Как антиутопиите пораждат реален радикализъм
Във времето на появилата се ненадейно малка и неочаквана реална антиутопия под формата на пандемия с всичките съпровождащи ограничителни мерки, във времето, когато видяхме пусти улици, хора, ходещи с маски и оглеждаши се подозрително и редица подобни неща, които сигурно преди 3 месеца трудно можехме да си представим, е много любопитно и поучително да се прочете публикацията на професор Калверт Джонс от Университета в Мериленд, в която се разказва за проведени от него експерименти как прочитането на антиутопията „Игри на глада“ и гледането на откъси от едноимения филм са повлияли на политическите възгледи и поведение на хората.
Хората са същества, разказващи истории. Тези истории оказват дълбоко влияние на това, какво място си отреждаме в света, в който живеем. По данни на интернет-общността на Goodreads.com, имаща 90 милиона читатели, броят на четящите книги, които могат да бъдат отнесени към „антиутопиите“, през 2012 година е бил най-голям в последните 50 години. Явно това е свързано с терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 година. Количеството антиутопични книги рязко се увеличи до 2010 година. Това беше времето, когато се появи увлекателната трилогия „Игри на глада“ на Сюзън Колинз, описваща тоталитарното общество, възникнало „ в руините на мястото, което някога е било известно като Северна Америка“. Какъв извод може да се направи от факта, че антиутопичната белетристика стана толкова популярна?
Много научни копия са счупени в усилията да се разбере защо тези истории са толкова привлекателни. Но другият важен въпрос е: и какво от това? Може ли антиутопията да повлияе на политическите възгледи в реалния свят? Ако да, то как? И трябва ли да се притесняваме за това въздействие? В нашето изследване ние решихме да си отговорим на тези въпроси, използвайки серия от експерименти.
Още отначало ние знаехме, че много политолози, най-вероятно ще се отнесат скептично към това. В края на краищата, малко вероятно е художествена литература, тоест това, което е „измислено“, да може да повлияе на възгледите на хората в реалния свят. Но така или иначе , нарастващ брой изследвания показват, че мозъкът не прави рязка граница между това, което е измислено и научната литература. Хората формират своите убеждения, възгледи и оценъчни разсъждения на основата на измислени истории, понякога даже не осъзнавайки това.
Освен това, антиутопичната литература, вероятно притежава особена сила, тъй като тя по своята същност е политическа. Ние се концентрирахме на тоталитарно-антиутопичен жанр, който изобразява мрачен и тревожен алтернативен свят, където могъществени персонажи угнетяват и контролират гражданите, нарушавайки фундаменталните ценности, което се явява норма в обществените отношения. (Въпреки че постапокалиптичните истории, в това число и за зомбита, също могат да се смятат за „антиутопични“, тяхната предпоставеност е съвършенно друга от политическа гледна точка. Там се акцентира върху хаоса и разрушаването на обществения ред и по тази причина влияят по друг начин на хората).
За да проверим влиянието на антиутопиите на политическите възгледи, ние на случаен принцип разделихме пълнолетните участници в експреримента на три групи. Първата група трябваше да прочете откъс от „Игри на глада“, а след това да изгледа сцени от нейната екранизация от 2012 година. Втората група трябваше да направи абсолютно същото, но с друга антиутопична серия – „Дивергенти“ на Вероника Рот (2011-2018). Тя показва футуристичните Съединени Американски Щати, където обществото се е разделило на групи, придържащи се към различни ценности. Хората, чиито способности пресичат границите на групата, се смятат за заплаха. Третата група беше контролната група, в която участниците не бяха подлагани на никакво въздействие, преди да отговорят на въпроси, свързани с техните социални и политически възгледи.
Резултатите се оказаха поразителни. Въпреки че антиутопиите бяха измислени истории, те дълбоко повлияха на хората и техните морални възгледи. Участниците, които бяха подложени на въздействието на антиутопиите, 8% по-често отговаряха, че радикални действия, такива като насилствени протести и въоръжено въстание, могат да бъдат оправдани,в сравнение с контролната група. Те също така с по-голяма готовност се съгласяваха, че насилието понякога е необходимо за постигане на справедливост (увеличението беше също с 8%).
