fbpx

„Нечаканите гости“: Как приемането на отрицателните емоции помага за поддържане на психичното здраве

Защо според експертите “приемането” се превръща в основна стратегия в работата с негативните емоции, как психолозите изучават този механизъм, как тази форма на взаимодействие с емоциите помага в борбата с депресията и тревожността, какви са практиките за приемането и как то се отразява на психичното здраве в дългосрочен план?

Персийският суфийски поет още в 13-ти век Руми сравнява емоционалните преживявания, такива като радост, депресия, гняв и други, с „нечаканите гости“. Той съветва да приемаме такива гости с усмивка, но ние явно и досега не сме го послушали. Вместо това стоим на прага, изобразявайки безразличие или просто се крием. Искаме да скрием обидата, гнева и самотата и да ги заменим с по-модерната идея за „благодарността“.

В съвременните времена, когато културата ни е заредена с „оптимизъм“, ние се стараем да потискаме и маскираме негативните си чувства. Но в същото време психологическите изследвания показват, че приемането на негативните емоции ни помага да се контролираме по-добре и да поддържаме душевното си равновесие. Няма значение как постигаме приемането им – дали с помощта на източни духовни практики или чрез такива популярни форми на психологическа помощ, като „Терапия за приемане и обвързване“ (Acceptance and Commitment Therapy) и « Когнитивната терапия, базирана на внимателността » (Mindfulness-Based Cognitive Therapy),– резултатът е, че има все повече доказателства, че тази форма на взаимодействие с емоциите помага в борбата срещу депресията и тревожността.

„Приемането – това е изживяването на момента“

Поне така казват учените. Според Брет Форд, професор по психология в университета в Торонто, засега малко се знае как това точно работи. Тя смята, че това не е съвсем стратегия на поведение:

„Приемането не е опит да променим преживяванията си, а пълен контакт с това, което чувстваме, и приемането на емоциите такива, каквито са.”

Изследователката се интересува от въпроса как приемането на негативни емоции парадоксално се отразява на дългосрочното психично здраве.

Преди няколко години, докато е работила над докторската си дисертация в Калифорнийския университет Бъркли, тя заедно с няколко свои колеги е провела изследване от три части за да си отговори точно на тези въпроси. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Personality and Social Psychology.

Изследването показало, че магията на приемането се състои в това , че притъпява емоционалните реакции към стресовите ситуации. С течение на времето този механизъм води до психично здраве, включително и до по-високи нива на удовлетвореност от живота. С други думи, приемането на негативните емоции, например тревожност или ярост, не ги усилва и не хвърля човек в бездната на депресията. Но това не прави от вас и „щастлив човек“, поне не директно.

„Трябва да бъдем много внимателни, когато интерпретираме нулевите ефекти“, добавя изследователката, „но на нас ни се струва, че „приемането“ недвусмислено засяга негативните и не пречи на положителните емоции“.

Освен това учените са открили, че приемането очевидно може да подобри цялостното психично здраве, когато се използва като отговор на негативните емоции, а не на положителните. Така че няма нужда да изграждате от себе си образа на “прекалено готиния/ата”.

За щастие приемането е достъпно за най-различни хора и не е обвързано със социално-икономически или расови групи. В същото време е еднакво полезно както за тези, които изпитват сериозни жизнени сътресения, така и за тези, които изпитват само лек дискомфорт.

И накрая, учените твърдят, че приемането има по-голям положителен ефект върху психичното здраве от всякакви други практики на „осъзнаването“, например практиката на бездействието или приемането позицията на наблюдател.

„Трябва да се обърнете към вътрешния си опит. Но приемането, по-точно приемането без осъждане, се счита за ключ към осъзнаването“, обяснява Форд,

Три експеримента, свързани с приемането

Ето заключенията на Форд въз основа на проведеното изследване.

Първо, изследователите са анализирали повече от 1000 анкети, свързани с емоционалната регулация и психичното здраве, на студенти от Калифорнийския университет Бъркли. Учените установили, че приемането на негативните емоции като навик не само намалява влошеното самочувствие (което е доказано в по-ранни проучвания), но също така подобрява цялостното емоционално благополучие.

