Всеки от нас има няколко „социални идентичности“: как да ги управляваме най-добре

Всички ние имаме много различни роли в живота: на работа, у дома, в спортния клуб, сред приятелите си . Част сме от много групи и по тази причина може да действаме и дори да мислим по малко по-различен начин в зависимост от това кой сме в дадения момент. Какво представляват тези различни „социални идентичности“ и как можем да ги управляваме?

Теорията за социалните идентичности, разработена в края на 70-те години, предлага да се обърне внимание на различни аспекти на личността. Нейните автори, социалните психолози Хенри Ташфел и Джон Търнър, твърдят, че принадлежността към различни групи формира в един и същ човек множество социални идентичности: „Аз съм майка“, „Аз съм работник“, „Аз съм спортист“, „Аз съм фен“. ” и т.н.. Те не заместват, а допълват личната, основна идентичност, като по този начин човек едновременно се осъзнава като индивид и като член на дадена група.

Освен всичко друго, Ташфел и Търнър твърдят, че социалните идентичности могат да бъдат както положителни, повишаващи самооценката на човек, така и отрицателни – от тях човек се опитва да се отърве. С други думи, можем по определен начин да управляваме различните си социални идентичности. Именно за това теорията е била критикувана: можете ли, например, да се избавите от своята етническа принадлежност? Освен това, както често се случва с психологическите концепции, теорията за социалните идентичности може да обясни едни или други действия постфактум, но в същото време има слаба прогностична сила. Дори и към факта, че ние по-често се съгласяваме или оценяваме по-високо членовете на нашата група, има сериозни въпроси.

Но от друга страна въз основа на тази теория са проведени множество любопитни експерименти. Например, изследвания са доказали, че хората могат да превключват между социалните си идентичности и това променя поведението им: в зависимост от тях те могат да предприемат по-рисковани действия или обратното да станат по-предпазливи, изразяват се по различен начин и дори възприемат вкуса на храната различно.

Има и редица други примери . Например експерименти са показали, че ако човек, който иска да откаже цигарите, престане да се идентифицира с групата на пушачите („Аз съм пушач“) и осъзнае себе си като част от групата на хората, които не пушат, помага да се предотврати завръщането към този вреден навик. Доказано е също така, че хората, които са били пристрастени към опиоиди, са по-малко склонни към рецидив, ако участват в групи (особено онлайн общности), които не включват наркотици.

Авторът на редица подобни експерименти, британският социален психолог Анна Зин, смята, че сме в състояние да управляваме социалните си идентичности, да се възползваме от тях и да минимизираме вредите.

Управление на идентичността

Има няколко практически стъпки, които Зин препоръчва.

1. Картографирайте социалните си идентичности. Буквално – нарисувайте или запишете всичките си роли и добавете коментар за това колко важна е всяка една от тях за вас, колко време прекарвате във всяка идентичност, как те са свързани помежду си и, което е особено важно, каква полза те ви носят. Клинични изследвания показват, че създаването на подобен вид карти може да ви помогне да се съсредоточите върху положителните си социални идентичности, което от своя страна подобрява психичното здраве и общото благополучие, а също така намалява нивото на самотност.

2. Използвайте социални идентичности при промени в живота си. Да приемем, че сте на път да започнете нова работа, да се пенсионирате или да се преместите в друг град. Всички тези промени вероятно ще засегнат вашите социални идентичности: може да се наложи да създадете нови и да ги интегрирате в съществуващата си мрежа от идентичности. Един от начините да направите това по по-обмислен начин е постоянно да актуализирате и разширявате картата си. Например, преглеждайте я периодично или всеки път, когато настъпят промени в живота ви, съветва Зин.

Присъединяването към нови групи и създаването на нови идентичности може да изисква усилие, но то се отплаща. Например, изследвания показват, че пенсионерите, които развиват нова социална идентичност, като правило са по-здрави и по-щастливи след пенсионирането си. От друга страна, както показват други изследвания, качеството на новите връзки е по-важно от количеството или честотата на взаимодействие с нови групи.

