Какво представлява харизмата и можем ли да я развием в себе си

Забелязвали ли сте как някои хора без усилие получават повишения, изграждат успешен личен живот и привличат другите към себе си. Хората около тях копират техните жестове, маниери, стил на облекло и като цяло се стремят да бъдат като тях. Или може би вие сте такъв човек? Тогава определено сте усетили всички възможности, които получава един харизматичен човек.

Теория за харизмата

Харизмата върви ръка за ръка с такъв социален феномен като лидерството. Особен интерес към проблема за лидерството възниква през 20 век. Теориите за лидерството от края на 19-ти и началото на 20-ти век описват, от една страна, ролята на лидера в общата социална система от онова време, а от друга, се опитват да идентифицират характерните черти на видните исторически фигури.

Гюстав Льобон, френски психолог, основател на социалната психология, създава система за типология на лидерите, основана на типа лидерски чар. Той е откроявал придобития чар на лидера, свързан с името, репутацията, богатството, титлата и дрехите, и личния такъв – вид магическо очарование, което са притежавали такива личности като Буда, Жана д’Арк, Наполеон, Махатма Ганди и др. По този начин Льобон е предсказал появата на концепцията за “харизматичното лидерство”.

Терминът “харизма” е въведен за първи път от теолога и философ на културата Ернст Трьолч. Трьолч е изучавал развитието на сектите и формирането на църквата, и е определял харизмата като вид божествен дар на благодат и изкупление, който с развитието на църквата се отделя от индивида и се присъединява към институцията.

Германският юрист, икономист и социолог Макс Вебер, признат за класик на социологията, е изследвал феномена на харизмата и се смята за “бащата на харизмата” в съвременния й смисъл. Според него харизмата представлява механиката на влияние, която се основава на отношението на последователите към лидера: очарованата от харизматика публика му приписва уникални качества и свойства.

От друга страна според американския социолог Робърт Хаус, който е признат световен експерт по лидерство и създател на теорията за харизматичното лидерство, която за първи път е публикувана през 1976 година в статията “Theory of Charismatic Leadership” , харизмата характеризира не лидера или неговите последователи, а връзката, която се е развила между тях.

Хаус стъпва на идеите на Макс Вебер за трите вида власт (традиционна, законна и харизматична), една от които е т.нар. “харизматична власт”, в основата на която лежи уважителното отношение към необичайната автентичност, образцовите качества или героизмът на определена личност, а така също и вярата в решенията и разпорежданията на тази личност.

Според Хаус, харизматичността е изключително силна личностна черта, която се притежава само от сравнително малко хора и именно тя ги отличава в съзнанието на мнозинството.

Робърт Хаус счита, че харизматичните лидери са модели за подражание на своите последователи и те се характеризират с това че:

• Популяризират идеология, която се основава на моралните им принципи.
• Демонстрират убеждения и принципи, от които последователите им са привлечени и желаят да приемат за свои.
• Демонстрират компетентност, почтеност и успех пред последователите си.
• Вярват, че последователите им ще се справят с предизвикателствата и ще извършат “велики дела”.
• Съзнателно изграждат чувство на самоувереност и компетентност в последователите си.

На свой ред, последователите на харизматичните лидери демонстрират доверие и вяра в идеологията им и те се характеризират с това че:

• Показват лоялност и подчинение към тях.
• Идентифицират се с тях и с техните цели.
• Виждат в тях личности, които заслужават обич, благодарност и уважение.

Резултатът от тази близка връзка между лидер и последователи е, че хората стават част от една колективна идентичност с обща цел. Последователите изразяват себе си и намират удовлетворение, че работят за постигане на целите на техния лидер.

Базови характеристики на харизмата

Оливия Кабейн, изследовател на природата на харизмата и автор на книгата “Митът на харизмата“, дава следния пример в нея:

„През лятото на 1886 г. във Великобритания се провеждат избори, на които Уилям Гладстон и Бенджамин Дизраели се борят за поста министър-председател. Малко преди изборите и двамата кандидати поканили една и съща жена на вечеря. Впоследствие тя споделила впечатленията си с репортери: „След вечерята с г-н Гладстон си помислих, че това е най-умният човек в Англия. А след вечерята с г-н Дизраели ми се стори, че най-умният човек в Англия съм аз.“

Между другото, Бенджамин Дизраели е спечелил тези избори и поел поста министър-председател на Великобритания.

