Ефектът на Линди: универсален тест за оценка на значимостта за в бъдеще на всичко около нас и в нас

Феноменът известен като ефект на Линди може да бъде формулиран по следния начин: „Колкото по-старо е дадено нещо, толкова по-голяма е вероятността то да оцелее и за в бъдеще“. Именно по тази причина голяма част от бъдещето ни е съставено от онези части от миналото, които са се развивали и устоявали, минус онези части от миналото, които са се оказали най-податливи на разпадане. Затова ефектът на Линди може да ни помогне да си съставим по-реалистична картина за бъдещето и да оценим какво действително ще ни е ценно в него.

Може би си спомняте, а може би и не, каква огромна популярност преди 5-6 години бяха придобили фиджет спинърите, от които в един момент се продадоха стотици милиони и се бяха превърнали в бизнес за милиарди. Но както се появиха на пазара изведнъж, така и постепенно започнаха да изчезват. Почти същото се случи и с Pokemon Go манията.

Всичко на този свят си има своята епоха и продължителност на живот: идеи, технологии, културни традиции, нации, научни теории, системи от вярвания, крилати фрази. Продължителността на живот на всяко от тях варира значително във времето. Сравнете времето на популярност на фиджът спинерите с епохата на Римската империя (31 г. пр. н. е. – 476 г. сл. н. е.), с периода на масово използване на 35-милиметровата филмова камера (1913-2006 г.) или дори с популярния телевизионен сериал “Туйн Пийкс” на легендарния режисьор Дейвид Линч (1990-2017 г.), заснет в два периода, разделени от 26 години.. Някои неща продължават по-дълго от други и затова има основателни причини.

По време на срока на използване на определено нещо често не е ясно в коя част на жизнения му цикъл се намираме. Ако бяхте гледали някои от пиесите на Шекспир в лондонския театър „Глобус“ през 1599 г., може би не бихте предположили, че те все още ще се играят четиристотин години по-късно, дори и да сте смятали, че са изключително добри.

Най-добрият индикатор за това колко дълго може да съществува нещо е колко време вече то съществува. Ако една идея или технология е оцеляла десет или двадесет поколения, тогава тя очевидно притежава нещо в себе си, което се съпротивлява на промените, остаряването и смяната на поколенията. Нещо в нейната същност й позволява да упорства, въпреки факта, че всичко около нея се променя.

Пример за това е обикновения нож. Острият режещ инструмент е също толкова полезен за човек, готвещ в 21-ви век, колкото и за ловеца събирач преди сто хиляди години. Дългото минало на ножа предполага, че той ще има и дълго бъдеще. С други думи, вероятно не живеем в последните години на ерата на ножовете.

В същото време е малко вероятно нещо, което току-що се е превърнало във „феномен“, да просъществува още много дълго. Ако всички изведнъж започнат да гледат кратки видеоклипове в социалните медии, какви са шансовете да сме в първите няколко години от предстоящата хилядолетна ера на едноминутните видеоклипове? Вероятността не е особено голяма.

Този феномен е получил названието „ефект на Линди“ и като като цяло принципът заложен в него е, че колкото по-старо е нещо, толкова по-вероятно е то да се запази в бъдещето.

Идеята за този принцип се заражда през 60-те години на миналия век сред група комици, които се срещат вечер в едноименното кафене Линди‘с (Lindy’s) в Ню Йорк на пури и кафе и там обсъждат прогнозите си за кариерния успех на своите колеги. Техните изводи се свеждат до това, че ако някой комик започне да се преекспонира пред публиката и изчерпи материала си за кратък свръхактивен период, вероятно кариерата му ще приключи скоро. Но ако артистите заложат на дългосрочна стратегия и правят по-редки, но запомнящи се изяви, съхранението на ресурсите може да им позволи да запазят мястото си в индустрията за десетилетия. През юни 1964 г. американският автор Албърт Голдман публикува в списанието The New Republic статия, озаглавена “Законът на Линди’с”, в която са изложени основните принципи на ефекта на Линди.

Но особена популярност този ефект придоби благодарение на световно известния финансист и писател Насим Талеб, благодарение на който огромна популярност получи и един друг термин – „черният лебед“, описан в бестселъра „ Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара“ . В следващата си книга, придобила също така огромна популярност „Антикрехкост: Как да извлечем полза от хаоса“ той описва ефекта на Линди като значително разширява приложното поле на горепосочения пример. Там той пише:

“Нещата, които са се запазили за дълго време, не “стареят” като хората, а “стареят” наобратно. Всяка година, която преминава без унищожение, удвоява допълнително очакваната продължителност на живота му”

Логиката в тезата на Талеб е проста. Тъй като единственият значим измерител по отношение на бъдещето е времето, то единствената благонадеждна техника за предсказването му е да проверим какво вече е доказало своята устойчивост. Кое е онова нещо, което е демонстрирало своята сила в съревнованието с времето, кое е онова, което е преодоляло всички удари и угрози на десетилетията, вековете и хилядолетията?

Например ако една книга се печата от половин столетие, твърди той, може да се предположи, че тя ще остане в печат за поне още петдесет години. Когато книгата натрупа нови десет години към историята на съществуването си, очакваната продължителност на “живота” и ще се удължи със същия период. Всяка допълнителна година ни казва нещо, което прогнозирането не може да обясни. Благодарение на неразгадаемото разнообразие от взаимосвързани причини, съответната книга е продължила да намира своите читатели. Тази устойчивост заслужава повече уважение, отколкото мигновения търговски интерес към бестселър, написан миналото лято.

