Основната връзка: Защо дa оставаш сам със себе си е нeoбходимо и полезно

През последните години експертите бият тревога за това колко време прекарват съвременните хора сами , но от друга страна те смятат, че желанието за уединение е естествен резултат от прекалено претоварения живот.

Статистиката показва, че повече от всякога досега, съвременният човек избира да прекарва повече време сам, уединен у дома, вместо да общува с хората. Все повече наши съвременници се хранят и пътуват сами, а броят на хората, живеещи без партньор, почти се е удвоил през последните 50 години. Съществуват реални опасения, че антисоциалната епоха вече е настъпила.

Самотата и изолацията са социални проблеми, които наистина заслужават сериозно внимание, особено след като хроничната самота е свързана с такива неблагоприятни последици като депресия и намалена продължителност на живота.

Но тази история има и друга страна на медала, която също заслужава по-внимателно разглеждане. Изследователите смятат, че за хората желанието за уединение може всъщност да е нещо положително, особено в съвременния свят.

В последно време психолозите все повече се фокусират върху причините, заради които хората обичат да бъдат сами. Много изследвания показват, че съществува дълъг списък от ползи от самотата: от възможността да „презаредите батериите си“ и личностното развитие до емоционално потапяне и креативност. Така че вече няма нищо учудващо във факта, че много хора заживяват сами веднага, щом финансовите обстоятелства им позволяват това, а когато бъдат попитани защо са предприели тази крачка, те просто отговарят: „Имам нужда от повече време за себе си.“

Така че няма нищо изненадващо във факта, че последните изследвания в тази посока показват, че 56% от анкетираните смятат, че времето, прекарано сами, е от съществено значение за психичното им здраве.

Но защо тази страна на историята често се губи сред предупрежденията за социална изолация? Явно, че в колективното съзнание думата самота предизвиква силни обезпокоителни асоциации.

Клеймо и страхове

Тази загриженост до голяма степен се дължи на факта, че западната култура има неадекватно разбиране за самотата. В този начин на мислене желанието да бъдеш сам се възприема като неестествено и нездравословно – нещо, от което обикновено се страхуваме, вместо да ценим или насърчаваме.

Изследване, публикувано през февруари 2025 г.,е установило, че заглавията на съвременните новини са 10 пъти по-склонни да изобразяват самотата в негативен план, отколкото в позитивен. Подобно предвзетост формира силни убеждения в хората: изследванията показват, че както възрастните, така и децата имат ясни представи за това кога е приемливо (и, което е даже по-важно, неприемливо) техните връстници да бъдат сами.

Това е съвсем логично, като се има предвид, че в съвременната култура екстровертността се смята за идеал, тоест за основа на нормата. Отличителните белези на екстровертността са общителност и напористост, а също така изразяването на повече положителни емоции и желанието за по-голяма стимулация, отколкото тяхната противоположност – по-резервираният и избягващ риска интроверт. Повечето от нас са научени да развиват екстровертни черти, а тези, които го правят, жънат социални и професионални награди. В тази културна среда предпочитанието да бъдеш сам носи клеймо.

Но желанието за уединение не е патология и е характерно не само за интровертите. Освен това не означава автоматично социална изолация и нещастен живот. Както наскоро признаха учени и журналисти всъщност данните не подкрепят напълно съществуващите страхове относно епидемията от самота.

С други думи, не може да се каже, че всъщност ставаме по-самотни, въпреки че прекарваме повече време сами от предишните поколения. И въпреки страховете ни за по-възрастните членове на нашето обществото, изследванията показват, че възрастните хора са по-щастливи сами, отколкото си мислим.

Социалните мрежи нарушават уединението

Ползите от самотата обаче не се появяват автоматично, откъсвайки се от социалния свят. Те се случват, когато сме наистина сами, което означава, че умишлено отделяме време и пространство, за да се свържем със себе си, а не когато седим сами с телефона си.

Изследвания показват, че положителното въздействие на самотата върху психичното благополучие е много по-малко вероятно, ако прекарваме по-голямата част от времето си втренчени в екрана, особено когато пасивно преглеждаме социалните медии.

Може би точно тук се заражда колективната тревожност, особено когато погледнете младите хора, които все повече изоставят комуникацията лице в лице в полза на виртуалния живот и в резултат на това могат да възникнат сериозни проблеми.

Името „социални медии“ говори само за себе си: не можем да бъдем наистина сами, когато сме в тях. Освен това, това не е онзи тип хубаво „време за себе си“, за което се предполага, че много хора копнеят.

Истинската самота насочва вниманието ни навътре в нас. Това е времето, когато можем да забавим темпото и да се полюбуваме на своя вътрешен диалог, да правим това, което на нас ни харесва, а не да угаждаме на някой друг. Времето, когато сме емоционално достъпни за себе си, а не за другите. И когато именно по този начин прекарваме времето сами със себе си, това ни се отплаща: чувстваме се отпочинали и освежени, получаваме яснота и емоционален баланс, чувстваме се по-свободни и по-пълноценни.

Но ако сме свикнали постоянно да сме заети, то тогава със сигурност ни е трудно да забавим темпото. Ако сме свикнали постоянно да сме втренчени в екран, ни е трудно да погледнем навътре в себе си. И ако не успеем да разпознаем самотата като нормална и здравословна човешка потребност, то именно тогава желанието за уединение поражда чувство за вина или неадекватност.

Промяна на отношението

Желанието да прекарваме време сами със себе си е предизвикателство към съществуващия културен сценарий, а клеймото прикрепено към самотата може да бъде трудно за промяна. Въпреки това, все повече изследвания показват, че преосмислянето на представите за усамотяването е възможно и ефективно.

Например възприемането на усамотяването като нещо полезно, а не като отрицателно преживяване, доказано помага за намаляване на предубеденото отношение към него, дори при участници, които са били много самотни. Хората, които възприемат самотата си като нещо „пълно“, а не като нещо „пусто“, са по-склонни да определят подобно преживяване за нещо смислено и да го използват за личностен растеж, например за самоанализ.

Дори нещо толкова просто, като промяната на термина (от „изолация“ на „време за себе си“), кара хората да се чувстват по-позитивно по отношение на усамотяването и влияе на отношението към тях от страна на техните приятели и семейство.

Вярно е, че ако нямаме близки хора, при които да се върнем, след като сме били за известен период сами със себе си, самотата може да доведе до социална изолация. Но е също толкова вярно, че твърде многото социално взаимодействие е изтощително и това претоварване се отразява негативно на качеството на взаимоотношенията. Може би сме започнали да прекарваме повече време сами, за да намерим повече баланс в прекалено натоварения си, прекалено планиран и, да, прекалено социален живот.

Именно затова не само връзките с други хора са важни за нашето благополучие, но и способността ни да не губим връзка със самите себе си.