fbpx

Рубини: Следващото десетилетие ще е белязано от идващата „По-Велика депресия“

През февруари месец публикувахме статията „Идва ли „бял лебед“? Нуриел Рубини за факторите, които могат да предизвикат бъдеща криза“, в която един от най-авторитетните експерти в глобалните финанси Нуриел Рубини, преди още да се предполага за сериозността на нарастващата пандемия, описа опасността от нова световна криза през 2020 година и след това. В новия си анализ той се спира на десет тренда, които според него ще предизвикат много сериозни иконoмически и политически катаклизми в сегашното десетилетие. По негово мнение чак към 2030 година технологиите и по-компетентното политическо лидерство, могат да доведат до отстраняване или минимизиране на много от проблемите, откривайки път към по-стабилен международен ред, опиращ се на сътрудничеството в света. Но такъв щастлив край предполага, че отначало ние трябва да разберем, как да преживеем предстоящата „По-Велика депресия“.

След финансовата криза на 2007-2008 година политическите грешки задълбочиха дисбалансите и рисковете, с които беше пълна световната икономика. Правителствата не се занимаваха с отстраняването на структурните проблеми, очертали се след финансовия крах и последвалата рецесия. Те отлагаха необходимите решения, създавайки сериозни негативни рискове, които направиха новата криза неизбежна. Сега, когато кризата започна, съществуващите заплахи само се изостриха. За съжаление, даже започналата криза да доведе до слабо U-образно възстановяване на икономиката през тази година, след него ще последва рязък L- образен спад заради настъпващата „По-Великата депресия“ в близкото десетилетие. Причина за нейната поява ще бъдат десет зловещи и много рисковани тренда.

Първият тренд ще касае дефицитите на бюджетите и съпътстващите рискове от невъзможност на обслужване на дълговете и евентуални дефолти. В отговор на кризата, предизвикана от Covid-19, правителствата в момента приемат решения, които изискват колосален ръст на дефицита в бюджетите (приблизително 10% и повече) и то точно в този момент, когато държавният дълг на много страни е достигнал прекалено високи и даже непосилни нива.

Освен това, загубата на доходи на много домакинства и компании означава, че дълга в частния сектор ще стане непосилен, а това потенциално ще доведе до масови банкрути и необслужване на задължения. В съчетание с бързия растеж на държавните дългове това практически ще гарантира, че възстановяването на икономиката ще се окаже този път доста по-анемично, отколкото възстановяването след „Великата рецесия“ преди десет години.

Вторият фактор, това е демографската бомба със забавено действие в развитите страни. Кризата, предизвикана от Covid-19, показа, че в системата на здравеопазване трябва да се насочат много повече средства, а всеобщия достъп към здравните услуги и други важни обществени блага се явяват необходимост, а не разкош. Но повечето развити страни са застаряващи общества и финансирането на подобни разходи в бъдеще само ще увеличи скритите дългове на недофинсираните днес здравни системи и социално застраховане.

Третият проблем е увеличаващата се опасност от дефлация. Сегашната криза не само предизвиква дълбока рецесия, но и доведе до появата на огромен излишък от стоки на пазара (неизползвани машини и мощности) и на пазара на труда (масова безработица), а освен това до крах на пазара на суровини, такива като нефт и промишлени метали. Това прави вероятна дефлацията на дълга, което увеличава риска от неплатежоспособност.

Четвъртият (свързан с предния) фактор е намаляването стойността на валутите. Централните банки ще се опитват да се борят с дефлацията и ще се стараят да не допуснат рязък ръст на лихвените проценти (заради колосалнато увеличение на дълга) и затова монетарната политика ще става все по-нетрадиционна и будеща опасения за сериозни последствия. В краткосрочна перспектива, заради предотвратяване на депресия и дефлация, на правителствата ще им се наложи да монетизират бюджетния дефицит. Но с времето, постоянните негативни шокове от страна на пазарното предлагане, предизвикани от ускоряването на деглобализацията и възобновяване на политиката на протекционизъм, ще направи стагфлацията практически неизбежна.

