Многократната загуба на пари прави мозъка по-податлив към промени

Руски неврофизиолози са проследили промените в работата на мозъка на доброволци, които са играли в елементарна икономическа игра. Те са установили, че загубата на пари е увеличила пластичността на мозъка, тоест способността да се формират нови връзки между невроните. Учените смятат, че техните резултати са първото експериментално доказателство , че икономическата дейност може да променя мозъка на човек. Резултатите от изследването са публикувани в списание Scientific Reports.

“Това е първото експериментално доказателство, че икономическата дейност може активно да променя мозъка. Сигналите, водещи към финансови загуби, започват да се генерират от нашия мозък автоматично, без нашето специално внимание“ – коментира един от участниците в изследването Алексей Горин, аспирант в Научно изследователския университет „Висше училище по икономика“ в Москва.

Навремето неврофизиолозите са смятали, че нервните клетки в мозъка на човек престават да се развиват още в утробата на майката и след това те не могат да формират нови връзки със своите съседи. В средата на миналия век учените са открили, че това съвсем не е така. Всъщност структурата на кората и по-дълбоките части на мозъка постоянно се променят благодарение на невропластичността.

Тази особеност на нервната система играе ключова роля във формирането на паметта и придобиването от човек на нови способности и черти на поведение. В последните години неврофизиолозите започнаха все повече да се интересуват как може изкуствено да се повиши пластичността на мозъка. Например, благодарение на това може да се подобри работата на паметта и да бъдат лекувани пациенти от наркозависимости и психически разстройства.

Учените от Научно изследователския университет „Висше училище по икономика“ в Москва са се приближили към отговора на този въпрос. По време на своето ново изследване те са наблюдавали как участието в популярната икономическа игра, известна като експериментална задача с очакване на парично възнаграждение (MID-задача), е влияело на способността на мозъка да формира нови връзки между невроните. В хода на играта участниците могат да получат възнаграждение или да избегнат загуба на пари, реагирайки на звукови сигнали, които са предвещавали подобен изход от играта. MID-задачата позволява да се разделят мозъчните процеси във възприемането на печалбите и загубите на отделни етапи: очакване на възнаграждение или загуба, и обучение.

Неврофизиологични основи на икономиката

„Ние предположихме, че подобно на пластичните промени в мозъка, настъпващи по време на изучаване на чужд език или при свиренето на музикален инструмент, подобни промени ще настъпят при определени сигнали, свързани с икономически последствия. Например, звук от игрален автомат може за дълго време да бъде свързван с голяма печалба или загуба при посещение на казино, предизвиквайки и по-нататък особено силна реакция“ – обяснява Анна Шестакова, директор на Центъра по невроикономика и когнитивни изследвания към Научно изследователския университет „Висше училище по икономика“ и също участник в това изследване.

Играта се състояла в това, че участниците в експеримента (29 доброволци) е трябвало да гледат в екрана на компютъра и колкото се може по-бързо на натискат клавиш след като на екрана се е появявала определена геометрична фигура. Ако натискането е било успешно, програмата след известно време е показвала на екрана зелена цифра 0, а ако не е било успешно се показвала сумата на загубата.

За няколко секунди до появата на фигурата на екрана, компютърът е издавал един от шест различни звукови сигнала, който е предвещавал загуба на различна сума пари (от 1 до 51 рубли). Доброволците са можели да се възползват от това подсказване, за да могат да се концентрират и да избегнат по-голяма загуба на пари, ако залагането е било на голяма сума.

Наблюдавайки за активността на слуховата кора на мозъка, учените определяли дали се е променял характера на връзките между невроните тогава, когато участниците са усвоявали правилата на играта. Учените са доказали взаимовръзката на пластичността на мозъка със „сигналите за обучение“, генериращи се в мозъка на човек по време на изпълнението на MID-задачата. Участниците с по-силно изразени мозъчни „сигнали за обучение“ са демонстрирали по-силни пластични изменения на нервната система. Това е потвърдило, че подобни промени в характера на пластичността на мозъка действително протичат, а също така показали още една необичайна особеност на този процес.

Учените са установили, че ако някои от доброволците много и често са губели, то пластичността на слуховата им кора се е увеличавала по-бързо. Това показва, че мозъкът може активно да се променя благодарение на жизнения икономически опит. Освен това неврофизиолозите открили, че мозъкът започвал да реагира на звуковите сигнали, даже в случай, че учените молили участниците по време на експеримента да четат книга и да не се отвличат от звуците.

Това показва, че мозъкът познава важните икономически сигнали автоматично, без да се изисква от човек да прилага за това съзнателни усилия. Освен че учените са показали как именно протича тази пренастройка на мозъка, те са демонстрирали ролята на индивидуалните различия на мозъчните системи за обучение, използващи невромедиатора допамин.

В близко бъдеще авторите на изследването искат да изучат как положителни икономически сигнали влияят на пластичността на мозъка. За тази цел те са измислили по-сложна версия на експеримента, която напомня лотария.