Пет стратегически грешки на Путин и техните основни последици за Русия
Ние заявихме нашата позиция относно ситуацията в Украйна – „Не на войната“, „Мирно бъдеще за Украйна, Русия, Европа и света“. Но вчера, гледайки тържествата на Шипка, ясно се видя, че в България се надига ужасна пропутиновска кафява вълна. За съжаление май е настанало време разделно. Или си от едната страна, или от другата. Или оправдаваш агресията срещу суверенна Украйна, убийството на невинни граждани, особено деца, разрушаването на инфраструктура, жилищни и обществени сгради, или се обявяваш против варварския акт, извършен от Путин и неговата клика. Средно положение няма. Опорките на руските тролове за ДНР и ЛНР (истината там е много по-дълбока и нееднозначна), за денацификацията, за демилитаризацията, за страшното НАТО изглеждат все по-жалки на фона на отдавна замисленото от руското ръководство и сега случващо се в Украйна. След неуспеха на замисления блицкриг, експертите все повече оприличават използваната нова тактика от руските войски като подобна на тази използвана от тях в Сирия с масови обстрели и бомбардировки на населени места с цел зачистване, водеща до все повече невинни жертви. Тази нощ е била обстрелвана и атакувана най-голямата атомна електростанция в Европа – Запорожката АЕЦ. На нея са разположени 6 блока всеки с мощност от 1000 MW (същата мощност имаше 4-блок в Чернобил) и хранилище на ядрени отпадъци. Има опасност там да разрази най-голямата досега техногенна ядрена катастрофа. За тези, които не знаят, особено за путинофилите, трябва да им съобщим, че ЗАЕЦ се намира много по-близо до България, отколкото Чернобил, а и от Москва. Радиацията не избира, тя ще засегне всички, включително най-яростните защитници на сегашния режим в Москва , техните деца и внуци. За най-голямо наше съжаление Руската федерация се превръща в 21 век в страна-антиутопия. Вчера през деня и снощи са били блокирани всички влиятелни опозиционни информационни източници, достъпът до Facebook и Twitter е силно забавен и почти невъзможен. Властите с всички сили се стараят да ограничат достъпа до обективна информация, за да не знаят руснаците какво в същност се случва в Украйна. С надежда , че някои от колебаещите се или не съвсем запознатите, ще се ориентират по-добре в така стеклата се ситуация, публикуваме анализа на известния руския политолог Владимир Пастухов, изследовател в University College London, публикуван в сайта на радио „Ехото на Москва“, което беше вчера затворено от властите.
Основната грешка на Путин, разбира се е, че той наистина наистина реши да започне тази така наречена „специална военна операция“. И въпреки, че в Русия е забранено случващото да се нарича война , то е точно това и мирише ужасно. Това се случи, защото бяха направени няколко стратегически грешки при оценката на ситуацията по няколко ключови параметъра наведнъж.
Неправилна оценка на военно-политическата ситуация в Украйна. В известен смисъл Путин стана жертва на шуробаджинащината. Сега, когато неговият кум Медведчук (украински газов олигарх, срещу който се води наказателно дело в Украйна – бел.ред.) най-вероятно, вече стигна до Москва, след като избяга от домашния арест в Киев, е време да го попитаме къде са обещаните от него цветя на посрещащите го възторжени украинци? Очакванията, че с началото на спецоперацията политическият режим в Киев ще рухне като къщичка от карти, вече напълно се провали. Напротив, той стана по-силен, а опозицията срещу него е напълно дискредитирана и морално смачкана. Сега президентът Зеленски и неговото правителство трябва да бъдат добити с щикове пред шокираната световна общественост. Кремъл отново стъпи на същата мотика, без да разбере същността на украинската революция, нейния антиколониален, националноосвободителен характер. Като бивш съветски хуманитарен учен мога да кажа, че явно Путин и неговите бойни другари са ловели гарги по време на задължителните уроци по марксизъм-ленинизъм в СССР. Но напразно: както показва развитието на събитията, няма излишни знания.
Неправилна оценка на военния потенциал на украинската армия. Тук, трябва да кажа, че почти всички се „пробиха“ – дори и западните военни експерти. Киев трябваше да падне за 2 до 4 дни (преди доста време педантичните германци бяха отделили цели две седмици за това, но и те направиха грешка на порядък). Първата седмица е към своя край, откакто „пратениците на братската любов и приятелство“ навлязоха в Украйна, а все още нищо не е ясно. Управлението на войските е запазено, украинската армия не е смазана, оказва яростна съпротива на превъзхождащите във всички отношения вражески сили. Ще оставя подробностите за военните експерти, но е ясно, че безкръвното анексиране на Крим и безпомощността на украинските военни в Донбас през 2014-2015 г. изиграха лоша шега на Путин. Нещо подобно се случи с Армения, която почиваше твърде дълго на лаврите на военния успех в Карабах в средата на 90-те. Класическото руско възторжено „хвърляне на шапки“ е направило на руската мечка органична мечешка услуга. Разбира се, украинската армия не е модел за военна организация в 21-ви век, но е силно мотивирана (а в Украйна съпротивата срещу агресията е придобила характер на общонационална) и добре въоръжена (и ще бъде дори по-добре, ако издържи няколко седмици). Оказа се, че тя може да преподава тежки уроци на руските военни.
