fbpx
ИкономикаПрогнози и тенденции

Голямата картина се вижда от разстояние: какви изводи си прави светът след пандемията от COVID-19?

Пандемията от COVID-19 рязко и непредсказуемо намали глобалната икономическа активност, принуждавайки много предприятия да фалират или да съкратят производството и работния си персонал. Световната здравна асоциация обяви края на пандемията от COVID-19 през май 2023 г. Почти година след това аналитиците започнаха да оценяват последиците за различни сфери на икономиката и живота и как предприятията от различни области са оцелели от глобалния шок.

Проблеми в сферата на образованието

Пандемията изостри социално-икономическите неравенства, като някои студенти бяха принудени да напуснат университетите си по финансови причини. Освен това учениците и студентите се сблъскаха с трудности, тъй като домашните условия се оказаха не особено подходящи за учене, а и образователната система не беше готова за това предизвикателство. Според оценки на ООН тези проблеми са засегнали 460 милиона души на различни възрасти по света.

Освен това се оказа, че възможностите за дистанционно обучение не бяха еднакви за всички; например в Бразилия милиони ученици са били без стабилен достъп до интернет и не са можели пълноценно да учат напълно онлайн. Също така не всички учители са били готови да усъвършенстват дигиталните си умения, например това се е превърнало в сериозен проблем в Индия. Основната причина е била икономическа. Компютърът и интернет в Индия все още са атрибут на социален статус и само 24% от семействата в страната имат достъп до глобалната мрежа. Учителите, които не са били достатъчно компютърно грамотни, не са успели да овладеят за кратък период необходимите умения. Като цяло масовото затваряне на училища и прекъсването на образованието са засегнали най-тежко учащите се в страните с ниски доходи.

В свое изследване експерти от консултанската компания McKinsey са изчислили, че до 2040 г. загубите от пропуските в обучението, свързани с COVID-19, може да струва на световната икономика до 1,6 трилиона долара годишно.

Нови вериги за доставки и повече автоматизация

Пандемията стимулира все повече компании да започнат да продават стоки онлайн. От 2020 г. купувачите по света са започнали 30% по-често да посещават онлайн магазините. Продавачите започнаха да транспортират все повече стоки, а логистичните оператори се сблъскаха с нов проблем: обемите на товарите непрекъснато нарастат и респективно става все по-трудно да ги доставят навреме.

Например клиентите на платената услуга Prime на маркетплейса на Amazon вече се оплакват от проблеми със скоростта на доставка. Поради скок в броя на поръчките, фирмените системи не винаги могат да обработват данните и пакетите не пристигат навреме. На скоростта на доставка влияе времето и действията на партньорите на маркетплейса – транспортни компании, използващи камиони, самолети и кораби. Всяко форсмажорно отклонение от графика влияе на времето за доставка на Amazon.

Често възникват трудности и на така наречената „последната миля“ на доставка: няма достатъчно куриери, които да вземат стоките от склада и да ги доставят до вратата на клиентите. Тъй като поръчките стават все повече и повече, онлайн магазините се затрудняват да предвидят търсенето на определени категории продукти и периодично възникват тесни места във веригите за доставки, така че става все по-важно наличието на „резервен вариант“, например алтернативен маршрут.

В края на 2020 г. и 2022 г. Ernst & Young LLP (EY US) са анкетирали 200 ръководители на вериги за доставки. Те били попитани за въздействието на COVID-19 върху логистиката и приоритетите за следващите три години. Оказало се, че пандемията, дори след края на активната фаза, е продължила да създава сериозни проблеми на веригите за доставки по света. Ако по-рано е било възможно да се намалят разходите за бизнес логистика чрез увеличаване на сроковете и намаляване на разходите за труд, то сега това може да се постигне единствено чрез създаване на гъвкави вътрешни системи, автоматизация и повишаване квалификацията на персонала. По този начин, според респондентите, е възможно не само да се намалят разходите, но и да се подобри качеството на услугата.

Туризмът – както през 2019 г.

Туристическата индустрия, която по обясними причини беше една от пострадалите, се възстановява изключително бързо след пандемията. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) публикува данни за ефективността на въздушния транспорт за ноември 2023 г., показващи, че търсенето надхвърля 99% от нивата от 2019 г. Просто казано, този сегмент от туристическата индустрия се върна към нивата отпреди пандемията. Азиатско-тихоокеанският регион показва най-високи нива на възстановяване.

