Гени, любов и умереност: 3 уравнения за щастлив живот
Преподавателят в Харвардското бизнес-училище психологът Артур Брукс разказва, защо времето на пандемията е добро време за размисъл и шанс да потърсим пътя към щастието по време и след пандемията Covid-19 (ако вече не сме го намерили 🙂).
В Хардварското бизнес училище аз водя курс по щастие. Някои хора се учудват, когато разказвам, че такъв предмет като щастието се преподава заедно със счетоводство, финанси и други традиционни предмети за MBA програмата.
Известният американски писател Натаниел Хоторн е формулирал прекрасно щастието:
„Щастието е като пеперудата. Ако я гониш тя винаги ти избягва, но ако седнеш и не се движиш, тя може да кацне върху теб“.
Може би ще ви се стори, че това няма отношение към администрирането на бизнеса. Но ако си представяте, че моите студенти седят в кръг на поляната (или както сега е актуално са във видеочата), надявайки се, че няма да изпуснат пеперудата, вие много грешите. Ето някои от нашите теми, които се изучават в моя курс: „Афектът и лимбичната система“, „Невробиологията на езика на тялото“, „Хомеостаза и устойчивостта на субективното благополучие“, „Окситоцинът и любовта“, „Съсредоточеността и негативния афект“ и „Хедонистичната бегова пътека“.
В последните три десетилетия имаше истински бум на научните изследвания, свързани с щастието. Лауреатите на Нобелова премия Даниел Канеман (на български е преведена може би най-известната негова книга “Мисленето“- бел.ред.) и Ангъс Дийтън (и двамата от Принстън) публикуваха множество статии на тази тема. В Университета на Пенсилвания съществува програма за позитивна психология, която се води от Мартин Селигман (може да се запозанаете с преведената на български негова книга “Благоденствие” – бел.ред.), един от най-известните в света социални психолози. Научното списание Journal of Happiness Studies съществува от 2000 година и се ползва с голям авторитет в академичните среди.
Религията, философията и изкуството отдавна смятат щастието за нещо, което си струва да бъде изучавано. В този смисъл науката се обърна към него достатъчно скоро. Ние решихме да напишем серия от статии под общото наименование „Как да построим собствения си живот“, опирайки се на всички тези източници на мъдрост, за да можем да определим материала за строителството на щастието – семейство, кариера, дружба, вяра и т.н. Ще се постараем да дадем инструментите, помагащи за изграждането на балансиран и изпълнен със смисъл живот.
Като начало , искам да ви представя трите уравнения на благополучието. По мое мнение, тези уравнения трябва да се знаят, за да може човек да започне активно да управлява собственото си щастие.
Уравнение №1
Субективно благополучие = гени + обстоятелства + навици
Субективното благополучие, това е социологически термин. Защо то не е формулирано като щастие? Много учени смятат термина „щастие“ за прекалено субективен и труден за описване, съдържащ в себе си прекалено много конкуриращи се идеи. В ежедневието думата „щастие“ може да се използва за описанието на прекалено много неща, от мимолетното хубаво настроение до дълбокия смисъл на живота. От друга страна терминът „субективно благополучие“ се отнася към въпроси от рода на „Как са днес нещата при вас и ако вземем като цяло, можете ли да кажете, че вие сте много щастлив, достатъчно щастлив или не много щастлив?“. (това е реална формулировка в една от най-известните анкети, посветени на този въпрос – General Social Survey).
Уравнение №1 сумира огромно количество изследвания на субективното благополучие, започвайки от въпроса за наследяването на щастието. Лично на мен не ми харесва идеята, че щастието е заложено генетично. Не ми харесва идеята, че нещо е заложено в моя характер и личност генетично, тъй като аз искам напълно да отговарям за подредбата на своя живот. Но изследванията отчетливо показват, че съществува огромен генетичен компонент в определянето на нашата нагласа за субективно благополучие, тоест базова линия, към която ние винаги се връщаме, след като на нашето настроение са повлияли някакви събития. Статия в списанието Psychological Science разказва за изследване на близнаци, които са били разделени в най-ранна възраст и след това са били проверени за усещането за субективно благополучие в зряла възраст. На основа на този анализ психолозите Дейвид Ликен и Ауке Телеген са оценили тежестта на генетичния компонент за благополучието на човек на 44 – 52%, тоест наполовина.
Двата други компонента са обстоятелствата и навиците. Изследванията показват тежестта на всеки от тях. Обстоятелствата, добри или лоши, определят минимум 10% и максимум 40% от вашето субективно благополучие. Но повечето от учените смятат, че влиянието на обстоятелствата в крайна сметка не е толкова голямо, защото обикновено те протичат доста бързо в сравнение с продължителността на живота.
Ние можем да си мислим, че сериозно предвижване по кариерната стълба ще ни донесе вечно щастие или че тежката раздяла ще ни остави завинаги с разбито сърце, но това не е така. Вие сигурно знаете това и от собствен опит. Една от човешките черти е необходимостта от оцеляване. Това е психологическа хомеостаза или бързо свикване с обстоятелствата, били те добри или лоши. Това е главната причина, заради която парите не носят щастие. Ние много бързо свикваме с това какво можем да купим с тях, а след това се връщаме в същата точка, в която сме били преди това. За тези от нас, на които им е провървяло да избегнат Covid-19, преживяванията от тази криза много бързо ще бъдат забравени.
