 2022 г. стойността на долара спрямо другите основни валути достигна връх от две десетилетия насам и оттогава започна да пада. Историята показва, че циклите на спад на долара продължават средно около седем години. Има признаци, че спадът може да се ускори. Дори сега доларът остава надценен спрямо всички основни валути.

Повечето икономисти са уверени, че доларът няма да падне много, защото все още няма друга достойна алтернатива и инвеститорите никога няма да се уморят да изкупуват американски дълг. Но това май е твърде самоуверено поведение. Двойният дефицит на САЩ (на федералния бюджет и текущата сметка) представлява повече от 10% от БВП – повече от два пъти повече от средното за другите развити страни. От 2000 г. нетният дълг на САЩ към останалия свят се е увеличил повече от четири пъти до 66% от БВП, докато другите развити страни намаляват задлъжнялостта си и се превръщат в нетни кредитори.

Търсенето на алтернативи продължава. Централните банки прехвърлят своите резерви в конкурентни валути и купуват злато с рекордни темпове. Обединените арабски емирства наскоро се присъединиха към Русия и другите производители на петрол, приемайки плащания във валути, различни от долара. И ако задълбочаващото се дългово бреме на Америка забави нейната икономика по-бързо от очакваното (което е напълно възможно), тогава доларът през 2024 г.ще бъде изправен пред двойна заплаха.

Разкол в технологичната “Великолепната седморка”

Акциите на американските технологични гиганти се повишиха отново през 2023 г. на фона на широко разпространеното убеждение, че те са единствените, които разполагат със свободни средства, за да се възползват от следващото голямо технологично предизвикателство: изкуственият интелект. Но само три компании от „Великолепната седморка“ се смятат за основни играчи в областта на изкуствения интелект: Microsoft, Alphabet и Nvidia. А само една компания, Nvidia, печели реални пари от изкуствения интелект. При другите, които са озарени от модната му светлина, се забелязва, че пазарната им стойност е нараснала значително повече от реалните им доходи.

Това е познат синдром: иновациите толкова силно възбуждат инвеститорите, че те тичат да инвестират във всяка компания, дори и слабо свързана с тях, докато не се опомнят и разберат, че повечето от тях така или иначе няма да направят сериозни пари. Вече видяхме това в ерата на dot-com компаниите („Балонът на dot-com“ от периода от средата на 90-те до началото на 2000-те, когато акциите на интернет компаниите показваха рекорден ръст – бел. ред.), виждаме го и сега. Въпреки това, залагането на база приходите на „Великолепната седморка“ през 2024 г. вече не изглежда много оптимистично: да, бърз растеж за Nvidia, но почти нулев за Apple и, обратно, спад за Tesla.

Манията по изкуствения интелект се разгърна на много необичаен фон: останалата част от технологичния сектор изпадна в мини-рецесия. Притокът на рисков капитал рязко намаля. Повече от 1100 технологични компании, водени от Amazon, Alphabet и Microsoft, уволниха хиляди работници миналата година. С нетна загуба от 70 000 работни места, технологичният сектор е единственият, освен филмовото производство, който беше на червено през 2023 г. И през 2024 г. е по-вероятно по-нататъшно свиване, отколкото бум.

Холивуд и неговият Наполеонов комплекс

Без съмнение пандемията накара мнозина да внимават по отношение на закритите пространства, но баровете, ресторантите и другите места за забавление са отново пълни. Но това не може да се каже за кината. Вътрешните продажби на билети в САЩ дори не са надхвърлили 900 милиона, което е спад от 1,2 милиарда през 2019 г. и близо 1,6 милиарда от върха през 2002 г.

Проблемите на Холивуд са добре известни: на първо място, това са предизвикателствата от страна на стрийминговите услуги и другите мрежови платформи , а също така ограниченията, присъщи на традиционната рецепта за правенето блокбъстър екшън филми. При това се подценява нарастващата тенденция за филтриране на сценариите през „прогресивната“ леща: това ги прави по-привлекателни за либерално настроените 30% от населението, но отчуждава останалите. И накрая, в много от новите филми може да се различи користен мотив, който може би се прояви най-ярко във филма на режисьора Ридли Скот „Наполеон“, излязъл в края на миналата година, който се явява политизирана пародия на една от най-противоречивите фигури в историята.

В интерпретацията на Ридли Скот императорът не е велик военен стратег, не е борец за републиканската революция, не е реформатор на държавната администрация и образованието, а само капризен дребосък и кръвожаден убиец. Филмът завършва със списък на убитите на бойното поле. Холивуд принуди и Наполеон да легне в политическото прокрустово ложе. Филмовата академия може да го посрещне с аплодисменти, но подобен подход няма да възстанови приходите от бокс офиса.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x