fbpx

“Несломимите”: 5 начина да възпитате в децата си жизнена устойчивост

Не ги молете да бъдат „ваши помощници” и им позволявайте да се заблудят в гората. Акцентирайте на силните им качества и ги обучавайте на саморегулиране.

‘Някои хора, сблъсквайки се със сериозни неприятности , се скапват и след това по никакъв начин не могат да се възстановят. Други бързо отново влизат във форма даже след сериозна психическа травма. Психологическата устойчивост е несъмнено важна във всички сфери на живота, затова и разбирането какво лежи в нейната основа и как тя да бъде култивирана, особено в децата, представлява голям интерес сред психолозите.

Следете внимателно какво казвате

По мнението на Карън Дуейк, за да възпитате успешни деца, вие трябва да ги „хвалите за усилията, които са довели до резултат или прогрес в обучението”, а не просто за усилията в по-широкия им смисъл или само за постиженията. Изследване, проведено от Виктория Сиск и публикувано в списанието Psychological Science миналата година, поставя под съмнение идеята за това, че ако се изработи в децата стремеж за личностно израстване (идеята,че чрез усилия в детето могат да се развиват качества, например интелект), то това води до академични успехи. Но така или иначе съществуват доказателства, че ако родителите обръщат внимание на действията на децата, а не на личността на детето, то това му помага да противостои на неуспехите. Както отбелязват Емили Фостър-Хансън и нейните колеги от Ню Йоркския университет в изследване, публикувано в списание Child Development, „неуспехите и трудностите са обичайно явление в процеса на развитие и порастване”. Затова е важно да се изучават последствията от поставянето на етикети, например, „ти си умен” или „ти си добър помощник”.

Изследване на деца от четири до пет години, които са посещавали Детския музей в Манхатън показало, че неуспехите повече нараняват деца, на които са им дали определението „помощник”, отколкото тези които са помолени за помощ. Децата, които са молени за помощ в задачи, програмирани за неуспех (например, когато са ги молили да приберат на мястото му камион-играчка, който се разпада в момента, когато децата го вдигат) с по-голяма вероятност са се спускали да помагат в други сложни ситуации. Що се касае „децата-помощници”, те като правило, избягвали това, избирайки задачи с голям шанс на успех при минимални усилия, например да приберат тебеширите. Възможно е тези деца по бърз и гарантиран начин са се опитвали да възстановят имиджа си на „помощник”, който те не искали да рискуват да загубят отново, изпълнявайки друга сложна задача. Затова, ако вие искате вашите деца да се справят с неизбежните неуспехи, не ги молете да „бъдат” някого, например „ваш помощник”.

Обръщайте внимание на силните страни на детето

Под „възпитание, базирано на силните страни” се подразбира откриването и развитието на положителните състояния , процеси и качества на детето, обяснява Лиа Уотърс от Мелбърнския университет.

„Този стил на възпитание добавя „положителен филтър” към това, как детето реагира при стрес и намалява вероятността тази реакция да бъде бягане от проблема или агресия” обяснява тя.

През 2015 година Уотърс и нейните колеги са публикували предварително изследване в списание Psichology, в което се изучавало преодоляването на стреса в група австралийски деца от началните класове. Екипът представил пред децата няколко теоретични стресови сценарии. Единият бил детето да се скара с приятеля си заради опашката на люлката, а другият детето да бъде единствения ученик в класа, който не си е направил домашната работа за следващия ден. След това ги помолили да обяснят как биха реагирали при тези ситуации. Децата, които измислили „положителни” отговори (например, дълбоко да поемат въздух за да се справят с домашната работа, да си припомнят щастливи моменти, прекарани с приятеля си или да „проявят доброта” и да дадат на другото дете да се полюлее на люлката по-дълго) и отбелязвали, че техните родители знаят за техните силни страни и ги стимулират да ги използват, изпитвали значително по-малък стрес.

През 2017 година Уотърс и екипът в продължение на предишното изследване, установили , че родителите могат да се научат да възпитават децата си, базирайки се на силните им качества. Родителите, които се обучавали да откриват и да развиват силните страни както в себе си, така и в своите деца, са започнали да се отнасят по-позитивно към децата си и да изпитват по-голяма увереност в способността си успешно да се справят с възпитанието.

