„Боен стрес“ – психотерапевт обяснява за въздействието на коронавируса върху психиката
Ръководителят на отделението за лечение на погранични психически разстройства и психотерапия към НМИЦ „Бехтерев“ Татяна Караваева в свое интервю пред изданието „Доктор Питер“ разказва за въздействието на коронавируса върху психиката на хората, като при тези, които са преболедували тежко, той може да се сравни с бойния стрес. Ученът отбелязва, че последствията могат да се проявяват в диапазона от „тревожно-депресивни разстройства до тежки налудничави състояния и халюцинации“.
„Да, последните състояния не са много, но те се срещат. По данни на световната статистика, такива нарушения се срещат в 1-2% от тежко прeболедувалите от коронавирус пациенти. Тежката форма на Covid-19, особено ако човек е лежал в реанимация и вместо лица и ободряващи усмивки на лекарите е виждал само маски и скафандри, без да говорим за такъв травматичен опит, като смъртта на някой, който е бил редом, може да доведе до развитието на посттравматично стресово разстройство“ – отбелязва доктор Караваева.
По нейните думи тази диагноза се е появила при оценката на стресa от бойни действия, тоест ситуациите, съпроводени със заплаха на живота, са приравнени по силата на своето въздействие на психиката. Доктор Караваева подчертава, че реакцията на организма на стрес може да бъде както веднага след силното изживяване, така и след известен период от време, но не по-късно от половин година.
По мнението на психотерапевта броят на депресивните състояния расте заради това, че пандемията се е проточила, а прогнозите на епидемиолозите са мъгливи и не дават някаква ясна надежда. Според Караваева, повечето от тревожните разстройства могат да разделят няколко групи.
„В първата са тези, при които отношението към собственото здраве и страха да не се разболеят са по-силни от рационалните опасения“. Основните прояви при тях сe състоят от силно безпокойство, постоянен контрол на физическото състояние, прилагане към себе си по-строги мерки, отколкото властите налагат на обществото.
„Във втората са тези, които са променили обичайния си начин на живот. Те не могат да заминат в отпуск, съблюдават строго изолацията и се отказват от обичайния си начин на живот, например с отказ от посещения на кинотеатри, активна почивка и други такива“ – добавя Караваева.
Има и друга група, които вече са преболедували коронавируса и след него се страхуват да не се разболеят от каквото и да било, включително от обикновен грип или друга остра респираторна инфекция.
Доктор Караваева смята, че „на фона на пандемията мъжете не страдат по-малко от жените“. „За жените са по характерни тревожните състояния, а за мъжете – депресивните“ – отбелязва психиатъра.
Сред последствита от коронавируса специалистът отбелязва и други симптоми. Например, много от пребеледувалите тази инфекция изпитват симптоми на астения – безсилие, хронична умора.
Освен това много хора се жалват за нарушения на съня. Те при различните пациенти могат да имат различни прояви. Най-често се наблюдават трудности със заспиването, на повърхностен сън с чести пробуждания, много ранно събуждане с тревожни преживявания и без усещане за почивка, кошмари, натрапчиви мисли.
„Често възниква страх от разболяване. Той съществуваше и по-рано: бояха се от СПИН или хепатит, а сега от коронавируса. А безстрашни, които да са преболедували и да са загубили страха от смъртта, такива не съм виждала, а не съм и чувала.“ – отбелязва Караваева.
Психиатърът съветва да се ограничи потока от негативна енергия, идваш от всевъзможни източници. По нейните думи, да се следят новините, отнасящи се за коронавируса е нужно, за да си наясно с мерките и действията на властите, но „не трябва да се следи ситуацията с коронавируса 24 часа в денонощието“.
За да се намали въздействието на стреса върху организма, си струва човек да се придържа към строго и ясно разписание на деня. „Ако човек работи вкъщи, то в жилището е желателно да се разделят зоните за работа и почивка“ – препоръчва Караваева.
Третият съвет, който дава психиатъра, е съхраняване на общуването с роднините и приятелите, „за да не се окаже човек в социална изолация, с чувство за самота“. При това темите за разговор е препоръчително да бъдат подбирани позитивни и лични.