Когато разумът ни „затъва“: защо се вкопчваме във фалшиви идеи и убеждения?
Убежденията ни помагат да се ориентираме в света около нас. Когато обаче те не съвпадат с реалността, те могат да навредят на нас и другите хора. Този проблем става все по-актуален в бързо променящия се свят около нас: върлуващата вече две години пандемия, агресията на Русия срещу Украйна и разгорелият се там военен конфликт, свързан с много невинни жертви, разрушения и огромен емигрантски поток, промените на климата, икономическата и енергийна криза, навлизането на все повече технологии, които не успяваме да разберем и усвоим т.н. Освен това нашите изградени убеждения могат да бъдат дълбоко вкоренени и да ни е много трудно да се отървем от тях, дори с появата на нова информация. Това явление се нарича устойчивост на убежденията.
Кога се придържаме към фалшиви убеждения
Нашите представи за себе си, другите и как функционира светът около нас, имат много източници. Част от системата на убежденията ни се формира от установените правила и образованието. Други представи за себе си и другите се формират от опита ни на взаимодействие със света, както и от допълнителни източници, особено в последно време, като медиите и социалните мрежи. Устойчивостта на убежденията се проявява, когато човек се придържа към тях, дори ако му бъдат представени доказателства за погрешността на тези вярвания.
Има три вида устойчиви убеждения. Първите са за нас самите, които, както ги определя професорът по психология Крейг Андерсън, са „убежденията относно собствените спортни способности, музикален талант, умението да общуваме с другите и дори образ на тялото ни“. Вторият тип са социалните мнения, включващи убежденията ни за конкретни хора: „за най-добрия ни приятел/приятелка, за мама или пък за най-малко любимия ни учител“. И накрая, третият тип включват така наречените наивни теории – това са представите ни за това как функционира светът, какви са причините за войните или бедността, това са стереотипите за подрастващото поколение, за юристите, за чуждите култури и всякакви други социални теории.
Психолозите основно изучават устойчивостта на убежденията, използвайки метода на дебрифинга. Едно от първите изследвания по тази тема представлявало експеримент, в който участниците били помолени да изпълнят дадена задача. След като това било свършено, изследователите оценили работата им – задачата или била изпълнена успешно, или не. След това изследователите отново се свързвали с участниците, като им казвали, че първоначалните доклади за техните резултати са неверни.
Логично, че на въпроса на изследователите как участниците ще се справят със задачата втория път, се очаквало първоначалната фалшива обратна връзка да не повлияе на самомнението им. Това обаче не се случило. Изследователите отбелязват: „Участниците, които получиха фалшива положителна оценка, продължиха да вярват, че те се справят доста добре със задачата, докато тези, които получиха фалшива отрицателна оценка, смятаха, че се справят доста зле.“
И това се случило, въпреки че им било казано, че първоначалните отзиви са фалшиви! Многобройни подобни проучвания, проведени по-късно, са дали същите резултати. Така че възниква въпроса „ Защо се придържаме към убежденията си, дори след като ни е казано, че са погрешни?“
Изследователите излагат няколко хипотези. Психолозите Кори Гюнтер и Марк Д. Алике предполагат, че мозъкът ни е склонен да „затъва“ в първоначалната оценка, която получаваме. Важен източник на когнитивни изкривявания, свързани с постоянството на убежденията, е, че човешкият мозък се стреми към съгласуваност и ред. Когато тази съгласуваност е нарушена, ние често започваме да търсим информация, която е по-съвместима с преобладаващите ни представи. Това е форма на пристрастие за потвърждение.
Освен това ние започваме да тълкуваме новата информация по начин, който да отговаря на нашите убеждения. Например, илюзорните корелации показват, че сме склонни да запомняме по-добре случаите, когато сме били успешни, отколкото когато сме се провалили или сме се представили зле. Евристиката на достъпност показва, че сме склонни да оценяваме убежденията си въз основа на спомените, които най-лесно ни идват на ум. В примера с дебрифинга, това се е проявило в това, че участниците разчитали на най-новите си спомени за това как са се проявили в миналото, за да предскажат как ще действат в бъдеще, въпреки информацията от експеримента.