3. Обръщайте внимание на опасностите от принадлежността си към определена социална идентичност. Има ситуации, в които причисляването към определена социална идентичност може да ви представлява проблем: например, когато изпитвате „заплаха от стереотип“, свързана с дадена социалната група. Изследователите са констатирали, че напомнянето на жени за заплаха от стереотип – например лъжливо твърдение, че те обикновено се справят по-зле с тестове по математика – кара жените да се представят по-зле на последващ тест по математика. В същото време, посочването, че мъжете и жените се представят еднакво добре, не води до такива разлики в резултатите.

Има два начина за преодоляване на подобни опасности. Първият е да се дистанцирате от съответната социална идентичност или да намалите нейната значимост. Но това може да доведе до загуба на идентичност, която в повечето случаи може да ви служи като подкрепа. По-ефективен подход е да поставите под въпрос дадения стереотип.

Алтернативен начин е да използвате други значими социални идентичности за подкрепа. Изследванията показват, че активирането на положителен стереотип, свързан с една от другите ви идентичности (например „Аз съм студент и студентите са склонни да се справят добре по математика“) може да противодейства на отрицателния ефект на стереотипа (напр. базираща се на полова идентичност).

4. Открийте и използвайте „ниши“. Ако е вярно, че сме склонни да мислим и действаме различно в различните си роли, тогава защо да не се възползваме от това? Зин предлага да се търсят „нишите“, в които живее определена идентичност. Например, един писател може да открие, че е най-продуктивен и може да реализира своята писателска идентичност, седейки и творейки в любимото си кафене. А за човек, който е свикнал да работи в офис, може би е по-разумно да вземе важно решение именно на работното си място, а не на път за работа. Ако знаете, че определена среда или обкръжение ви прави по-ефективни по някои въпроси, използвайте този фактор.

5. Избягвайте „отвличащите фактори“ за идентичността. Проблемът тук се появява, когато вие искате да останете в една конкретна идентичност и да не бъдете разсейвани от нея. Даже ако си изберете конкретна ниша за идентичност, има голяма вероятност, че даже много малките промени в обкръжаващата ви среда, да ви накарат да излезете от идентичността, в която се опитвате да останете.

Например, ако се върнем към примера с писателя, който седи в любимото си кафене, място, което обикновено активира личността му като писател и му позволява да се съсредоточи върху писането. Виждайки появило се съобщение в чат групата „Футболна тренировка“, авторът може да превключи към общата идентичност с футболния отбор. Чувайки бебешки плач на заден план може да измести фокуса върху идентичността му като родител. Четенето на новинарски заглавия за неравенство и разликите в заплащането може да доведе до превключване на идентичността му като активист, борещ се за правата на човека.

В този случай полезна стратегия може да бъде ограничаването на въздействията на външните тригери, които могат да доведат до превключване от желаната идентичност. Това може да се осъществи много лесно, например поставяйки телефона си на безшумен режим или носейки слушалки или тапи за уши, работейки на обществено място. Ако установите, че постоянно се изкушавате да се откажете от ценната ви идентичност, това може да включва по-сериозни промени: например да ходите с колело до работа, да се наложи да си организирате специално работно място или пък да се отървете от вашия телевизор.

Алтернативно мнение

Известният венчърен инвеститор Пол Греъм в есе, озаглавено „Пазете идентичността си малка“ («Keep your identity small»), предлага точно обратното – да не раздувате своята идентичност и да не си създавате ненужни „роли“. Той си задава въпроса защо дискусиите за религия и политика много често се превръщат в разгорещени дебати, а дискусиите, например, за езика за програмиране Java не предизвикват подобни реакции? И си отговаря: защото когато става въпрос за политика и религия, хората спорят не за фактите (може дори и да не ги знаят), а за своята идентичност. Подобни аргументи нараняват егото им и навлизат в „територията“ им.

Оттук и правилото на Греъм:

„Ако хората не могат да разсъждават разумно за нещо, което е станало част от тяхната идентичност, тогава, при равни други условия, си струва да намалите своите идентичности възможно най-много.“

Колкото по-рядко се причислявате към определени групи, толкова повече свобода ще имате, смята Греъм. Ще избягвате ситуации като „Аз съм ботаник и затова не ходя на фитнес“ или „Аз съм момиче и затова няма да играя футбол“. Това също така ще помогне да оптимизирате общуването с обкръжаващите ви : в разговорите си с хора, обладани от политически или религиозни идентичности, те могат да бъдат доста непоносими.