В края на 2023 г. средният глобален обем на вътрешните полети се е увеличил с една трета спрямо нивото от 2022 г. Обемът на вътрешния трафик през ноември 2023 г. е с 6,7% по-висок от ноември 2019 г. Той е нараснал особено силно в Китай (+272%) , тъй като през 2022 г. там все още бяха в сила Covid ограниченията за пътуване. САЩ също отбелязаха рекорден ръст миналата година през периода на Деня на благодарността – с 9,1% повече вътрешни полети, отколкото през ноември 2019 г., благодарение на силното търсене.

Като цяло според Световната организация по туризъм международният туризъм в края на 2023 г. се е възстановил на повече от 90%,. При това темпо остават броени месеци до пълното му възстановяване.

Неплатежоспособност даже и в развитите страни

След пандемията възникнаха финансови проблеми. Те се усещат и сред жителите на онези държави, чието благосъстояние доскоро не будеше съмнение. Сред страните, които показват относително високо ниво на неплатежоспособност през 2023 г. спрямо 2019 г., са Великобритания и Швейцария, отбелязват анализатори от международната застрахователна компания Atradius.

В Обединеното кралство нарастването на неплатежоспособността се дължи на оттеглянето на държавната подкрепа под формата на кредити с отложено плащане, както и на слабото икономическо възстановяване след Брекзит, което съвпадна с пандемията. В Швейцария проблемите също така са свързани и с прекратяването на държавната подкрепа – срочни безлихвени заеми – и свързаните с това фалити на зомби фирмите (този термин се отнася за компании, които са оцелели по време на пандемията благодарение на помощта на властите, но при нормални условия биха обявили неплатежоспособност и фалит).

Държави с относително ниско ниво на неплатежоспособност спрямо 2019 г. са Сингапур, Полша, Италия, САЩ и Холандия. Мерките за подкрепа по време на пандемията в тези страни се оказаха ефективни и помогнаха за повишаване на ликвидността на компаниите. Парите, които бизнесът получи директно от държавата или спести под формата на различни плащания, са помогнали за поддържане на платежоспособността дори след като финансовата държавна помощ за бизнеса е приключила.

Като цяло, според оценките на Световната банка, нивото на бедност в света в края на 2023 г. е сравнимо с това от 2019 г. 691 милиона души (8,6% от населението на света) живеят в крайна бедност (по-малко от 2,15 долара на ден).

Икономическо възстановяване

Рецесията, причинена от пандемията от COVID-19, е най-дълбоката от Втората световна война насам. Много държави са изправени пред рязък спад в производството и потреблението, което води до спад на БВП, нарастваща безработица и финансови затруднения за милиони хора. Така например в САЩ за два месеца без работа са останали около 30 милиона души, което е няколко пъти повече от периода на ипотечната криза през 2007 г., когато 8,7 милиона останаха без работа.

Въпреки дълбочината на рецесията обаче, тя се оказа една от най-кратките в историята и продължи само няколко месеца. Икономическите мерки и програмите за стимулиране допринесоха за икономическото възстановяване и стабилизиране. Например в Обединеното кралство държавата е дала гаранции по заеми на бизнеса за 330 милиарда паунда и през първите шест месеца данъците върху такива заеми можеха да не бъдат плащани. В Германия бе създаден фонд за подпомагане на големи предприятия на стойност 600 милиарда евро, а по-малките получиха директни субсидии до 15 хиляди евро, като за тази цел властите похарчиха 50 милиарда евро.

След пандемията държавите започнаха да обръщат все повече внимание на икономическата диверсификация, цифровизацията и подкрепата на местното производство. Навсякъде по света започна да се обръща все по-голямо внимание на дистанционната работа . Fobres Advisor отбелязва, че през 2023 г. 12,7% от служителите на пълен работен ден работят от вкъщи, а 28,2% работят в хибриден модел. Освен това пандемията изостри проблемите със защитата на трудовите права и социалното осигуряване.

Като цяло компаниите, предоставящи интелектуални услуги (финансови и образователни), както и предприятия от основни животоподдържащи индустрии, като селско стопанство, добив на природни ресурси и енергетика, са се справили най-добре по време на пандемията, докато най-тежки удари са понесли компаниите за подбор на персонал, туристическите, строителните и транспортните фирми, кафенетата и ресторантите.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x