Въздействието на устойчивите убеждения
Когато нашата система от убеждения са в съответствие с реалността, тяхната устойчивост ни помага да предвидим резултатите и да чувстваме известен контрол върху нашата социална среда. Но, ако се придържаме към фалшиви убеждения, рискуваме да навредим на себе си и на хората около нас.
Изследователите Морган Слашър и Крейг Андерсън дават много примери за това как поддържането на фалшиви убеждения има неблагоприятни последици:
• Хората с негативни убеждения относно социалните си способности може да избягват междуличностното взаимодействие, което изостря проблемите им, изразяващи се в самота и срамежливост.
• Служителите, които са абсолютно убедени в отличните си умения, когато се сблъскат с определени проблеми, са склонни да отказват необходимата помощ.
• Опасни решения могат да бъдат вземани заради вярата в способността да се управляват рисковете. Като пример изследователи посочват катастрофата на совалката Challenger и смъртта на седем членове на екипажа. Те отбелязват: „Проверката на правилността на взетото решение е била възможна, но е била игнорирана (няколко инженери от проекта настойчиво са препоръчвали да се отлага изстрелването на совалки при необичайно студено време).
Давайки на хората правилна информация за това, в което те са убедени, може да има дори обратен ефект. Например, изследване, в което участниците са се притеснявали от страничните ефекти на ваксина срещу грип, показало, че след като научили, че тя е напълно безопасна, те вече били още по-малко склонни да се ваксинират. С други думи, те използвали новата информация, за да затвърдят възникналото предубеждение, което довело до още по-голямо недоверие към ваксината.
Как да управляваме устойчивите убеждения
Може би смятате, че устойчивите убеждения могат да бъдат управлявани, като се обясни на даден човек, че на неговия успех или неуспех са могли да повлияят фактори, които са били извън неговия контрол, или като се предостави на човека нова информация, която противоречи на неговите убеждения, като например споделяне на новини или изследвания на дадена тема.
Или може би си мислите, че като помолите човека да бъде по-малко предубеден и по-внимателен към случващото се наоколо, оценявайки новите наблюдения, той ще си промени мнението. Или пък чрез взаимодействие с други хора и използвайки този опит се надявате да оспорите убежденията на човека.
Така или иначе, изследванията показват, че тези четири метода не намаляват устойчивостта на убежденията, въпреки че изглеждат най-логичните начини за решаване на този проблем.
Единственият начин да се справите със собствените си устойчиви убеждения по някакъв начин е да ги осъзнаете. И така, поздравления – вие направихте първата крачка!
Следващата стъпка е да проучите по-задълбочено убежденията си и да разберете откъде те идват. Ако искате по-дълбоко да осъзнаете собствените си представи за себе си и другите, и евентуално да ги промените, опитайте това кратко упражнение със само пет въпроса:
1. Какви убеждения имам за себе си и собствените си способности?
2. Какви убеждения имам за другите хора и света около мен?
3. Откъде идват тези убеждения? (Например детски преживявания, оценки на авторитетни фигури, общуване с приятели.)
4. Правилни ли са моите убеждения за себе си и другите?
5. Какъв е моят личен опит, който противоречи на тези убеждения?
Не забравяйте, че умовете ни са склонни към когнитивни изкривявания, които могат да попречат на опитите ни да си отговорим на тези въпроси. Нашата нужда от съгласуваност, съчетана с когнитивни предубеждения, прави много трудно развенчаването на фалшивите убеждения. В това могат да ни помогнат доверени приятели или колеги, които да „натиснат“ паметта ни, за да смекчат ефектите от достъпността и пристрастията за потвърждение или да се избегнат илюзорните корелации.
И не забравяйте, че ако силните погрешни убеждения останат без внимание, това може да има сериозни последици за вас самите и хората около вас. Осъзнаването и саморефлексията са най-добрите начини за справяне с това явление. Оспорването на фалшивите вярвания може да помогне на всички ни да се развиваме и да постигаме целите си по-ефективно в този несигурен и характеризиращ се с голяма неопределеност свят.
