fbpx
Климат и екологияНа фокусПрирода и общество

Много коли: как в Норвегия масовият преход към електрически превозни средства създава нови проблеми

На преминаването към електрически превозни средства се възлагат големи надежди за намаляване на емисиите от парникови газове и от много години Норвегия е модел за подражание в това отношение. Но нейният опит показва, че решаването на един проблем може да влоши няколко други. Защо понастоящем Норвегия, явяваща се пионер в прехода към електрически автомобили, се опитва да намали броя им и да намери верните компромиси между грижите за околната среда и другите жизненоважни обществени цели?

Тъй като традиционните превозни средства са отговорни за почти една десета от глобалните емисии на CO2, правителствата и еколозите по целия свят се опитват да намалят щетите от тях. Едно от възможните решения на проблема е масовото използване на електрически превозни средства, тъй като те са безопасни, удобни и вредят много по-малко на околната среда.

Норвегия се превърна в безспорен лидер във внедряването на електрически превозни средства. 87% от новите автомобили, продадени в страната, са електрически, което значително надхвърля същото число в Европейския съюз (13%) и САЩ (7%). Успехът на кампанията за преминаване към електрически превозни средства се подкрепя от Фонда за защита на околната среда (EDF), Световния икономически форум и Илон Мъск.

Отказването от бензиновите и дизелови автомобили, каето Норвегия почти направи, е важна стъпка към справяне с изменението на климата. Проучване от 2020 г. обаче установи, че дори и най-оптимистичните прогнози за глобално преминаване към електрически превозни средства няма да предотврати повишаването на температурите. Опитът на Норвегия показва, че въвеждането на електрически превозни средства е осъществима задача, но успехът е със смесен успех и ето защо.

Как норвежците се влюбиха в електрическите автомобили

В исторически план Норвегия е била предимно селска страна; през 1960 г. половината население на страната е живеело в селските райони. Но с началото на следвоенното икономическо възстановяване норвежците започнаха да се преместват в градовете. И тогава се случи автомобилният бум.

Страната започна активно да строи пътища, изграждайки мостове през фиорди и тунели в планините, да свързва градските центрове с новите квартали в покрайнините. С разрастването на градовете общественият транспорт преминава на заден план. Например в Берген през 60-те години на миналия век обширна трамвайна мрежа е затворена и част от трамваите са изхвърлени в Северно море.

Норвегия както и преди е на едно от най-ниските нива на използване на обществен транспорт в Европа и има по-висок процент на притежавани автомобили от съседните Дания и Швеция. Мнозина отбелязват, че по отношение на това, че колата е основен елемент от живота на норвежците, те са по-близо до американците, отколкото до европейците.

През 90-те години на миналия век автомобилът се превърна в основно средство за транспорт в Норвегия. Както отбелязва урбанистът Анин Хартман, за много жители на града е било важно да не губят връзка с корените си и те са използвали колата, за да пътуват до провинцията, за да посетят домовете си и къщата на баба и дядо. По това време норвежки предприемачи основават първите два стартъпа за електрически превозни средства, Buddy и Think. Първите модели на тези компании са изглеждали по днешните стандарти доста неудобни и неефективни. Но те са предизвикали интерес към потенциала на Норвегия да се превърне в глобален център за производство на електрически превозни средства. И за да насърчи търсенето, норвежкото правителство освобождава покупките на електрически превозни средства от данъци. Освен това собствениците на електрически превозни средства, които по това време са били много малко, не трябвало да плащат пътни такси, паркинг или за фериботни преходи (през всички фиорди) във всяка точка на страната.

Тези мерки не са помогнали на норвежката индустрия и компаниите бързо са излязли от бизнеса. Системата за поощрения обаче остава. И когато в средата на второто десетилетие на нашия век глобалният пазар на електрически автомобили започна своя възход, автомобилни производители като Tesla започнаха да предлагат стилни и високопроизводителни модели, а много норвежци бяха насърчени да купуват електромобили от въведените по-рано стимули. Норвежците започнаха да осъзнават колко ценни могат да бъдат предлаганите държавни субсидии, особено за градските жители. След закупуването на електрическата кола с отстъпка, текущите разходи стават минимални, тъй като норвежкото електричество е евтино (благодарение на изобилието от водноелектрическа енергия). През 2019 година норвежкият премиер Ерна Солберг заявява;

„Искаме норвежците да купуват електрически автомобили.Това е най-важното нещо, което вие можете да направите, за да помогнете за намаляване на емисиите на парникови газове.“

В края на миналото десетилетие. норвежците притежаваха 10% повече автомобили на глава от населението, отколкото в началото на десетилетието, което предимно се дължи на електрическите превозни средства. При това обемът на емисиите от наземния транспорт в страната намалява с 8,3% от 2014 г. до 2023 г.

Въпреки тези показатели програмата за субсидиране на електромобили има съществени недостатъци.

Колите стават все повече

Норвегия не е въвела практически никакви ограничения за използването на електрически превозни средства. Богатите норвежци могат да купуват толкова колкото пожелаят всякакви скъпи електрически превозни средства, получавайки пълен пакет от субсидии за всяко едно от тях. В същото време хората с ограничени средства все още не могат да си позволят кола. Така държавата просто предоставя повече възможности за богатите хора. Но дори това не е основният проблем. Насърчаването на продажбите на електрически превозни средства подтиква хората да притежават повече автомобили, докато много експерти настояват за необходимостта от цялостно намаляване на личния транспорт.

„Всички са съгласни, че 100% от автомобилите трябва да бъдат електрически. Това не е проблемът“, казва Тийна Руохонен, съветник по климата на кмета на Осло. „Истинският въпрос е дали наистина трябва да имате кола в Осло.“

Четирите най-големи града в Норвегия – Осло, Берген, Трондхайм и Ставангер, са приели програми за намаляване на автомобилния транспорт. В опит да се намали броя на автомобилите, в Осло от 2016 г. насам са премахнати повече от 4000 паркоместа, като същевременно се изграждат велосипедни алеи, разширяват се тротоарите и е променена схемата на движение, за да се намали трафика. Благодарение на тези усилия градът постига забележителни успехи: през 2019 г. през цялата година нито един пешеходец или велосипедист не е бил убит при пътнотранспортно произшествие.

„Вярвам, че когато хората си представят идеален град, в него няма място за мръсен въздух, коли, заседнали в безкрайни задръствания, или улици, пълни с паркирани коли“, казва Хане Маркусен, бивш заместник-кмет на Осло по градското развитие.

Но тези две тенденции (националните кампании за популяризиране на електрически превозни средства и общинските усилия за намаляване на притежаването на автомобили) си противоречат. Например премахването на уличното паркиране в Осло и създаването на улици само за пешеходци насърчава норвежците да спрат да шофират, но също така намалява полезността на електрическите превозни средства.

Скорошно проучване подчертава тези противоречия и показва, че насърчаването на използването на електрически превозни средства пречи на градовете да приемат урбанистични решения, намаляващи времето за пътуване до работното място и укрепващи системите за обществен транспорт.

В допълнение, популярността на електрическите превозни средства е довело до намаляване на средствата, отпуснати за модернизиране на транспорта, тъй като бюджетите за обществен транспорт в Норвегия се финансират частично от пътни данъци, от които правителството на страната е освободило собствениците на електрически превозни средства. Така общините просто няма откъде да вземат средства за модернизиране на системата на градския транспорт.

Това, което е още по-вбесяващо за норвежците, е, че правителството не предлага никакви отстъпки за тези, които купуват електрически или товарни велосипеди (Осло и Берген имат ограничени такива програми за своите жителите). По този начин политическите решения, взети на национално ниво, неизбежно влияят и понякога подкопават местните усилия в областта на транспорта. Например през октомври 2022 г. Държавното управление по пътищата е пуснало в експлоатация  четирилентовата магистрала E39 до Берген, на което градът се е противопоставял, защото се е опасявал, че това ще доведе до увеличение на автомобилния трафик. Тези страхове се оказали напълно основателни. Делът на автомобилите в града се е увеличил с 10%.

Да се учим от грешките на другите

От известно време е започнало приемането на решения за намаляване на този дисбаланс. През 2017 г. държавата е започнала да изисква от собствениците на електрически превозни средства да плащат такси за паркиране и ферибот, въпреки че те все още получават отстъпка. Купувачите на най-големите (и често най-скъпите) електрически превозни средства трябва да платят допълнителна такса, чийто размер зависи от теглото на автомобила. Освен това само първите $45 000 от цената на ново електрическо превозно средство не се облагат с данъци.

„Идеята е да направим данъчната система по-справедлива“, каза държавният секретар по транспорта Кроглунд.

За другите страни ясният урок от Норвегия е, че фокусирането върху намаляването на емисиите от транспорта чрез въвеждането на масово субсидиране на електрическите превозни средства може да изостри неравенството. Въвеждането на таван за цената на субсидираните превозни средства и ограничаването на броя електрически превозни средства, които могат да бъдат закупени без данъци, са очевидни стъпки, които в Норвегия са приети твърде късно.

Освен това популярността на електрическите превозни средства нанася сериозни щети на системата за обществен транспорт, която е по-щадяща както за околната среда, така и за градския живот. Решението на правителството да субсидира електрически автомобили, но не и електрически велосипеди, няма смисъл от гледна точка на климата. В този смисъл минималното, което държавите трябва да гарантират е, че въвеждането на електрически превозни средства няма да води до изчерпване на ресурсите, необходими за инвестиции в обществения транспорт, както се е случило в Норвегия.

Още един важен урок е, че ако местните инициативи не се подкрепят от правителствените политики, увеличаването на електрически превозни средства може да попречи на усилията за намаляване на броя автомобили в градовете.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x