Ефектът на привлекателността: Симпатичните хора пораждат повече доверие
Американски психолози са провели ново изследване върху едно често срещано когнитивно предубеждение, с което е трудно човек да се пребори, а именно ефекта на привлекателността, когато доверяваме повече на хора, които оценяваме като симпатични, въпреки доказателства в дългосрочен план в обратната посока.
Физически привлекателните хора обикновено ги считат за „изключителни“ и по други начини – например по-надеждни, честни и интелигентни. Но доказателствата за такъв необоснован „ореол на привлекателността“ се основават на изследвания, при които са се правили прибързани изводи без да се отчита обратната връзка или евентуалните последствия за хората, които са правили преценките.
Гаятри Пандей и Вивиан Заяс от Корнелския университет са решили да проучат как тази когнитивна предубеденост се проявява в дългосрочен план, когато е в противоречие с доказателствата. Ако, да речем, на човек му е казано, че привлекателен инвеститор всъщност губи парите му, а непривлекателният му носи печалба, ще може ли той да преодолее своята когнитивна предубеденост по отношение на тези две конкретни персони? Обезпокояващото е, че резултатите от изследванията, публикувани в British Journal of Psychology, показват обратното.
В предварително проучване на 91 студенти били показани по четири снимки на предполагаеми „финансови партньори“ (всички те били от един и същ пол). Две лица били оценени като привлекателни, а две като непривлекателни. На студентите им били предоставени хипотетични 2000 долара и целта пред тях била да спечелят колкото е възможно повече. Били проведени общо 50 експеримента с всички партньори мъже и още 50 – с партньори жени. Участниците трябвало да изберат лицето на партньора, който ще управлява парите им, и всеки път им се съобщавало дали са загубили или са спечелили пари при конкретния инвеститор.
Преди експеримента участниците били информирани, че някои партньори ще бъдат по-полезни от други. Те били помолени да тестват всеки един, за да разберат кой е по-добър и кой е по-лош. Но не им съобщили, че всъщност има двама неизгодни партньора, които носили относително бърз доход, но по-малка дългосрочна печалба или дългосрочна загуба, като единият от тях бил оценен като привлекателен, а другият като непривлекателен. Останалите двама инвеститора били печеливши, които носили на своите доверители по-високи дългосрочни печалби, като отново единият партньор бил оценен като привлекателен, а другия – не.
Както се очаквало, първоначално студентите предпочитали привлекателните партньори. Но дори и след като получили обратна връзка за резултатите, те останали верни на предпочитанията си. Всъщност те предпочитали привлекателен и нерентабилен партньор пред непривлекателен, но носещ печалба. Те заявявали, че намират привлекателните партньори за по-полезни. Във втория блок от експерименти се наблюдавали подобрения в оценките, но според анализа на изследователите това се дължало на по-ефективното използване на обратната връзка, а не на промяна към „ореола на привлекателността“.
Изследователите сметнали, че може би 50 експеримента не са достатъчни, за да се разграничат точно полезните партньори от безполезните и следователно да се намали тяхната привлекателност. По тази причина те провели друг експеримент, този път с 135 участници, всеки от които извършвал 100 предполагаеми сделки.
Резултатите се оказали различни, но не драстично. Когато участниците използвали 100 експеримента и получавали обратна връзка за тях, те все пак започнали да дават предпочитанията си към печелившите партньори. Обаче след инкасиране на загуби те се връщали много по-бързо към привлекателния партньор, а не към непривлекателния.
„Дори времето и информацията не оказаха забележим ефект върху ефекта на привлекателността“, пишат изследователите.
Впоследствие участниците били попитани колко надеждни смятат четиримата партньори. Явното предпочитание било към привлекателните партньори. Изследователите предполагат, че ние възприемаме привлекателността като сигнал за надеждност и разчитаме на нея дори при възможност за финансови загуби (макар и хипотетични).
Може би при по-голямо количество опити, даващи ясна преценка в тенденциите към финансови печалби и загуби, ефектът на привлекателността значително ще намалее. Но това може да бъде доказано само в следващи по-пълни изследвания. И както отбелязват самите изследователи, това изследване има известни ограничения, защото в него са участвали само американски студенти, показваните лица били на представители на бялата раса и парите са били хипотетични, а не истински. Така че това изследване може да се смята само като отправна точка за следващи подобни в тази област и от него не могат да се правят окончателни изводи. Но така или иначе, новата работа на психолозите от Корнел определено подсказва, че „ореолът на привлекателността“ въздейства на нашите преценки много повече, отколкото можеше да се предположи.
