Да си представим бъдещето е трудно, тъй като то е “подвижно”
Образът на бъдещето се различава от това, което си представяме в даден начален момент. От една страна това се дължи на това, че в процеса на притворяване на нашите виждания в реалността резултатите от нашите опити се променят, а от друга, че ние сами си променяме желанията, докато се движим напред.
Една от причините защо е трудно трудно да се прогнозира как ще изглежда бъдещето е тази, че голяма част от бъдещето е „подвижно“. Това, което се опитваме да предвидим, се променя в резултат на нашите опити да превърнем нашите виждания за него в реалност. Преди много стотици години, когато художниците са си представяли летящи апарати, те са ги виждали като машини с размахващи се крила. Това, което те са си представяли, така и не се осъществи, но в резултат се появиха самолетите с фиксирано крило. През 50-те години на миналия век масовата представа за бъдещето на комуникациите е била с използването на ръчните часовници, но това (все още) не се е случило и вместо това бъдещето се измести към „радио комуникация“ в джоба на всеки човек. Сега вече знаем, че нямаме нужда от уоки-токи в ръчния си часовник. Бъдещето се промени.
Тази миграция е още по-забележима в границите на такива концепции като “изкуствения интелект” или “виртуалната реалност”. Когато те за пръв път бяха замислени, ние мислено си представяхме образи за това как те трябва да изглеждат, но след като първоначалните елементи на мечтата започнаха да се сбъдват, те постепенно променяха това, какво да очакваме в края. Днес „умната“ колонка на Amazon Алекса отговаря на гласови заявки, пуска музика, пали по команда лампичките за коледното дърво, но ние не мислим да я определяме като изкуствен интелект. Но преди 80 години всеки писател на научна фантастика би определил Алекса като изкуствен интелект. ИИ се намира в подвижното бъдеще, което непрекъснато се променя, докато измисляме негови нови версии.
С течение на времето може да приемем за „предсказано“ нещо, което не е било в първоначалните ни мечти. Силно амбициозните мечти, чието претворяване отнемат не едно поколение, за да се сбъднат, са изключително податливи на промяна от това, което те представляват в даден момент. Сега е доста труднода си представим, но в бъдеще със сигурност ще видим как се изместват целите в така дългоочаквани изобретения като ядрения синтез, генетичното клониране, космическите пътувания, мозъчните чипове, летящите коли и виртуалната реалност. Това, което ще получим в тези области в бъдеще, вероятно няма да е това, което си представяме в момента, но когато се появят резултатите, на нас ще ни се струва, че те са точно това, което сме очаквали.
Частично тази разлика между това, което очакваме и това, което се получава, се дължи на липсата на въображение. Да си представим предварително бъдещето е изключително трудно, тъй като технологиите до голяма степен се регулират от технически ограничения, за които първоначално не сме били наясно.Освен това технологиите се формират от социални сили, за които обикновено не се досещаме. Истината е, че ние всъщност не знаем как ще се държат хората и взаимодействието между новите технологии и тях ще продължи да ни учудва. Ние сме склонни да използваме нови неща по нови начини, за които дори не сме и подозирали. Така че, ако използваме екстраполация, за да си представим какво би било, да речем, бъдещето на генетичното клониране, ние ще разчитаме на минали действия и по тази причина често старите модели ни заслепяват.
Но има още една причина, поради която се появява разлика между това, което очакваме и това, което получаваме. Тя се състои в това, че ние всъщност си променяме желанията, докато се движим напред. Технически ние вече можем да осъществяваме комуникация, използвайки ръчните си часовници. Apple Watch прави именно това. Това е часовник, който ние носим на китката си и който предава и приема радиосигнали в няколко честотни ленти. Но, въпреки че Apple Watch има тази възможност, повечето хора не го използват като комуникационно средство. Ние открихме по-добри начини да общуваме помежду си, променяйки вижданията си как ни е най-удобно да се свързваме.
Ние си мислим, че ни е нужен движещ се хуманоиден робот с две очи на лицето и пет пръста на ръцете, притежаващ изкуствен интелект, но приближавайки се към тази своя цел, е много вероятно да променим това, към което се стремим. Едва ли роботът Роби ще бъде там, където ние планираме да кацнем. Научнофантастичните образи са добри с това, че в началото ни задават бъдещите цели, но трябва да много ясно да разбираме, че тези цели представляват движещо се бъдеще и дори да се превърнат в реалност, това не е бъдещето, което сме си обещавали.
