Дари

Слънцето можеше да има шест обитаеми планети, ако не беше Юпитер

Звездите от типа на нашето Слънце могат да имат до шест обитаеми планети, но за да не бъде така пречат планети-гиганти от типа на Юпитер. Това е извода, направен в ново изследване, извършено от американски астрономи и той подсказва къде може да се търси извънземен живот. Подробностите от тяхното изследване са публикувани в списание Astrronomical Journal.

За живота, който ние познаваме, е нужна вода в течна фаза. Това означава, че на планетата трябва да има подходяща температура, за да не замръзва влагата и да не се превръща в пара. А температурата зависи преди всичко от разстоянията до звездата. Зоната около тези космически светила, където могат да съществуват светове с океани от течна вода, се нарича зона на обитаемост.

В Слънчевата система с течна вода на повърхността може да се похвали само Земята. Но, например, около звездата TRAPPIST-1 в зоната на обитаемост се намират цели три екзопланети, въпреки съмненията на учените по този повод.

Сравнение на системата на TRAPPIST-1 със Слънчевата система
Сравнение на системата на TRAPPIST-1 със Слънчевата система
Източник: NASA/JPL/Caltech

„Това ни накара да се замислим за максималното количество обитаеми планети, които могат да бъдат около една звезда и над това защо нашата звезда има само една такава – разказва водещия автор на новото изследване Стивън Кейн от Калифорнийския университет в Ривърсайд – Това ни се стори несправедливо!“

Колко планети от земен тип могат да се съберат в зоната на обитаемост и как това зависи от характеристиката на звездата? За да си отговорят на този въпрос, учените са провели компютърно моделиране. Те са отчитали масите и светимостта на различни звезди и гравитационното влияние на планетите една с друга.

Резултатите се получили удивителни. Оказало се, че някои космически светила могат да имат седем потенциално обитаеми планети, а звездите от слънчев тип – шест! Но за това съществуват допълнителни условия. Първо, орбитите на планетите трябва да са максимално близко до идеална окръжност. Второ, в системата не трябва да има гиганти с масата на Юпитер, които да са 2,5 пъти по-тежки от останалите планети взети заедно, както е в Слънчевата система. Огромната гравитация на такава планета-гигант силно влияе на движението на съседните небесни тела и много от орбитите в зоната на обитаемост се оказват нестабилни.

Изследователите предполагат, че именно заради това обитаеми планети трябва да се търсят преди всичко около звезди, нямащи екзопланети-гиганти.

За пример те посочват бета (β) – звездата в съзвездието Хрътки, която е слънцеподобна и се намира само на 27 светлинни години от Земята. Учените са анализирали данните от десетгодишните наблюдения на тази звезда, извършени с помощта на метода на лъчевите скорости. Астрономите стигнали до извода, че в границите на десет астрономични единици от нея няма по-тежки от Сатурн екзопланети. Една астрономична единица (а.е.) е равна на разстоянието от Земята до Слънцето, а Юпитер се намира на 5,2 а.е. от нашата звезда.

Учените засега не знаят дали въобще около бета Хрътки има поне една планета, но за сметка на това знаят, че в тази звездна система няма нито една екзопланета-гигант. Именно за това Кейн и неговите колеги ще продължат своите наблюденията, за да проверят дали там няма подходящи за живот планети.

1 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x