Не бъди Дарт Вейдър! 3 начина да развием нюансирано мислене
Как да избегнем капана на поляризираното мислене? “Това категорично е грешка!“. Колко пъти сте чували тази фраза по време на горещи дискусии? Такива категорични заявления не позволяват по никакъв начин да се договорим за каквото и да било или нещо да научим. Отсъствието на гъвкавост в мисленето сериозно влияе на нашите междуличностни отношения, а много често поляризираното мислене може да стане източник на разрушителен конфликт.
Капанът на поляризираното мислене
Поляризираното мислене, което често се обобщава във фразата „всичко или нищо“, е тип когнитивно изкривяване, което пречи на хората да формулират и да разбират оттенъците на смисловите конструкции. Това е разпространен защитен механизъм и много често по този начин се обсъждат въпроси, касаещи човека лично.
„Колкото повече смятаме своята гледна точка морално или интелектуално вярна, толкова е по-трудно да се вслушаме в гледната точка на другия човек. Колкото повече ние го смятаме за неправ, глупав или нелеп, тесногръд или лош човек, толкова е по-трудно да постигнем компромис, да се променим и да намерим изход от ситуацията“ – обяснява клиничния психолог и психоаналитик Дженифър Кунст.
Вместо внимателно да обмислят своята гледна точка, хората, чието мнение е поляризирано, класифицират идеите от радикална гледна точка: „добри“ и „лоши“, „всичко“ или „нищо“. Такава класификация се използва както към общи идеи и концепции, така и при възприемането на другите хора и на самите себе си. Поляризираното мислене много добре се илюстрира от такива твърдения, като „аз съм пълен неудачник“ или „вие сте абсолютно неправ“.
Хората, мислещи по този начин, често се сблъскват с разминавания между сложната реалност, която ги обкръжава и своите възприятия на реалността. Това често води към по-нататъшно радикализиране на представите за действителността.
3 начина за развитие на нюансирано мислене
За щастие, поляризираното мислене не е фиксирана черта на личността. Всеки от нас е страдал от склонността към него, особено ако силно ни вълнува определена тема. Но е напълно възможно, следвайки определени практики, човек да развие нюансирано мислене и да води много по-конструктивни и полезни беседи. Ето и три от тях.
1. Обръщайте внимание на автоматичната си реакция. Всеки път, когато вие откриете, че мигновено правите определен извод, тъй като отговорът ви се струва очевиден, попитайте себе си, дали действително този извод отразява нюансите в дискутираната тема или това си е просто автоматична мисъл. Особено е важно да се управляват автоматичните реакции при обсъждане на въпроси, по които ние имаме дълбоко вкоренили се убеждения, базиращи се на личен опит.
2. Бъдете внимателен към лъжливи дихотомии. Ние често изграждаме стена между две идеи и ги представяме или като противоположни, или съвършено различни. Например, „изкуство против наука“ или „данъци против частна собственост“. Дарт Вейдър в „Звездни войни III“ казва на Оби-Ван Кеноби „Ако ти не си с мен, то ти си мой враг“. Обмислете други варианти, които не противоречат на двата вече съществуващи или помислете, действително ли тези два варианта са несъвместими, или не са ли в един и същи спектър.
3. Избягвайте крайните обобщения. В статистиката крайни обобщения се получават като резултат, когато глобалните изводи се правят на основата на малка група, която не е представителна за цялото население. Постарайте се да разгледате контекста, в който вие разглеждате една или друга идея. Не се осланяйте само на миналия си опит, а изучете ако има нови данни. Убедете се, че вие разполагате с достатъчно данни, за да направите съответния извод и помислете как да формулирате своите твърдения по-гъвкаво („ аз почти съм уверен, че…“ или „аз мисля, че в някои случаи…“).
Въпреки че поляризираното мислене е стандартен защитен механизъм, ние можем да полагаме съзнателни усилия да обръщаме внимание на нюансите, особено по важни теми, по отношение на които трябва да сме максимално обективни. Гъвкавото мислене не винаги е необходимо, например при вземането на решения по дребни въпроси, където не е задължително да полагаме такива усилия, но е важно да се практикува, за да съхраняваме винаги шанса да провеждаме конструктивни и полезни разговори, особено по важни въпроси.