След това психолозите поканили 156 души от района на залива на Сан Франциско да проведат с тях лабораторен експеримент, в който доброволците били подложени на стандартизиран универсален стресор, а именно публично говорене. Както обяснява Форд, изследователите казали на участниците: „Между другото, ще трябва да произнесете триминутна реч пред публика, като си представите, че сте на интервю за работа. Трябва да говорите за вашите устни и писмени комуникационни умения.”

Според хипотезата на изследователите тези, които по-спокойно се отнасяли към негативните си емоции, би трябвало да изпитат по-малко отрицателни емоции, което и било доказано. Учените се базирали на работата на други психолози и доразвили техните заключения, но също така тествали надеждността на механизма на приемане. Преди изследването те са се уверили, че поне половината от избраните участници са преживели сериозен негативен опит – измяна, предателство, загуба на работа – в близките месеци преди проучването.

По време на последния експеримент изследователите помолили 222 души (но този път в Денвър) с различен етнически и социално-икономически произход да водят дневник всеки ден в продължение на две седмици, като въвеждат там цялата информация за възникващите стресови ситуации. Преди началото на експеримента изследователите измерили базовото ниво на приемане, а шест месеца по-късно измерили общото психическо състояние с помощта на стандартен въпросник. Отново се оказало, че участниците, които по-толерантно се отнасяли към негативните си емоции, били в по-добро психично състояние, отколкото останалите, независимо дали ставало въпрос за сериозни стресови ситуации (например, обаждане на син от затвора) или по-леки (обичайни спречквания с околните).

Устоявайте на постоянния стремеж към щастие

Будистките монаси смятат, че „приемането“ не означава да се смирите със стреса или негативна ситуация, особено ако ситуацията е под ваш контрол. Според Форд приемането на ситуацията е по-сложен процес и зависи от определени обстоятелства. Да, трябва да приемем неизбежната смърт, но не трябва да толерираме несправедливо отношение от страна на наемодателя или шефа, тъй като това може да доведе до влошаване на психическото ни състояние.

Отрицателните емоции са многолики и са неизбежна част от човешкия живот. Свенд Брикман, професор по психология в Датския университет в Олборг, отбелязва:

„Случва се животът да е прекрасен, но понякога той просто е непоносим. Нашите близки умират, те си тръгват завинаги и ако изпитвахме само приятни емоции в живота, тогава подобни „провали в реалността“ щяха да ни изкарват от релси много по-силно. И определено биха го направили.”

Според Форд, друг недостатък на постоянния стремеж към щастие и позитивно мислене е, че тези чувства предизвикват напрегнато състояние на ума, което е точно обратното на желаното състояние на спокойно удовлетворение.

Форд вярва, че нейните изследвания ще помогнат за по-нататъшни открития в областта на психичното здраве. Междувременно тя смята, че много хора разчитат на подходи, които не винаги работят.

“Случва ви се нещо неприятно и вие се опитвате да го осмислите в главата си в стил: „О, това е просто дреболия“ или „Това ще ме направи по-силен“. Не е сигурно, че такъв подход ще проработи. Когато човек е изправен пред реално сложен проблем, по-вероятно е той да се откаже от подобно „говорене“ със себе си.”

Приемането все още е нещо като мистерия. Психолозите не знаят кои точно фактори са отговорни за това, че някои хора не изпитват прекалено оптимистични емоции, въпреки културния натиск да бъдат положителни. Също така не е напълно ясно дали приемането има обратен ефект за хората, които са свикнали да потискат негативните си емоции, и дали човек може да се научи на приемане без помощта на психотерапевт или духовен наставник.

„Подозирам, че това ще бъде проблематично“, казва Форд.

Според нея на Запад, особено в САЩ, щастието и позитивността се считат за наложени добродетели.

„Някои компании искат техните клиенти и служители да бъдат щастливи през цялото време. Това е неразумно и когато сме изправени пред нереалистични очаквания, ние осъдително се нахвърляме върху негативния ментален опит, който сме получили.”

Но подобно на други когнитивни навици, приемането е навик, който може да се придобие. (Например, една от често срещаните тактики е да мислите за емоциите си като за преминаващи облаци: вие ги виждате, но те не ви улавят.) Освен това, според друго изследване, извършено от Форд и нейни колеги, възрастните хора използват приемането по-често от по-младите хора. Подобно на мъдростта, тази черта идва с възрастта, така че повечето от нас ще я придобият рано или късно.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x