По този начин, фокусирането на вниманието върху гените и обстоятелствата при търсенето на щастието е доста непродуктивно. Но не се вълнувайте. Има една променлива, която влияе на дългосрочното благополучие и тя се намира под наш контрол. Това са навиците. За да ги анализираме, на нас ни помага уравнение №2.
Уравнение №2
Навици = вяра + семейство + приятели + работа
Това е моето обобщение от хиляди академични изследвания и честно казано, много учени го смятат за прекалено грубо. Но аз съм убеден, че то дава точен отговор. На човек устойчиво щастие могат да му донесат отношенията, продуктивната работа и трансцедентните елементи в живота.
Малко уточнение. Първо , вярата тук не означава някаква конкретна религия. Аз съм католик и с радост мога да ви препоръчам тази вяра, но изследванията показват, че множеството различни вероизповедания и светски философски течения могат да ви открият еднакво пътя към щастието. Важно е да се намери структура, на която да можете да се опрете при осмислянето на сериозните въпроси в живота и да излезете от тесните рамки на личните интереси, за да можете да помагате на други хора.
Също така не съществува вълшебна формула за семейството и дружбата. Главното е да се развиват и поддържат добронамерени и доверителни отношения с другите хора. Има едно интересно и необичайно изследване, проследяващо здравето и благополучието сред випусници на Харвард от периода 1939 -1944 и завършило след 75 години, когато много от тях са били на повече от 90 години. В него последният ръководител на програмата, психологът Джон Вайлант стигнал до следния основен извод:
„ Щастието е любов и това е всичко“.
Хората, чиито семейни и приятелски отношения се изграждат на база на любовта процъфтяват, а другите – не.
Но сред събираемите на уравнение №2 съществува още един компонент – работата. Може и да ви шокира, че тя влиза там, но напразно. Изследванията убедително показват, че централно място в създаването на чувство за цел в живота заемат продуктивните действия. Разбира се, една работа е по-добра, друга по-лоша, но повечето изследователи са уверени, че безработицата не носи нищо друго, освен страдание.
Какъв тип работа? Бяла или синя якичка? Родителство? Работа, където е нужно висше образование? Аз като социолог съм провеждал собствени изследвания по този въпрос и мога да ви кажа, че това са неправилни въпроси. Съдържанието не прави работата значима, а чувството за това, че вие изработвате своя успех и служите на другите.
Уравнение №2 е много важно по време на пандемия и изолация. Попитайте се: имали в моето портфолио за щастие баланс между тези четири позиции? Трябва ли нещо да се коригира? Има ли навици, които могат да бъдат променени по време на тази пауза?
Има едно старо твърдение, че „Щастие с пари не можеш да купиш“. Истината е, че не е точно така. Аз бих казал „Парите не носят удовлетворение“. Психолозите наричат това хедонистична бегова пътека. На хората парите никога не са им достатъчни, защото те бързо свикват със текущите обстоятелства и на тях са им нужни още повече пари, за да станат отново щастливи. Не вярвате? Спомнете си своето последно значително увеличение на заплатата. Кога получихте по-голямо удовлетворение? Когато началникът ви каза за него или в деня, когато тази сума постъпи по вашата банкова сметка? И какво удовлетворение изпитвахте вие шест месеца след това?
Лесно е да се направи извода, че да се достигне удовлетворение е много трудно. Но това не е съвсем така. Уравнение №3 ни помага да разберем този компонент.
Уравнение №3
Удовлетворение = Това, което имаме / Това, което искаме
За това са говорили много велики духовни лидери. В книгата „Изкуството на щастливия живот“ (написана заедно с психиатъра Хорвард Кътлър) Далай Лама казва:
„За да бъдем щастливи, трябва да се научим да искаме това, което имаме, а не да получаваме това, което нямаме“.
Испанския католически светия Св.Хосемария Ескрива е казал същото, но малко по по-друг начин:
„Не забравяйте: на който му е нужно малко, получава всичко, което иска. Не си създавайте нужди“.
Но това не е само дълбока духовна идея, но е и изключително практична формула за живота. Много от нас отчаяно се опитват да увеличат числителя в уравнение №3. Ние се стараем да постигнем по-високо ниво на удовлетвореност, увеличавайки това, което имаме – заработвайки и харчейки, заработвайки отново и отново харчейки и така нататък. Но хедонистичната бегова пътека прави това безполезно. Удовлетворението постоянно ни се изплъзва.
Тайната на удовлетворението е да се концентрираме на знаменателя в уравнение №3. Не зацикляйте на това, което имате. Управлявайте своите желания. Не смятайте имуществото си (пари, власт, престиж, любовни партньори, известност) и не търсете начини да ги увеличавате. Съставете си списък с вашите желания и се постарайте да го съкратите. Запишете си от какво трябва да се откажете и си съставете план как да направите това. Колкото по-малко желания има във вашата глава, толкова повече покой и удовлетворение ще получите от това, което вече имате.
По време на изолацията заради пандемията да се намали знаменателя в уравнение №3 е по-лесно, отколкото обикновено, защото очакванията намалят заедно с физическата способност те да бъдат удовлетворени.
Интересно, ще можете ли да запазите тази тенденция след изолацията, когато материалния свят отново ще започне да ви примамва?
