Вселената подобно на изкуствен интелект е способна към самообучение, смятат учени
Наскоро екип от учени, съставен от американски и канадски физици-теоретици и специалисти от Microsoft, публикува изследване, в което разглеждат Вселената като самообучаваща се система на базата на еволюционни закони, които в своята същност се явяват алгоритми, работещи под формата на операции за обучение. С други думи, изследователите са предположили, че ние живеем вътре в компютърна система, която постоянно се обучава. Авторите на изследването предполагат, че получените резултати могат предадат съвършено нова посока на космологичните изследвания.
Науката не би била толкова увлекателно занимание, ако не можем да погледнем на процесите от съвършено друга гледна точка и не можем да си представим света на удивителните научни открития без смелите, новаторски и често противоречиви, провокативни и спорни идеи. Това касае особено космологията, която изучава Вселената като едно цяло, в това число нейното раждане, развитие и възможна смърт. По тази причина, тя в развитието си като наука е претърпяла множество трансформации. Днес един от въпросите, които най-много вълнува астрономите е ускоряващото се стремително разширяване на Вселената и съответстващото нейно изстиване. Ако този процес продължи, естественото последствие ще се изрази в това, че Вселената ще се потопи в тъмнина и студ.
Симулация ли е нашата Вселена?
През 2003 година беше публикувана статията с названието „Доказателство за симулация“ на шведския философ Ник Бострьом, който е световно признат учен в областта на философията на науката и изкуствения интелект. В нея професорът от Оксфордския университет предположи, че нашата реалност представлява илюзия, която е създадена от компютърна програма. В статията в качеството си на доказателство Бострьом разглежда съвременното развитие на технологиите, изкуствения интелект и много други отрасли, при условието, че те „не противоречат на съществуващите закони на физиката и инженерните науки“.
Както предполага Бострьом, човечеството като резултат ще достигне до такова развитие на технологиите, че в наше разположение ще се окажат огромни изчислителни мощности, с помощта на които ще може да се симулира работата на много разумни същества. Бострьом не дава отговор как точно може да бъде създавана такава симулация, тъй като тя може да бъде реализирана както от компютри, така и с помощта на стимулиране на мозъчните центрове, отговорни за поведението по време на сън и формирането на реалностите по време на сън.
Сред поддръжниците на Бострьом е космологът Алън Фут от Масачузетския технологически институт. Той предполага, че нашата Вселена представлява лабораторен експеримент. Според Гут нашата Вселена е създадена от някакъв свръхразум и се намира в отделен пространствено-времеви балон, който бързо се отделил от Вселената-майка и е загубил контакт с нея.
Преди време в своя статия професорът по физика от Университета в Минесота Виталий Венчурин се опита да преосмисли реалността по друг по-особен начин, предполагайки, че живеем вътре в огромна невронна мрежа, която управлява всичко наоколо. С други думи, както той е написал в статията си, „напълно е възможно , че цялата Вселена на функционално ниво представлява една невронна мрежа“
Проблемът дали Вселената е реалност или симулация не е лесен за решаване, както може да ни се стори на пръв поглед, тъй като да се докаже, че се намираме в реална Вселена е практически невъзможно по причина, че всяко „доказателство“ може да се явява част от програмата.
Вселената, която се учи
Екипът от американски и канадски физици-теоретици в сътрудничество със специалисти от Microsoft съвсем наскоро публикуваха своя статия на сървъра за предпринтове arhiv.org (там са статии, които още не са преминали рецензиране и съответно не са публикувани в научни списания), където те описват нашата Вселена като самообучаваща се система от еволюционни закони. Статията е под името „Автодидактична вселена“ (The Autodidactic Universe) в обем от 80 страници и в нея се обосновава, че законите, управляващи Вселената представляват еволюционна система за обучение.
Но как работи това? Физиците предлагат да се погледне на Вселената като на система за обучение, която използва машинно обучение, което е характерно за обучението на изкуствен интелект. По същия начин, както ние можем да научим машините да изпълняват функции, развиващи се във времето, тоест да се обучават, така и законите на Вселената се явяват алгоритми, които работят под формата на система за обучение.
Тъй като ние разбираме законите на физиката на база наблюдения, напълно логично е да се предположи, че първоначалният физически закон е бил невероятно прост, самоподдържащ се и способен към обучение и развитие. Възможно е раждането на Вселената да не е започнало от Големия взрив, а от просто взаимодействие на частици. Изследователите се базират на предположението, че „информационните архитектури обикновено усилват причинните сили на достатъчно неголеми колекции от частици“.
С други думи, учените описват постоянно развиващите се закони на Вселената като необратими.
Едно от следствията на това предположение се състои в това, че ако еволюцията на законите е реална, то тя най-вероятно е еднопосочна, тъй като в противен случай законите обикновено връщат предишното състояние. Това се случва по този начин, тъй като новото състояние не е случайно, а по-скоро трябва да съответства на определени ограничения, а в същото време миналото състояние вече е удовлетворявало тези ограничения.
„Обратимата, но развиваща се система често по случаен начин ще изследва своето непосредствено минало. Когато ние виждаме еволюционираща система, която показва периоди на стабилност, то тя най-вероятно се развива в една посока“ – пишат авторите.
Илюстрирайки тези свои предположения, изследователите се базират на образа на експерт-криминалист, който се опитва да пресъздаде как дадена програма е стигнала до получените резултати. Това означава, че резултатите на програмата са обратими, тъй като съществува историята на тяхното изпълнение. Но ако експертът се е опитал да определи резултатите от програмата, изучавайки централния процесор (обектът, който в най-голяма степен е отговорен за нейното изпълнение), то това ще е много по-сложно да се направи, тъй като никакъв преднамерен запис на операциите на изпълняваните операции няма.
Излиза, че Вселената действа с набор от закони, които бидейки изначално прости, се явяват самообучаващи се и следователно са способни да еволюционират с течение на времето, което за нас означава, че създаването на единна теория на „всичкото“ е невъзможно. Но ако законите могат да се развиват, те могат и още повече.
Авторите на изследването смятат, че единствено Вселена, която изучава своите закони, може да породи нови явления, такива като живота и физиката.
Отново трябва да отбележим, че новото изследване не е рецензирано и публикувано в официално научно издание и затова трябва да се отнасяме към резултатите и изводите, направени в него, с необходимата доза скептицизъм. От друга страна, екипът от учени е извършил забележителна работа, описвайки типовете алгоритми и невромрежови системи, които могат да генерират такава Вселена и от които тя може да се състои. В крайна сметка екипът описва тази своя работа като „първи неуверени крачки“ към създаването на пълна и всеобхватна космологична теория, но дали е така само бъдещето може да покаже.
