Eфектът на стереотипите: Симпатизираме на отделен богат човек, но не и на група от такива
Как става така, че хората харесват някой, който е богат и известен, и едновременно с това се противопоставят на социалното неравенство по света?
Опра Уинфри, Стив Джобс, Бил Гейтс… Когато имате нужда от мотивация или лично вдъхновение, намирате цитати от богати и известни хора. В същото време изглежда, че нараства недоволството от степента на неравенство в света и това явно противоречи на преклонението пред богатите хора, което виждаме в медиите и интернет.
В ново комплексно изследване, публикувано в PNAS, учени от Държавния университет в Охайо и Университета Корнел са си поставили за цел да изучат това несъответствие. Според получените резултати дори да считаме богатството на милиардерите като група за несправедливо, ние оставаме толерантни към постиженията и богатството на отделно взетия човек. Това влияе и на политиката и убежденията, които хората са готови да подкрепят.
В първото изследване учените определили отношението на участниците към заплатите на топ мениджъри. В него доброволците четели или за скорошното увеличение на заплатите на главните изпълнителни директори на най-големите компании в Америка, или за увеличението на заплатата на един конкретен главен изпълнителен директор. Тези, които прочели материала за един отделен изпълнителен директор, сметнали, че неговата заплата трябва да бъде значително по-висока в сравнение с оценката на тези, които прочели статията за групата от топ мениджъри. Във второто изследване тези резултати били възпроизведени в контекста на спорта, сравнявайки отделни играчи и отбори. Участниците сметнали, че несправедливото предимство на високоплатените спортисти пред нископлатените спортисти не е толкова силно, колкото предимството на богатите отбори пред тези с по-малки финансови възможности.
В трето изследване участниците прочели два пасажа, един за конгломерат и един за отделна личност. И в двата случая те се състезавали за държавна поръчка и благодарение на богатството си можели да похарчат повече от съперниците си. По тази причина те и спечелили. Отново участниците сметнали, че конкуренцията между хората е по-справедлива както по отношение на резултата, така и по отношение на разпределението на ресурсите между конкурентите.
В по-късно изследване на участниците било разказано или за средното богатство на 25-те най-богати хора в Америка, или за състоянието, натрупано от един от тях. Не била предоставена информация за тяхната самоличност или как те точно са забогатели. След това участниците описали мнението си защо човекът или групата са забогатели, какви фактори са изиграли роля за това и колко справедливо е било. Накрая те оценили идеята за данък върху лукса.
Участниците, които четели за отделни личности, били по-склонни да вярват, че богатството зависи от личните качества и по-често смятали, че то е получено справедливо, отколкото при тези, които четели за групата от богати хора. Участниците, които прочели за групата, значително по-силно подкрепили въвеждането на данък върху богатството, което означава, че е имало повече симпатии към отделните богати хора, отколкото към групите, към които те принадлежат.
Последното изследване разгледало влиянието на медиите. На половината от участниците била показана корица на списание Forbes със снимки на седемте най-богати хора в света. На другата половина била показана корицата само с един от тези седем милиардери.
След това участниците били помолени да напишат какво мислят за изобразения човек или за групата от хора, доколко смятат, че заслужават богатството си, колко справедливо е то и доколко техният успех се дължи на таланта и способностите им в сравнение с несправедливостта на икономическа система. Накрая, участниците оценили доколко подкрепят данъка върху наследството, за да се намали разликата в неравенството.
Тези, които видели корицата с един от милиардерите, изпитали по-малко негативни чувства в сравнение с тези, които видели корицата с групата и сметнали, че е по-вероятно успехът им да се дължи на талант, отколкото на някакво несправедливо предимство. Тези, които видели групата милиардери, подкрепили по-силно данъка върху наследството, отколкото тези, които видели корицата с един от тях.
Това не е първото проучване, което открива разлика в отношението към отделно взета личност и група от подобни хора. В друго изследване, публикувано тази година, учените установили, че хората са по-склонни да откраднат нещо от голяма група, отколкото от един човек, а в друго изследване, свързано със спорта, се установило , че индивидуалните победи са по-предпочитани от отборните.
Защо е така? Авторите предполагат, че ние сме по-способни да формираме стереотипи за групите. Така че когато се сблъскаме с определен човек, неговите черти, които не отговарят на тези стереотипи, ни карат да го възприемаме като по-малко типичен представител на групата и по този начин той предизвиква повече симпатия. И ако имаме негативно отношение към така наречения „1%“, то хората, които свързваме с него, ни изглеждат особено неприятни, а тези, които не толкова очевидно се свързват с тази група, ни изглеждат по-добри в сравнение с останалите.
„Важното е как изразяваме и предаваме информация за неравенството“, казва съавторът на изследването Джеси Уокър. „Говоренето за “1%” ще предизвика по-различна реакция отколкото персонализирането, когато става въпрос за един човек от този ексклузивен клуб.“
Преосмислянето на това как ние говорим за неравенството, за демонстрирането на отрицателното влияние както на индивидуалното, така и на колективното богатство, ще помогне да се промени това отношение, смятат авторите на изследването.
