fbpx
ЛюбопитноПсихологияЧовекът

Когнитивната издръжливост на лъжеца: добрата памет и когнитивната гъвкавост му помагат да е добър в това, което прави

И в професионалния, и в личния живот e полезно да разпознаваме кога ни лъжат или сме обект на измама. Оказва се, че измамата и лъжата изискват допълнителни усилия от мозъка и тук на помощ на лъжеца идват онези негови особености, като когнитивна гъвкавост, голямо количество „оперативна памет“, издръжливост, които се смятат за полезни за обикновените хора. Ако увеличим допълнително когнитивното натоварване върху опонента ни, могат да се появят признаци, по които да разберем, че той ни лъже.

Измамата и лъжата могат да доведат до сериозни последици: ако свидетелят излъже по време на разпит, това може да доведе до неправомерна присъда, измамата по време на бизнес сделка – до големи финансови загуби, а в личното общуване лъжата често води до раздяла. Оказва се, че качествата, които обикновено помагат на хората да мислят по-ясно и се смятат за положителни за даден човек- когнитивната гъвкавост, голямо количество „оперативна памет“, издръжливостта на мозъка – са също така полезни и за лъжците.

С колкото по-малко когнитивни ресурси разполагаме, толкова по-трудно лъжем. Например, много по-лесно е да измислите причина защо сте пропуснали бизнес среща, седейки спокойно вкъщи. Но ако шофирате в задръстване, е много по-трудно да излъжете убедително. И често именно това е причината човек изведнъж да каже истината. Всеки се справя с когнитивното натоварване по различен начин и по тази причина склонността на всеки към лъжата също е различна (някои хора изобщо не умеят да лъжат).

Нивото на когнитивните усилия, необходими да се излъже, е изследвано чрез експерименти такива като задачата със „зарове в чаша“, където участниците трябва да предскажат резултата от хвърляне на зар или хвърляне на монета, и след това да получат награда въз основа на точността на своята прогноза. При това участниците смятат, че организаторите вярват на думата им. Както се очаквало, играчите били по-честни, когато били под напрежение или когато изпълнявали друга задача по същото време. Изследвания с подходящо оборудване потвърдили тези резултати: лъжите, а не истината, повишават нивото на активност във фронталните и париеталните дялове на мозъка.

В друг експеримент на участниците били показани двойка идентични изображения с една, две или три малки разлики. При това на тях им било казано, че в двойката изображения има три разлики. При всеки опит участниците били молени да разгледат изображенията и да посочат дали могат да открият и трите разлики, като при утвърдителни отговори следвала награда. Установено било, че активността в зоната на мозъка, реагираща на награди, корелирала с това колко често участниците лъжели по време на изпълнението на задачата. В същото време се наблюдава и повишена активност в области, свързани със самореферентното мислене. Изследователите тълкуват тези резултати като доказателство, за това, че за хората е важно да поддържат добър морален облик в собствените си очи.

Такива експерименти обикновено включват елементарн лъжи. Но на какво натоварване се подлага мозъкът ни при по-сложни лъжи? Вероятно е много голямо. Да речем, лъжа в резюмето ни за нова работа и след това поддържането на достоверността на тази лъжа за дълъг период от време по всяка вероятност ще се окаже доста изморително.

Способността да се лъже добре явно зависи от индивидуалните различия в когнитивните процеси, включително капацитета на „оперативната“ памет. Под оперативна памет се подразбира системата в нашия мозък, която е отговорна за временното съхранение и обработка на информация за поддържане на текущите когнитивни процеси. Именно тази система на паметта ни позволява временно да запомним поредица от числа, когато набираме телефонен номер, да извършваме математически изчисления на ум или да държим в главата си въпрос, за който отговорът все още не е формулиран. За да се лъже убедително са необходими способности, които зависят от работната памет. Например, лъжецът трябва да създаде правдоподобна история, като същевременно да избягва да бъде повлиян от истинската версия на събитията. Изследванията показват, че хората с по-голяма оперативна памет са по-добри в многозадачността и по-успешно подтискат стандартните отговори в полза на по-внимателните и изпълнени с усилия такива.