Защо антиутопиите могат да оказват такъв потресаващ ефект? Едно от предположенията беше, че е сработила проста верижна реакция. Сцените с използване на насилие лесно могат да предизвикат преживявания, които могат да оправдаят политическото насилие. Например, антиутопиите често съдържат насилие, когато съпротивата се сражава с властимащите.
За да проверим тази хипотеза ние проведохме втори експеримент, отново с три групи, но този път със студенти от университети от цялата страна. Първата група беше подложена на въздействието на „Игри на глада“, втората група не беше подложена на никакво въздействие, а третата група гледа сцени на насилие във филма „Бързи и яростни“ (2001), където сцените на насилие по продължителност и вид бяха почти аналогични на сцените от „Игри на глада“.
И отново антиутопиите повлияха на етическите съждения на участниците. Тези от първата група с голяма готовност оправдаваха радикалните политически действия в сравнение с тези от втората група и разликата в процентите беше аналогична на тази, която ние открихме при първия експеримент. Но сцените от „Бързи и яростни“, също жестоки и високоандреналинови, не доведоха до такъв ефект. Тоест сами по себе си сцените на насилие не можаха да обяснят нашите резултати.
В третия експеримент ние искахме да разберем дали повествованието, било то в реалния или измисления свят, оказва влияние, тоест как как на участниците им въздейства историята за смелите граждани, борещи се срещу несправедливото правителство. По тази причина третата група четеше и гледаше съобщения от СМИ за реалните протести против корупцията в правителството на Тайланд. Откъсите от репортажи в CNN, BBC и други източници показваха как правителствените сили използват насилствени мерки, такива като сълзотворен газ и водни оръдия, за да разгонят гражданите, протестиращи против несправедливостта.
Въпреки че изображенията бяха реални, те малко повлияха на участниците. Тези, които бяха в третата група, не бяха по-склонни да оправдават действията на протестиращите, отколкото тези в контролната група. Но тези, които бяха чели „Игри на глада“ бяха значително по-склонни да смятат за законни радикалните и насилствени политически актове в сравнение с тези, които бяха гледали реалните репортажи. Разликата беше около 7-8%, което беше съпоставимо с предните два експеримента. Явно, хората са по-склонни да извличат „уроци за политическия живот“ от разкази за измислен политически свят, отколкото от репортажите за реалния.
Означава ли това, че антиутопията представлява заплаха за демокрацията и политическата стабилност? Не е задължително, въпреки че понякога тази литература бива цензурирана, а значи някои лидери се замислят за тази страна на медала. Например, книгата „Фермата на животните“ на Оруел (1945 г.) е още забранена в Северна Корея. По-странното е, че в САЩ тя заедно с „Игри на глада“ и „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли(1931) са в списъка на 10 популярни книги, за които най-често е искано да бъдат отстранени от училищните библиотеки. Антиутопиите учат, че радикалните политически действия могат да бъдат законен отговор на несправедливостта. Но уроците, които хората извличат от литературни или филмови произведения, не винаги могат да са полезни и даже ако те действително са полезни, хората не е задължително да ги следват.
Литературните антиутопии предлагат мощен обектив, през който хората гледат към културата на политика и власт. Такива повестования могат да окажат положителен ефект, показвайки на гражданите за възможна несправедливост в най-различни контексти – от промяната на климата и изкуствения интелект до възраждането на авторитаризма по целия свят. Но разпространението на антиутопични разкази стимулират радикални манихейски възгледи, които опростяват реалните и сложните източници на политически разногласия. По този начин увлечението към тоталитарни антиутопии не само подхранва мнението, че обществото играе роля на „зло куче“ в привличането към отговорност на властите. То също така може да ускори прехода на някои хора към насилствена политическа риторика и даже действия, в противовес на цивилизованите и базиращи се на факти дебати и компромиси, необходими на демокрацията.
Интересно как сегашното малко подобие на антиутопия ще повлияе на обществото? Хората несъмнено се стреснаха, почувстваха се объркани от неопределеността и неизвестността, и започнаха повече да се замислят за бъдещето. От друга страна противоположните мнения за всичко, което се случва, се радикализираха и това несъмнено ще остави траен отпечатък в бъдеще.
