Безкрайното превъртане на емисиите с негативни новини влияе на мозъка ни. Как да намалим вредното им въздействие?

Невролози и психолози са установили как огромния негативен информационен поток въздейства на мозъка ни, а също така дават съвети как да намалим вредното му въздействие.

От две години ние постоянно следим как се развива пандемията, предизвикана от коронавируса, какви нови щамове се появяват, броя на заболелите и починалите. Сега към този информационен поток се добавиха новините, свързани с инвазията на Русия в Украйна, военните сводки, ужасите от войната, образувалия се огромен бежански поток към Европа. Към тях можем да добавим и други негативни вълни, които постоянно ни заливат, като икономическата и енергийна криза, проблемите с промените на климата и т.н.

Някои могат да останат с усещането, че повече няма позитивни новини. Когато преглеждаме на смартфона или на компютъра си лентата с последните новини или гледаме новините по телевизията, отделяйки твърде много екранно време в четене на лоши новини, всичко това може да предизвика прекалено силно чувство на тревога и даже депресия.

Например, спомнете си колко тъжен и изтощен може да се почувствате, гледайки трагична драма с тъжна музика на заден план. Напротив, ако гледате забавен филм или романтична комедия, съпроводена с весела музика, ще почувствате прилив на жизненост и енергия. Това се дължи на два психологически феномена, известни като: „индукция на настроението“ (интервенция, която може да промени настроението ни) и емпатията.

Учени от Великобритания и Китай на страниците на изданието Conversation разказват какво се случва с нас в такива случаи и как можем сами да си помогнем.

Серотонинът се явява важен невротрансмитер, регулиращ настроението. Нивата му могат да спаднат, когато сме в състояние на хроничен стрес или натъжени от лоши новини за продължителен период от време. Изследванията показват, че е възможно само с тъжна музика да се засилят ефектите от ниските нива на серотонин при здрави хора. Лекарства, повишаващи нивата на серотонин, се използват за лечение на депресия и тревожност.

Емпатията е чудесна черта, която ни помага да взаимодействаме успешно с хората около нас и допринася за просперитета на обществото. Въпреки това, свръхсъпричастността, когато гледаме трагични световни събития по новините, може да повлияе на психичното ни здраве. Постоянните негативни мисли могат да доведат до депресия или прекомерна тревожност.

Всичко това, ако продължи достатъчно дълго, може да има огромно въздействие върху разума ни, водейки до реални когнитивни увреждания: намалено внимание и проблеми с паметта и мисленето. В крайна сметка, ако негативната информация приковава вниманието ни и въздейства на паметта ни, тя изчерпва когнитивните ни способности, които биха могли да се използват за други задачи. Така ако продължим да попиваме постоянно лоши новини, ние започваме да се чувстваме още по-депресирани, влизайки в порочен кръг.

Колкото по-дълго оставаме в лошо настроение, толкова по-трудно ни става да мислим гъвкаво и да възприемаме различните гледни точки. Това отново води до чувство на безсилие и безпомощност.

Но не е нужно да сте в клинична депресия, за да имате проблеми с вниманието. В проведено изследване със студенти, те били разделени на две групи. В едната група по време на подготовката им за тест на участниците било позволено да преглеждат новините на смартфоните си, а в другата – не. Оказало се, че студентите от първата група изпитали повишени нива на стрес и подготовка за теста им отнела повече време в сравнение с групата, която учила без да се отвлича.

Това показва, че не само негативното съдържание, което консумираме, може да навреди на концентрацията ни, но и самата технология, която използваме за достъп до него. В крайна сметка това може силно да повлияе на нашата производителност.

От своя страна проблемите с вниманието сами по себе си могат да ни направят по-тревожни, създавайки още една допълнителна обратна връзка. В по-тежките случаи това може да доведе до повтарящо се поведение, наблюдавано при обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Хората с ОКР и изразен перфекционизъм имат повишено ниво на тревожност.

И така, какво можем да направим? Важно е да избягвате натрапчивото превъртане на лентата с новините и вместо това да покажете воля, поемайки контрол над ситуацията. За да постигнете това, от една страна трябва да си въведете определена информационна дисциплина, например отделяйки сутрин и вечер по половин час за достъп до актуалните новини , а от друга страна – организирайки си ежедневно периоди за почивка.

Опитайте да планирате ежедневно да правите нещо, което ви харесва, което ви отпуска и облекчава стреса: четене на хубава книга, гледане на забавен филм, среща с приятели и семейството или практикуване на осъзнатост (mindfulness) . Физическите упражнения или изучаването на нещо ново, като например чужд език или музикален инструмент, също могат да бъдат полезни, тъй като повишават както настроението, така и познавателните способности.

Още един способ в тази насока е да направите нещо, което не сте правили досега. Можете например да се присъедините към някоя благотворителна организация. Когато вършите акт на доброта, той активира системата за възнаграждение в мозъка и ви дава усещане за контрол над ситуацията. Ако все пак продължавате да изпитвате силна тревожност, би било добре да се обърнете за професионална помощ към психолог, който може да ви помогне с когнитивно-поведенческа терапия.

В днешния глобализиран свят с много технологии и огромно количество информация е важно да дефинирате целите си. Но не по-малко важно е да си разработите стратегия за тяхното постигане и да намалите влиянието на отвличащите ви фактори.

И така, основният извод е, че трябва да се опитате да останете вътрешно стабилни – в името на себе си и другите. В крайна сметка, каква полза от нас, ако сме депресирани и психически изтощени?