Традиционно се смята, че харизмата е вродено качество, но Кабейн коренно не е съгласна с това. Тя идентифицира три фактора, които, ако бъдат развити, човек може да стане харизматична личност. Това са присъствие, сила и топлота:

Присъствие – във всеки момент да бъдете съпричастни към случващото се, да не се затваряте в себе си по време на диалога, а да слушате с голям интерес думите на събеседника.

Вътрешна сила – това е способността му да влияе на другите хора и да влияе на света около себе си. Такъв човек притежава материални, социални или идеологически възможности, има какво да даде на хората около себе си.

Топлота – откритост към хората, мило и уважително отношение към околните. Събеседниците усещат, че харизматикът е готов да сподели своите способности и знания с тях. Харизматикът е влиятелен и открит човек.

Харизмата в публичното говорене

В областта на комуникацията и още повече в публичното говорене много, ако не всичко, се решава от емоциите. И в това се крие проблемът. Ако вие, като експерт, давате на събеседниците си само сухи факти, цифри и всякаква Уикипедия, то в този случай те идват при вас само когато е необходимо. След като задоволят нуждите си, тези слушатели няма да се върнат, просто няма защо да го правят. Ние се интересуваме и на нас ни е интересно това, в което сме инвестирали нашите чувства и емоции. Моментите, в който оставяме сърцето си, раздразнението, несъгласието, възхищението си, остават в нас за дълго време. Числата и данните минават и заминават.

И всеки път, когато си задаваме въпроса каква е тайната, защо едни хора ги слушат с отворена уста, а другите остават непотърсени, звучи вълшебната дума „харизма“. Обикновено под харизма хората разбират: той изскочи на сцената, „опраши“ публиката с хормони, използва щипка магия, зае позата на силата и „прегърна всички“. Да, ама не!

Харизмата в контакта с аудиторията

Буквалния превод на харизма от старогръцки е “дар Божи” и се изразява в особената способност да трогнем сърцата. Скачането по сцената или в ефир не е харизма. Освен това „позата на силата и хормоните“ е по-скоро израз на „I’m sexy and I know it“ ( „секси съм и го знам“ , тоест толкова съм готин/а, че желая сам/а себе си).

Сигурно след такъв тип представяне емоции също ще има. След ярката реч, съпроводена по всяка вероятност с мултимедийно шоу, в края на събитието сигурно ще си кажете: „Той/тя е впечатляващ/а! Какъв мотиватор!“ . На следващия ден ако се попитате за какво точно ставаше дума, може да срещнете доста трудности да формулирате нещо конкретно. Защото задачата на ораторът е била да зарадва, удиви, впечатли публиката и нищо повече.

Запомнят се тези, които са били в контакт с публиката. Когато темата е засягала хората. Когато спикерът е говорил на техния език. И тук вече става въпрос за това как и за какво се говори, как и какви истории се разказват, използва ли се тайни реторични техники, които често правят чудеса.

Формула на харизмата

И така, харизмата се състои от много фактори, които са значими поотделно, а всички заедно създават онзи хипнотичен ефект, характерен за харизматичния оратор. Ето няколко неща, които трябва да имате предвид, за да „напомпате“ своята харизма:

Самоувереност. Не се опитвайте насила да се харесате на публиката, не кокетничайте прекалено с нея. Най-добре бъдете себе си.

Грижа за публиката. Отнасяйте се с уважение към слушателите си, това е много по-ефективно от крещящите шоута и поклони. По-скоро помислете за ползите, които аудиторията ще извлече от вашата реч. Спазвайте баланса на полезността и шоуто в речта си: важно е речта ви да постигне крайната си цел – да предаде определената информация и послание , а не да се превърне в безкраен стендъп.

Използвайте разказването на истории. Разказвайте, а не просто говорете. Добавете различни наративни елементи, играйте си с темпото на историята. Това ще помогне да завладеете слушателите си още от първата минута и да задържите вниманието им.

Включете интерактивност. Взаимодействайте с аудиторията си. Задавайте въпроси, слушайте активно и, разбира се, отговаряйте. Нека публиката се почувства като част от вашата презентация, но не забравяйте да управлявате тази интерактивност.

Да, магия също трябва да има. В крайна сметка харизмата е абсолютно неизмеримо и безтегловно чувство. Тя е в самата „химия“ между оратора и публиката, която е важно да се разбира не само на теория, но и умело да се прилага на практика.