Астрономи откриха удивителна прилика на Слънчевата система с близката система TRAPPIST-1
Екип от астрономи е провел подробни наблюдения на една от най-близките до нас планетни системи TRAPPIST-1 и установила много прилики в структурата и с нашата Слънчева система. Изследването е публикувано в списание Astrophysical Journal Letters.
Системата TRAPPIST-1 е може би най-интересната система в нашия местен галактически район. Тя се намира само на 40 светлинни години от нас и в нея има седем скалисти планети, като три от тях се намират в обсега на така наречената „обитаема зона“, тоест евентуално там да съществува вода в течна фаза. От друга страна звездата в тази система е джудже от клас М, тоест доста малка по размери и с ниска температура. Трите планети се намират много близо до звездата си и това е съществена разлика в структурата на системата TRAPPIST-1 в сравнение със Слънчевата система.
За да бъде даден свят истински пригоден за живот, се изисква нещо повече и затова астрономите са търсели други характеристики, които могат повече да ни разкажат за историята на тази система.
Новото, изключително любопитно, изследване е открило, че както орбитите на планетите в Слънчевата система са почти в една плоскост около екватора на Слънцето, което до известна степен можем да оприличим на плоча от винил, така и планетите в TRAPPIST-1 се въртят на една плоскост около своята Звезда.
Това откритие позволява на астрономите да изследват динамичната история на системата, което може да помогне на учените да получат допълнителна представа за модела на системата и евентуално да изключват възможността за обитаване на всяка от тези планети. Откриването на планетите около екватора на звездата означава, че те основно се въртят под този ъгъл, под който са се формирали, което облекчава изучаване първоначалното състояние на системата.
По време на звездообразуването звездата е била обкръжена от голям плосък диск от прах и газ. Останалият газ и прах е формирал всичко останало. Ето защо планетите в системата са толкова акуратно подредени, а не са разхвърляни на различни страни. Нищо не нарушава тяхното подравняване, защото те просто са останали на своето място.
Ако планетите в системата TRAPPIST-1 се намират акуратно в екваториална плоскост, това означава, че те до голяма степен са останали там, където са се образували. Но от друга страна планетите са се групирали достатъчно близко до своята звезда, което предполага, че тази компактна структура се е формирала, благодарение на постепенната вътрешна миграция на планетите, а не в резултат на друг разрушителен фактор.
Това може да означава, че отсъствието на големи гравитационни смущения с голяма вероятност е довело до създаването на планети с обитаеми зони, въпреки че за потвърждаването на такъв извод ще е нужно още доста време и наблюдения. Но засега изследването е впечатляваща крачка в тази посока.
„Въпреки ограничените данни, нашите наблюдения на доплеровските транзити в системата TRAPPIST-1 се явяват , до колкото на нас ни е известно, първите такива наблюдения за такава звезда с малка маса“ – обяснява Теруюки Хирано от Токийския технологичен институт и водещ автор на изследването..
„Провеждайки допълнителни наблюдения с помощта на нови високоточни инфрачервени спектографи, ще може да се отвори нов прозорец към орбиталната архитектура на планетните системи около звезди с малка маса“ – резюмира той.