fbpx
На фокусСамопознаниеЧовекът

Откъде идва култът към „постигането“ и как да се отнасяме към него?

Древните ловци и събирачи са работили по три часа на ден, а на нас не винаги ни достига време да приключим ежедневните си задачи дори до десет вечерта. Как това се е превърнало в нещо обичайно в нашия живот и как трябва да се отнасяме към култа на „постигането“?

По всяка вероятност вече сте прегледали списъка си със задачи и планове за 2023 г.? Ако сте го направили и сте недоволни от себе си, не се притеснявайте. LinkedIn е провел изследване с повече от 6 хиляди свои респонденти по целия свят и се оказало, че 89% от тях не могат да се справят дори с ежедневните си списъци със задачи. А ако не можем да съставим изпълним план за конкретния ден, какво остава да кажем за цялата година?

Но има и някои добри новини. Можете да постигнете много повече, ако усвоите няколко полезни техники и преди всичко правилното поставяне на цели и подобряването на своята продуктивност.

Въпреки това, преди да тръгнете по стръмния път към следващите „постижения“ , си струва, въоръжени с научен подход, да си изясните: защо изобщо да правите това? И кога и как стремежът към лични постижения и производителност се е превърнал в масов култ?

Еволюция на труда

Наблюденията на съхранили се в отдалечени и труднодостъпни места като Амазония и Нова Папуа племена на ловци и събирачи показват, че там хората работят средно от 3 до 5 часа на ден. На тях едва ли им хрумва да си съставят списък със задачите за деня, за да могат да вместят още няколко допълнителни срещи между лова на диви животни и танците около огъня.

Учените предполагат, че нашите предци са живеели приблизително по този начин до преди десет хиляди години. Именно в този период се е случила така наречената аграрна революция и хората са започнали да се занимават със селско стопанство, а в обществото започнало да се дели на тези, които трябва да работят от зори до здрач, и тези, които могат да си позволят да имат свободно време. В сайта lovemoney.com можете да откриете галерия, в която авторите и на база исторически факти показват как се е променяла трудовата натовареност на хората на годишна база в течение на човешката история. Например фермер в древен Израел е трябвало да работи осем часа на ден, 296 дни в годината.

Въпреки това, идеята, че ако работите достатъчно усилено, можете да постигнете всичко, би предизвикала единствено недоумение в древния свят. Мястото на всеки човек в обществото било предопределено от раждането му и упоритата работа не се смятала за нещо благородно. Така например античните древногръцки философи, такива като Платон и Аристотел, смятали (при наличието на толкова много роби), че работата отнема времето на човек, което той може да изразходва за по-важни неща – например обсъждане на различни идеи. Аристотел въобще е смятал, че хората, занимаващи се с ръчен труд и нямащи свободно време, не бива да бъдат признавани за пълноправни граждани или да се допускат до управлението на държавата.

През Средновековието в Европа църквата е подкрепяла идеята, че хората не трябва да се стремят към печалба и излишно богатство. В същото време безделието не се смятало за грях, но ежедневните трудови усилия на голяма част от обществото били насочени единствено към поддържане на елементарна жизнена дейност. Една от най-важните привилегии на аристокрацията отново била свободното време и неговото наличие е било въпрос на престиж. Например, сложните и продължителни рицарски ритуали са били измислени и упражнявани именно с такава цел.

Успехът не е равен на щастие

Но постепенно тази концепцията е започнала да се променя в късното Средновековие. С появата на протестанството на Мартин Лутер и Жан Калвин, техните последователи започнали да поставят работата на пиедестал и да си „позволяват” да печелят от работата. Тази идея е описана най-добре от един от бащите на съвременната социология Макс Вебер в неговия труд „Протестантската етика и духът на капитализма“. Приблизителната и същност е, че според протестантската етика, ако Бог ви е дал призвание – способността да работите добре в дадена област – тогава не трябва да му се съпротивлявате. А честно спечелените доходи благодарение на вашето призвание показват, че следвате правилния път. Друга основополагаща идея е, че материалното богатство не трябва да се поставя на преден план и сред протестантите „одобреното“ богатство е в чудесно съчетание с аскетизма. Теорията на Вебер има своите критици, но много от тях също признават, че протестантството е изиграло голяма роля в промяната на манталитета в християнските страни – най-малкото чрез разпространението на грамотността.

С развитието на капитализма започва постепенното разрушаване на съсловното общество и започват да възникват механизмите на „социалния асансьор”. Индустриалната революция от 18-19 век прекъсва връзката между работата и природните цикли, и донася идеята за производителността: в края на 19 век Фредерик Тейлър показва, че работник на поточната линия ще работи по-бързо и ще донесе повече печалба на собственика на завода, ако ненужните движения и загубата на време бъдат елиминирани. Оттогава се появяват все повече методи за повишаване на производителността на работното място както в западните, така и в източните страни (например японския кайзен).

През 20-ти век западният свят е завладян от „американската мечта“ – идеята, че всеки може (ако се старае достатъчно и не се отклони от „правилния“ път) да постигне успех, да заеме по-висока позиция в обществото и да спечели много пари.

Сега в 21-ви век ние пренесохме идеите за „постигането“ и личната ефективност, и в личния си живот – непрекъснато се усъвършенстваме, завършваме все повече и повече курсове, учим екзотични езици за 30 дни, ходим на йога и искаме да седнем в шпагат за две седмици, запълваме безкрайни списъци със задачи. Вече изпитваме чувство за вина за минутите, прекарани „безцелно“ в гледане на сериал.

Естествено е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен. Но още през 1993 г. група учени от САЩ са анализирали три различни изследвания, свързани с негативните последици от „американската мечта“. Оказало се, че желанието за финансово благополучие и успех значително повишава риска от депресия, тревожност и поведенчески разстройства.

Какво да можем да направим по въпроса? Една добра идея е да потърсите цели, които наистина са важни за вас. Изследване показва, че се чувстваме по-щастливи, когато харчим пари за другите, вместо за себе си. Друг полезен съвет в тази насока е да преценяваме реалистично своите възможности. Според учени, изследвали доколко жителите в различните страни в Европа се чувстват щастливи, именно способността да не очакваме от живота повече, отколкото той може да ни даде, позволява на датчаните година след година да се чувстват най-щастливата нация в Европа.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x