Неправилна оценка на боеспособността на руската армия. Путин стана жертва на любовта към анимацията. В един момент на него започва да му се струва, че онези изключителни експериментални проекти, които са в основата на съдържанието на руските пропагандни истории и доклади, изпращани му от руския Генерален щаб, реално отразяват нивото на действителната боеспособност на руската армия. “Специалната операция” в Украйна, която бързо престана да бъде специална, до края на третия ден показа, че руската армия остава армия от Втората световна война, разчитаща на танкове и пушечно месо. Прецизните оръжия са или оскъдни, или не са толкова точни, както съобщаваха генералите. В момента успехът се постига с количество, а не с умения и следователно с цената на голям брой човешки животи. Наред с другите изложени фактори, изброени по-горе, това не позволи на Кремъл да започне и да завърши операцията за два-три дни, докато Европа и светът не бяха успели да се възстановят от шока.
Подценяване на силата и консолидацията на международната реакция. Всъщност това беше изтъкнато от галантния капитан на шотландската гвардия, сега временно изпълняващ длъжността министър на отбраната на Великобритания, в първата му емоционална реакция на изцепката от болшевишките наследници – „Путин забрави за уроците, които Западът даде на руския цар Николай преди сто и седемдесет години, когато всички предполагаеми най-близки съюзници обърнаха гръб на Русия“ (има се предвид Кримската война 1853 -1856 г. – бел.ред.) и страната се оказа в пълна международна изолация. Нивото на мерките, предприети от световната общност и списъкът на подписалите е толкова дълъг, че едва ли някой може да го прочете до средата, Кремъл не можеше да си представи това дори в най-лошия си сън. Дори Китай обяви за приоритет развитието на отношенията със Съединените щати. Само за няколко месеца светът ще се научи да живее без Русия. На картата на планетата ще се появи огромно сляпо петно, населено от бързо подивяващи аборигени, вилнеещи в резервата. Това по никакъв начин няма да прилича на СССР (без илюзии за това), а ще бъде втората Северна Корея, прикована с вериги към Китай, където Путин ще ходи, както руските князе са ходили в монголската Орда, да обмени петрол за мъниста.
Преоценка на ефективността на ядрения шантаж. Момчешката фикс-идея на Путин в продължение на много години беше, че докато има ядрен щит, чийто потенциал е достатъчен да унищожи планетата, той може, като старицата от “Приказката за рибаря и рибата” да троли златната рибка. И така беше досега. Но актът на сплашване в Украйна ясно показа на всички какъв свят и с какви методи Русия иска да се установи в Европа, а по-нататък навсякъде. Репутацията на Русия днес е като тази на Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата“. Единодушният отговор на човечеството е, че е по-добре да умре. Путин напълно загуби възможността да продължи ядреното изнудване. Всеки вече знае на какво той е способен и стискайки зъби, ще се готви за ядрено отмъщение. По този начин той изстреля всичките си куршуми към Запада и всички те улучиха „млякото“.
Тези стратегически грешки ще имат сериозни и необратими последици за Русия в много близкото бъдеще:
Путин, Кремъл, Русия и руснаците оттук нататък в очите на световното обществено мнение са идентични понятия. Никой повече няма да дели санкции срещу Кремъл и санкциите срещу Русия. От този момент нататък Русия носи колективна отговорност за действията на своето правителство.
Репутацията на Русия се приравнява с репутацията на най-табу режимите от 20-ти век. За да се поправи това , ако въобще може да бъде коригирано, ще отнеме десетилетия. Около Русия започва да се изгражда санитарен кордон, както около барака с болни от чума.
Вътре в Русия ще бъде установен теократичен тоталитарен режим без претенции към постмодерен либерализъм. Неговата опорна структура ще бъде идеология, подобна по вид на тези, които съществуват в тоталитарните религиозни секти. Самата Русия ще отговаря на всички класически образци на литературните антиутопии на 20-ти век.
В стремежа си да разбие блокадата, кремълският елит постоянно ще балансира на ръба на ядреното самоубийство и е възможно в много близко бъдеще официално да обяви война на Съединените щати. Но дори и без това, рискът от ядрена катастрофа ще се превърне в постоянен кошмар за няколко поколения напред.