Освен това лъжецът трябва да отчита, както съответствието на незначителните детайли, така и информацията, която вече е известна на събеседника. Например, за да лъжете убедително по време на разпит, е необходимо да излезете с версия, която да съответства на данните, с които разполага следователят. За да направите това, трябва да определите какво точно знае опонентът ви и на какви лъжи е най-вероятно да повярва (или да не повярва). Има доказателства, че хората с висок капацитет на оперативната памет по-добре възприемат гледните точки на другите хора и по-ефективно проследяват противоречива информация. Тези умения позволяват на измамниците да избягват несъответствията в изфабрикуваните от тях истории.

И накрая, на лъжеца му се налага да управлява своето вербално и невербално поведение за да прикрие признаците на лъжата, като същевременно оценява реакцията на другия човек и поддържа достоверността на своята история. Нервното поведение, като суетене и избягване на зрителен контакт, както и речевите грешки, като заекване и колебание, често се възприемат като признаци на нечестност. Високият обем на оперативната памет позволява на човек да сведе тези сигнали до минимум. Следователно хората с намален капацитет на работната памет (например децата и възрастните хора) лъжат доста по-неубедително.

Въпреки потенциалните когнитивни проблеми, свързани с лъжата, има причини да се смята, че нито обикновените хора, нито обучените полицаи имат добра интуитивна способност да разпознават лъжата. Но някои подходи за анализ на поведението могат да помогнат на наблюдателите да разкрият лъжите по-лесно и по-точно. Например съдебните психолози изучават възможността за използване на голямо натоварване на оперативната памет за разкриване на фалшиви показания в наказателни дела.

Полиграфският тест, вероятно най-известният метод за разкриване на лъжливи показания и твърдения, позволява да се открие лъжа чрез наблюдение на физиологичната възбуда на човека (сърдечен ритъм, чувствителност на кожата), докато подложеният на теста отговаря на различни въпроси. Въпреки че има доказателства, че лъжата повишава възбудата, полиграфският тест не може да направи разлика между физиологичните реакции, причинени от безпокойство, страх, стрес или измама, така че мнозина смятат този метод за неточен. Подходът на когнитивното натоварване предлага алтернативен метод за откриване на лъжи, базирано на доказателства. Този метод се основава на предположението, че когато оперативната памет е под стрес, на заподозрения ще му бъде по-трудно да скрие признаците за лъжа. За да направи това, разпитващият може да поиска от заподозрения да опише събитието в обратен ред или да отговори на въпросите в условията на дефицит от време. Разпитващият може също така да въведе нови доказателства в края на разпита, принуждавайки заподозрения да коригира показанията си в съответствие с тях.

В мета-анализ от 2015 г. на изследвания, използващи този подход, е установено, че това е ефективен метод за разпознаване на лъжи. Увеличавайки когнитивното натоварване върху измамника, се предполага, че той ще генерира повече поведенчески признаци на лъжа, такива като вербални несъответствия, забавено време за реакция и намаляване на движенията на тялото. Друг мета-анализ, проведен през 2020 г., е установил, че обучените наблюдатели с 21% до 27% по-точно разпознават лъжа, изречени в условия на високо, а не на ниско когнитивно натоварване. Очевидната ефективност на тази техника за разпознаване на лъжата подкрепя мнението, че процесите в оперативната са най-важното условие за успешна лъжа.

Като цяло изследванията по темата за лъжата показват, че способността и склонността към лъжа може да зависи не само от моралните качества на човека. За повечето от нас лъжата е психологическо предизвикателство, а когнитивните натоварвания в ежедневието често правят честността по-лесния вариант на поведение. Дори ако човек има причини да излъже, умът му обикновено се проявява като скъперник и се опитва да не хаби енергия без основателна причина. Високите когнитивни способности и ефективната памет се ценят по много причини, но изглежда, че ограниченията на тези системи са важен фактор, който принуждава хората да бъдат честни.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x