Петият проблем са големите и радикални дигитални промени в икономиката. В условията, когато милиони хора ще губят своите работни места или ще печелят по-малко, разликата между доходите и богатствата в икономиката на 21-век само ще се увеличава. За защита от бъдещи шокове в производствените вериги, на компаниите в развитите страни ще им се наложи да започнат да връщат своите производства от регионите с ниски производствени разходи в своите страни, където тези разходи са значително по-високи. Но този тренд няма да е в полза на работниците от тези страни, а само ще ускори автоматизацията, създавайки натиск за намаляване на заплатите, което ще доведе до още по-голямо засилване на популизма, национализма и ксенофобията.

И тук идваме до шестия сериозен фактор – деглобализацията. Пандемията ускори тенденциите на балканизация и фрагментация, които вече прозираха. Процесът на намаляване на връзките между САЩ и Китай ще се ускорява, а повечето страни ще реагират на това със засилване на протекционистките мерки с цел да защитят собствените си компании и работници от проблемите в глобалната система. След пандемията светът ще се характеризира с ожесточени ограничения за предвижване на стоки, услуги, капитал, трудови ресурси, технологии, данни и информация. Например, това ще се случва в такива отрасли като фармацевтиката, производството на медицински материали и оборудване, а също така в доставката на хранителни стоки. В отговор на кризата правителствата ще ограничат износа на продукция от тези отрасли и ще предприемат и други протекционистки мерки.

Седмият тренд сочи, че ще се засилва недоволството от демокрацията. За лидерите-популисти обикновено е от полза слабостта на икономиката, масовата безработица и ръста на неравенство. В условията на нарасналата икономическа нестабилност ще се появи мощен импулс чужденците да се обявяват за виновници в кризата. Както работниците, така и широки слоеве от средната класа ще се окажат по-податливи на риториката на популистите, особено към техните предложения за ограничаване на миграцията и външната търговия.

И тук идваме до осмия фактор: геостратегическото противостояние между САЩ и Китай. Тъй като администрацията на Тръмп полага всички усилия да прехвърли цялата вина за кризата върху Китай, режимът на председателя на КНР Си Дзинпин ще заявява още по-активно, че САЩ целят заговор с цел да не допуснат мирния възход на Китай. Ще се увеличават тенденциите за все по-голямо намаляване на връзките между двете страни в сферата на търговията, технологиите, инвестициите, данните и монетарните отношения.

Още по-лошо, деветият тренд ( във връзка с предходния) ще се изразява в увеличено дипломатическо напрежение и нова студена война между САЩ и неговите противници, като сред тях ще бъде не само Китай, но Русия, Иран и Северна Корея. Тъй като приближават президентските избори в САЩ , има всички основания да се очаква нарастване на тайните бойни кибероперации, които потенциално могат да доведат до реални военни сблъсъци. А тъй като технологиите са ключово оръжие в борбата за контрол над отраслите на бъдещето, частните технологични компании ще бъдат още по-силно интегрирани в промишления комплекс на националната безопасност.

Последният десети риск, който не трябва да се игнорира са екологичните промени, които както показва кризата с Covid-19, могат да предизвикат по-голям икономически хаос, отколкото даже финансовата криза от 2008 година. Редовно повтарящите се епидемии (HIV – 80-те години на миналия век, SARS в 2003 година, свинския грип N1H1 през 2009 година, MERS през 2011 година и Ебола – 2014 година) по своята същност са породени, както и климатичните промени, от човешки фактор. Причина за тях са ниските медицински и санитарни стандарти, злоупотребата с природни системи, а също така нарасналата взаимосвързаност в глобалния свят. В предстоящите години пандемиите и много патологични промени в климата ще стават все по-чести, тежки и скъпоструващи.

Тези десет риска се очертаваха още преди пандемията Covid-19, a сега те ни заплашват да прераснат в идеална буря, която да хвърли световната икономика в отчаяние през следващото десетилетие. Възможно е към 2030 година технологиите и по-компетентното политическо лидерство да помогнат да се отстранят или поне да се минимизират много от тези проблеми, откривайки пътя към по-стабилен световен ред, опираш се на международното сътрудничество. Но такъв щастлив край предполага, че отначало ние трябва да разберем, как да преживеем предстоящата „По-Велика депресия“.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline