Еволюционната основа на дружбата

Еволюционната основа на дружбата се базира на способността ни да разпознаем уникални преимущества, които може да ни предложи друг човек.

Колкото и да беше трудна 2020 година, нейното неочаквано преимущество стана това, че тя помогна на много хора да разпознаят силните и слабите страни на своите взаимоотношения. Възможно това звучи странно, но големите трудности са нужни за да различим истинските си и верни приятели от фалшивите, които са с нас само в добри времена. В периода , когато всичко е наред, а ние сме здрави, осигурени и успешни, на нас ни е трудно да разпознаем кой ще ни се притече на помощ, когато настъпи беда. Трудно ни е да бъдем уверени какви в действителност са нашите приятели. Това разбиране идва само в неблагоприятни времена.

Когато в човешкия живот влезе голяма беда, като смърт в семейството, развод, болест или загуба на средства за съществуване, истинските приятели остават до нас, а мнимите отпадат.

„През миналата година аз не само почувствах приятно сближаване с някои хора, с които по-рано не бяхме в близки орбити, но и преживях разпад на отношения, които ми се струваха здрави като гранит. Някои отношения могат да преживеят изпитанията, докато други се чупят като кибритени клечки“ – пише еволюционният психолог Дебра Либерман в своята колонка за Scientific American.

Нашата способност към дружба е еволюционен процес, който се е развивал в продължение на хиляди години. И като всяка друга способност, породена от еволюцията, тя има смисъл, тъй като ни помага да оцеляваме като вид.

Дружбата е разновидност на отношенията, в основата на които лежат преимуществата от това, до нас да е човек, който ще инвестира в нашето благополучие, въпреки че не се явява наш роднина.

Но защо на него му е нужно това? Какво го кара да изразходва за нас време, пари и други ресурси вместо да се безпокои за себе си и своите близки?

Отговорът е, че в дружбата ние даваме един на друг определена ценност.

Еволюцията на дружбата се основава в способността ни да разпознаваме уникални преимущества, които може да предложи другия човек. Това могат да бъдат обичайните изгоди, такива като престиж, статус или привлекателност, така и множество други причини, които ни карат да ги ценим. Например, приятелят ни може да принадлежи към същата като нас политическа партия, на него/нея да им харесва същата храна, заниманията с голф или сърфинг, игра на шах или да обичат с часове да говорят за „Междузвездни войни“.

Това, което започва с обикновена баналност, с времето може да прерасне в дълбока привързаност. Ако аз показвам, че ценя някого и сме на едно ниво с него, то на него, като отговор, също му е изгодно да ме цени. Ако ти цениш някого, то това те кара също да полагаш усилия за неговото благополучие. Докато ценим един друг, то ние имаме общ интерес да оставаме заедно, което може да е особено изгодно в трудни времена.

Такава трактовка на дружбата на някой може да му се стори твърде егоистична и безсърдечна. Но именно тя често позволява да се обяснят мислите и чувствата, които възникват в нас, когато близките ни приятели ни разочароват или обратно, когато, оправдават нашите очаквания. Вие не пресмятате съзнателно, колко другият човек вас ви цени или какви преимущества вие можете да получите от дружбата си с него. Но алгоритмите, които правят това, съществуват в нашето подсъзнание. Те ни пращат сигнали за това кой ни харесва и кой не.

Били ли сте някога в ситуация, когато срещайки непознат човек, вие сте говорили с него/нея часове наред и сте се чувствали все едно сте открили родния си брат или сестра? Ако да, то вероятно вие подсъзнателно сте открили сходство между вас и сте оценили преимуществата, които може в бъдеще да получите от едни бъдещи взаимоотношения с този човек, което е предизвикало усещане за бъдещи близки отношения.

Но как да различим тези свои приятели, които само говорят, че ще ни се притекат на помощ, от тези които действително ще направят това? Лесно е да се обещава: „Аз ще ти помогна в сложна ситуация“, „Ти винаги можеш да ме помолиш за материална помощ“, „ Ти можеш да поживееш при мен, ако ти се налага“. Обещанията сами по себе си нищо не струват. Но пък делата тежат много повече от думите. Пандемията стана неочаквано, а и неприятно изпитание, което подложи на проверка много приятелски връзки.

2020 година постепенно се отдалечава, но тя беше подходящо време, за да погледнем на нашите отношения и да изпробваме върху себе си и другите старата истина „Приятелите се познават в беда“.