Нуриел Рубини: задават ли се тъмни облаци на икономическия небосклон през 2022 г.?
Стана вече традиция да публикуваме в началото на всяка година вижданията за предстоящата година на един от най-авторитетните експерти в глобалните финанси Нуриел Рубини, който предсказа кризата през 2008 година. В сегашния си анализ той очертава основните икономически, системни, социални и геополитически фактори, които могат да се отразят негативно на световната икономика през 2022 година.
Въпреки спадовете и смущенията, дължащи се на новите щамове на Covid-19, 2021 г. се оказа относително положителна година за икономиките и пазарите в по-голямата част от света. Икономическият растеж се повиши над потенциалните нива след тежката рецесия през 2020 г. и на финансовите пазари се наблюдава солидно възстановяване. Това особено се забелязва в Съединените щати, където фондовият пазар достигна нови висоти, отчасти благодарение на супер меката парична политика на Федералния резерв на САЩ (централните банки и на другите развити страни също провеждат радикално меки политики) .
Но 2022 г. може да се окаже по-трудна. Пандемията не е приключила. Омикрон може да не е толкова опасен, колкото предишните щамове (особено в развитите страни с висок процент на ваксинация), но е много по-заразен, което означава, че нивата на хоспитализация и смъртност ще останат високи. Произтичащата от това несигурност и стремежът да се избягват рисковете ще потискат търсенето и ще увеличат проблемите по веригата за производство и доставки.
През 2021 г. тези проблеми, съчетани с излишъка от спестявания, отложеното търсене и хлабавата монетарна и фискална политика, предизвикаха повишаване на инфлацията. Много централни банки, които твърдяха, че сегашният скок на инфлацията е временен, сега признават, че инфлацията ще се запази. С различна степен на спешност те вече планират постепенно да премахнат нетрадиционните монетарни политики, по-специално програмите за количествено облекчаване, за да разчистят пътя за нормализиране на лихвите.
Решителността на това настроение сред централните банки ще бъде поставена на изпитание, ако повишаването на лихвените проценти предизвика шок на пазарите на облигации, акции и кредити. На фона на огромното увеличение на частния и публичния дълг пазарите може да не са в състояние да се справят с нарастващите разходи по заемите. Ако избухне паника, централните банки ще попаднат в дългов капан и вероятно ще направят крачка назад. В резултат на това инфлационните очаквания могат да се повишат и инфлацията да стане ендемична.
Идната година носи със себе си и нарастване на геополитическите и системни рискове. На геополитическия фронт има три основни заплахи, които трябва да бъдат следени особено внимателно.
Първо, Русия се готви да нахлуе в Украйна и остава да се види дали преговорите за нова система на регионална сигурност могат да предотвратят ескалацията на тази заплаха. Докато президентът на САЩ Джо Байдън обещава да увеличи военната помощ за Украйна и заплашва да oжесточи санкциите срещу Русия, той също така даде да се разбере, че САЩ няма да се намесят пряко, за да защитят Украйна. Междувременно руската икономика сега е по-устойчива на санкции от преди, така че подобни заплахи могат да не повлияят на руския президент Владимир Путин. Освен това някои западни санкции, като решението за блокиране на газопровода „Северен поток 2“, могат да доведат до увеличаване на енергийния дефицит в Европа.
Второ, китайско-американската студена война става все по-студена. Китай засилва военния натиск върху Тайван и в Южнокитайско море (където съществуват множество териториални спорове), а разширяващите се разриви между китайската и американската икономика се ускоряват. Подобно развитие на събитията във времето ще доведе до стагфлационни последици.
Трето, Иран е на прага да се превърне в ядрена сила. Той бързо обогатява уран до качество, близко до оръжейното ниво, а преговорите за актуализиране на ядрената сделка не доведоха до нищо. В резултат на това Израел открито обсъжда възможността за нанасяне на удари по ирански ядрени съоръжения. Ако това се случи, стагфлационните последици вероятно ще бъдат много по-лоши, отколкото след петролните геополитически шокове от 1973 и 1979 г.
Няколко системни риска също са свързани с предстоящата година. През 2021 г. екстремни горещини, пожари, суши, урагани, наводнения, тайфуни и други природни бедствия ясно показаха въздействието на изменението на климата върху реалния свят. Срещата на върха на климата COP26 в Глазгоу до голяма степен се ограничи до бърборене, оставяйки света на траектория, водеща до катастрофално затопляне от 3 ° по Целзий до края на века. Сушите вече доведоха до опасни скокове в цените на храните, но последиците от промените в климата ще стават все по-сериозни.
Ситуацията се влошава от факта, че строгото изискване за декарбонизация на икономиката води до спад в инвестициите в мощности, свързани с изкопаеми горива, и то преди капацитетът на възобновяемата енергия да бъде достатъчен. Поради това цените на енергията ще се повишават с течение на времето. Освен това рязко ще се увеличи потокът от климатични бежанци към САЩ, Европа и другите развити страни, които ще се принудят да си затворят границите.
На този фон политическата парализа нараства както в развитите, така и в развиващите се страни. Междинните избори в Съединените щати могат да се превърнат в репетиция за пълноценна конституционна криза (ако не и за открито политическо насилие), последвана от президентските избори през 2024 г. Днес в Съединените щати партийната поляризация, радикализацията и конфронтацията са на безпрецедентно високо ниво, което създава сериозни системни рискове.
Популистките партии (както крайно десни, така и крайно леви) стават все по-силни в много страни по света, дори в Латинска Америка, където популизмът многократно е водил до катастрофи. През 2021 г. Перу и Чили избраха радикално леви лидери, Бразилия и Колумбия могат да последват примера им през 2022 г., докато Аржентина и Венецуела остават на пътя към финансов крах. Нормализирането на лихвените проценти от Федералния резерв и другите големи централни банки може да причини финансови шокове в тези и други страни с неустойчива икономика, като Турция и Ливан, а да не говорим за много развиващи се страни, чиито съотношения на дълг към ВВП вече са на неприемливо високи нива.
В последните дни на 2021 г. финансовите пазари останаха бълбукащи, ако не и направо кипящи. Държавните и частните ценни книжа са много скъпи (съотношението цена/печалба е над средното), а цените на недвижимите имоти (продажби и наеми) в САЩ и много други страни са високи. Продължава треската с акциите – мемове, криптоактивите и специалните компании за придобиване (SPAC). Доходността на държавните облигации остава супер ниска, а кредитните спредове (както за високодоходните ценни книги, така и за облигациите с висок рейтинг) се свиха, отчасти поради пряката и непряка подкрепа от страна на централните банки.
Докато централните банки бяха в режим на нетрадиционна политика, празникът можеше да продължава. Но през 2022 г., когато паричната политика започне да се нормализира, балоните на финансовите активи и кредитирането могат да се спукат. Освен това през 2022 г. инфлацията, забавянето на икономическия растеж, геополитическите и системните рискове могат да създадат условия за сериозна корекция на пазара. Във всеки случай много е вероятно инвеститорите да имат тежка и напрегната година.
