Парадоксите на интелекта: защо умните хора правят глупости?
Да бъдеш умен и да вземаш мъдри решения не е едно и също нещо. Експертите са убедени, че високото ниво на интелигентност влияе върху оценките в училище, успехите в работата и дори отношенията със закона, но това не гарантира благополучие, удовлетворение от живота и дълголетие. Затова е важно да правим разликата между критичното мислене и интелигентността, между “глупостта” на умните хора и качествата, които помагат да се избегнат негативни събития.
Вероятно всички ние имаме някой умен познат, който до известна степен изненадващо, но достатъчно често прави неразумни неща. Забавно е да наблюдаваш свои приятели или партньори, които обективно могат да се смятат за високоинтелигенти хора, когато те правят наистина глупави грешки. Какво означава да си съобразителен или умен? Нашето ежедневно използване на тези термини има за цел да опише някой, който има познания и взема мъдри решения, но това определение противоречи на това как традиционно се оценяват умствените способности. Добре известна мярка за измерване нивото на интелект е използването на IQ-тестове, които включват визуално-пространствени пъзели, математически задачи, задачи с визуално търсене и разпознаване на образи, а също така въпроси, свързани с лексикалните ни способности.
Ползите от интелекта са неоспорими. Интелигентните хора с по-голяма вероятност получават по-добри оценки и постигат по-големи успехи в училище и университета. Предполага се, че те по-лесно ще си намерят добра работа и е по-малко вероятно да изпаднат в беда (например, като извършване на престъпления) като юноши. Като се имат предвид всички предимства на интелигентността, може с изненада да научите, че тя не определя други житейски постижения, като например благополучието. Може да се предположи, че успехът в училище или на работа може да доведе до по-голямо удовлетворение в живота, но в няколко големи изследвания няма никакви доказателства, че коефициентът на интелигентност (IQ) влияе върху удовлетвореността от живота или дълголетието. Например, изследователят от Университета на Ватерло в Канада Игор Гросман и неговите колегите твърдят, че повечето тестове за интелигентност не успяват да уловят ефективността при вземането на решения в реалния свят и способността на човек да взаимодейства добре с околните. С други думи, възможно е именно заради това „умните“ хора да правят „глупави“ неща.
От друга страна, способността да се мисли критично е свързана със здравето, благополучието и дълголетието. Въпреки че често се бърка с интелекта, критичното мислене не е интелект. Критичното мислене е съвкупността от познавателни умения, които ни позволяват да мислим рационално и целенасочено, и възможностите ни да използваме тези умения, когато е необходимо. Критично мислещите хора са дружелюбни скептици. Те са гъвкави мислители, които се нуждаят от доказателства, които да подкрепят техните убеждения и им помагат да разпознаят манипулативните опити да ги убедят в нещо неправилно. Критичното мислене означава преодоляване на възможно повече когнитивни предубеждения (например предубеждението към потвърждение, утвърждаване на необективното и т.н.).
То помага да се предскажат широк спектър от житейски събития. В поредица от изследвания, проведени на много места по света, е установено, че критично мислещите хора изпитват по-малко проблеми в живота.
В тях участниците са били молени да направят инвентаризация на житейските си събития и да оценят критичното си мислене. Получените резултати измервали пет компонента на критичното мислене, включващи словесно разсъждение, анализ на аргументи, тестване на хипотези, анализ на вероятности и неопределености, вземане на решения и решаване на проблеми.
В списъка с негативни житейски събития са се срещали такива от най-различни области: от академични (например, забравих за изпита), от сферата на здравето (например, заразих се с полово предавана инфекция, защото не използвах презерватив ), юридически (например, бях арестуван за шофиране под въздействието на неразрешени вещества), междуличностни (например, изневерих на партньора си, с когото бяхме заедно повече от година), във финансовата сфера (например имам повече от 5 хиляди долара дълг по кредитна карта) и др. Изследователите са установили, че критично мислещите хора изпитват по-малко негативни събития в живота. Това е важна констатация, тъй като има много доказателства, че човек може да се научи да мисли критично и след това да подобрява тези свои умения.
Кое е по-добре: да можеш да мислиш критично или да имаш висок интелект? Проведено изследване се е фокусирало именно върху сравняването на тези свойства на човешката психика, за да може да се разбере кое от тях е свързано с по-малко негативни житейски събития. Оказало се, че хората, които са се отличавали с висок интелект или с развито критично мислене, са изпитвали по-малко житейски негативни преживявания, но критично мислещите са се справяли по-добре в живота.
Интелектът и неговото усъвършенстване са горещи теми, които днес се радват на засилен интерес. Но не по-малко интерес трябва да предизвиква и критичното мислене. В този смисъл ако тези проблеми са ви интересни и близки, може да се запознаете с книгата на психологът Кийт Станович от Йейлския университет „What Intellgence Tests Miss“ която изцяло е посветена тази тема. В нея авторът защитава тезата, че разсъжденията и рационалността имат повече отношение към това, което имаме предвид, когато казваме, че умът на човек не се ограничава само до пространствени умения и математически способности. Освен това е трудно да се подобри интелекта, тъй като той до голяма степен се определя от генетиката, но способността за критично мислене може да се подобрява с обучение и е доказано, че ползите от това се съхраняват във времето.
Така че всеки, който желае, може да развие уменията си за критично мислене и с увереност може да се каже, че това действително е умно нещо.
