Космически огледала ще позволят слънчевите електростанции да работят и нощем
Слънчевите електростанции практически са безполезни в тази част на денонощието, когато Слънцето осветява противоположното полукълбо на Земята. За да не се губят нощните часове, учени от Университета в Глазгоу предлагат да се използват космически огледала, които ще пренасочат слънчевата светлина към големи слънчеви електростанции, за да могат те да работят 24/7.
Проектът под името SOLSPACE е получил петгодишен грант в размер на 2,75 милиона долара от Европейския съвет за научни изследвания (ERC). За това време на учените им предстои да намерят начин за осигуряване на непрекъсната работа на слънчеви електростанции нощно време.
Предложената концепция е проста: огромни свръхлеки рефлектори на околоземна орбита ще отразяват слънчевата светлина към определени райони на Земята, където компактно ще са разположени големи слънчеви инсталации. Космическите огледала ще увеличат общата производителност на слънчевите инсталации за сметка на производствения цикъл в тъмната част на денонощието за изравняване натоварването на енергосистемата.
Но още в началния стадии на проекта остават много неясни моменти. Например, учените засега не знаят кой вариант ще е по-добър: дали на орбита да има малък брой огледала с голям диаметър или много малки отразители. Изискват се и допълнителни пресмятания, тъй като за свързването на конкретно огледало към конкретна слънчева електростанция, е необходимо то да бъде разположено на сравнително ниска околоземна орбита, но това ще му попречи да бъде едновременно в границите на добра достъпност на слънчевите лъчи и ефективно да отразява светлината към земната повърхност.
През 2018 година слънчевите електростанции на планетата са изработили сумарно 585 TWh (терават*часа) екологично чиста електроенергия, докато сумарното търсене на електроенергия е приблизително 157 000 TWh. Националното космическо общество на САЩ в своите отчети отбелязва, че съвременните технологии използват много малка част от ресурса на слънчевата енергетика на космоса и като цяло той е неизползван.
Наскоро Япония обяви своя 15-годишен план за усвояване на производството на слънчева електроенергия в космоса и трансформацията и в полезна енергия на Земята. Разликата в концепцията на Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) е в това, че вместо да се насочва слънчевата светлина към слънчеви колектори на Земята, се планира монтаж на космически фотоелектрически електростанции, които ще изпращат произведената електроенергия под формата на микровълни. JAXA планира да построи експериментална електростанция до 2031 година и да пуска в експлоатация по една електростанция годишно към края на 30-те.
Подобна концепция се разработва и в Китай. Планира се първата космическа слънчева електростанция с мощност 1МВт да бъде пусната до края на десетилетието , а след това до 2050 година да се усвоят електростанции с промишлени мащаби.
Стойността да се осъществи качването на обектите на орбита е доста висока, което обяснява, защо проектите по създаване на слънчеви електростанции в космоса засега не са реализирани. По думите на учените, европейският проект е „съвършено друг“, тъй като по-голямата част от инфраструктурата на електростанцията ще остане на Земята, а на орбита ще трябва да се изпратят само, големи, но леки отражатели.