Естествено има изключения от ефекта на Линди, а и правилото важи само за неживи обекти, които нямат естествен жизнен цикъл. Един деветдесет и девет годишен човек едва ли ще живее още деветдесет и девет години, въпреки че неговите идеи или изобретения могат да бъдат полезни. Въпреки някои неточности, ефектът на Линди предлага полезна визуална техника за определяне на това, което може да остане в историята, и предполага, че има причини зад дълголетието, които може и да не са очевидни. Ако е част от културата, тогава може би отговаря на някакви човешки потребности, които нищо друго не може да ги задоволи. Музиката и танците носят ефекта на Линди, както и религията, спортът, психотропните вещества, рисуването и скулптурата. Колкото по-широк е диапазонът от минали условия, в които дадено явление е успяло да оцелее, толкова по-вероятно е то да пусне корени в най-различни бъдещи условия.

Важно е да се отбележи, че ефектът на Линди само предполага, че има причина, поради която дадено нещо или явление продължава да съществува. Това не означава, че това са морално добри неща. За съжаление при алкохолизма също наблюдаваме ефект на Линди, както и при големия бич на човечеството – войните.

Освен простото удобство, ефекта на Линди има и практическо приложение, особено когато става въпрос за оценка на ефимерното и излишно съдържание, създавано в наше време. Една нова книга може да дебютира в списъка на бестселърите и да спечели възторжени похвали, но истинският тест за нейното величие е колко дълго ще има успех. Вирусност и популярност се постигат всеки ден, но преминаването на теста на времето е много по-трудно. Ефектът на Линди сочи към Джеймс Джойс и сестрите Бронте и още по-уверено затвърждава жизнената философия на стоиците, Сократ, Буда или идеите в “Дао Дъ Дзин”.

Оценяването на нещата спрямо ефекта на Линди по същество помага да се избегне предубедеността към събитията, тенденцията да се надценява важността на последните преживявания. Например, ефектът на Линди може да ни подтикне да пренебрегнем ежедневните новини в полза на седмичните обзори през уикенда, а може би още по-добре –месечните такива. По този начин ще избегнем ежедневните публикации, които по всякакъв начин искат да привлекат нашето внимание и ще можем да се концентрираме върху материалите, които действително могат да ни донесат необходимата полезна информация.

Просто отбелязвайте за себе си какво притежава и какво не ефекта на Линди. Това ще позволи да се пробие завесата на предубежденията, за да се определи колко е вероятно нещата днес да останат важни след месец, година, десетилетие или век.

Вратовръзката като стандарт за бизнес костюм до някаква степен отговаря на тези критерии. Най-вероятно тя ще бъде актуална след петдесет години години, но едва ли след 500.

Християнството или будизмът едва ли ще изчезнат през следващия век. Но за сциентологията това е напълно възможно.

Вероятно дори след 200 години името на Клод Моне ще бъде известно. Анди Уорхол – малко по-малко вероятно, а за някой нашумял със скандалните си пърформънси съвременен художник – най-вероятно не.

Някои неща в определен момент от историята може да са толкова значими, че да изглеждат там завинаги, но да не отговарят на ефекта на Линди. В известен смисъл може би Интернет е доказателство за това. Сега той е огромна част от живота и културата ни, но само преди едно поколение беше многообещаваща, но не особено разпространена технология, а преди две – неясна технология с военно предназначение, позната само на шепа инженери . Може би сме в началото на хилядолетна интернет епоха, но има голяма вероятност през следващото десетилетие или две той да се развие в нещо съвсем различно. Социалните мрежи като че ли вече преминаха своя пик.

Хората не знаят как да предсказват бъдещето, до голяма степен поради предубеденото си отношение към миналото. Склонни сме да си представяме бъдещия живот като подобен на настоящия, само че с различни екрани, тоест още по-плоски или извиващи се! Коли, но летящи! Ние не притежаваме еталонни образи за бъдещето, така че можем да създаваме идеи само въз основа на познати ни съвременни явления, които като правило просто ги преувеличаваме. Ето защо футуристичните визии, рисувани през 60-те години, изглеждат толкова старомодни и не приличат на 1990-те или 2000-те години, които в действителност се случиха.

Въпреки това, ефектът на Линди ни дава доста надежден инструмент за прогнозиране кои съвременни явления могат да оцелеят след 100 или 1000 години и кои хората от бъдещето най-вероятно ще изоставят. Можем само да гадаем, но и с достатъчна доза увереност да твърдим, че след сто години хората от бъдещето ще изоставят кратките видеоклипове, кафетата с вкус на тиква и споровете с тролове в социалните мрежи, а ще останат дългите разходки сред природата, зеленчуковите градини и събиранията край камината.

Ефектът на Линди е доброжелателен съвет да увеличите мащаба и да погледнете отвъд най-видимите, привличащи вниманието в днешния ден идеи, книги, забавления, хобита и вярвания, и вместо това да се вслушате в неявните съвети на много различни, но значими хора, които са живели, живеят и ще живеят независимо от днешната мода.