След това, през 2019 година екипът констатирал и за връзката между преодоляването на трудностите и повишено усърдие при подрастващите. Авторите предполагат, че подходът „базиран на силните страни”, помага за справяне с училищните неуспехи.

За да се използва този подход, екипът препоръчва съвсем осъзнато и целенасочено да се търсят и развиват способности, таланти и навици в децата и те да бъдат поощрявани да ги използват при възникване на трудности.

Не ги защитавайте от стреса

Американският психиатър Денис Чарни е изучавал различни типове хора, които са преживяли травмиращ опит – от това да бъдат военнопленници до нападение или попадане в стихийно бедствие. Той открил фактори, които обясняват защо едни хора лесно се справят със стреса, а други – не. ( В съвместната им книга със Стивън Саутуик от Йелския университет „Несломимите” (Resilience) излязла през 2012 година, прекрасно са обяснени механизмите, действащи в такива случаи).

Оказало се, че главното е да приемаш сложни предизвикателства, а не да ги избягваш. За да се развие това качество, Чарни съветва пред децата да се поставят задачи, с които те могат да се справят и в момента, когато те успеят, още малко да се повдига сложността на задачата. Например, той вземал своите пет деца в дълги походи и им позволявал малко да се заблудят. По време на един от походите, си спомня той, една от дъщерите му си признала, че „мрази това от цялата си душа”. (сега вече тя е пораснала и с удоволствие ходи в походи). Чарни твърди, че въздействието върху децата на контролирани стресови преживявания им позволява да развиват „комплекс от психологически инструменти” за преодоляване на стреса, който може да се използва и в зряла възраст.

Обучавайте децата си към саморегулиране

Непосредственото обучение на децата как да регулират своите реакции при неуспех, повишава тяхната устойчивост, помагайки им да постигат успехи в училище и в живота. Това е основната мисъл в изследване , извършено през 2017 година и публикувано във Frontiers in Psychology . В него са участвали 365 испански деца и младежи на възраст от 15 до 21 години, всички от които са имали затруднения в учебния процес.

Ракел Артюх-Гарде от Международния университет Ла Риоха е открила, че саморегулирането и стресоустойчивостта са ключовите фактори, които определят успеха или неуспеха в учебния процес. В по-късни изследвания тя е тестирала участници по скала за устойчивост (участниците са били питани за приемането на подкрепа и способността им да преживяват негативни ситуации) и саморегулиране (в скалата се оценявала способността да си поставят цели и да се придържат към тях, тоест да бъдат настойчиви). Авторите на изследването са открили ясна връзка между тези две оценки. Участниците, които са проявявали по-голяма готовност да се учат от своите грешки , което се смята за важен аспект за саморегулиране, са били по-търпими към негативните ситуации. С други думи, те демонстрирали по-голяма стресоустойчивост.

Саморегулирането включва в себе си самоанализ и поставяне на конкретни задачи, свързани с целите, мониторинг и оценка на своята работа, управление на емоциите и извличане на уроци от ситуациите, когато нещата не са тръгнали по правилния начин. Неотдавнашни изследвания показват, че изграждане на такива навици в децата също помога за повишаване устойчивостта на стрес.

„Изследването показва взаимовръзка между два основни когнитивни навика: устойчивост и саморегулиране, които в равна степен или даже са по-важни от другите когнитивните аспекти в образованието на тези, които са подложени на риск от социална изолация.” –казва Артюх-Гарде.

Съсредоточете се на „количеството време” и на груповите действия

През 1998 година в Исландия стартирала национална инициатива с цел намаляването на употребата на алкохол и наркотици сред подрастващите. Но програмата била така създадена, че не въздействала само на това, но и на много други аспекти от живота на младите хора.

На тийненджерите им се предоставяла възможност да се занимават безплатно със спорт, изкуство и музика. Родителите били стимулирани да прекарват повече време с децата си и да разказват повече за своя живот.

Двете стратегии, по данни от национални анкетирания, са получили широко одобрение сред населението. За периода от 1997 година до 2012 година статистическите показатели за употребата на алкохол и наркотици сред подрастващите се променили в посока понижаване до степен, че са станали едни от най-позитивните в Европа.

„Това е най-значителното и дълбоко изследване за стреса в живота на подрастващите, което аз някога съм виждал –отбелязва американския консултант Харви Милкман през 2017 година- Аз просто съм впечатлен колко добре работи това”.

Градовете и общините в много други страни възприемат този модел. Например в Чили обявиха, че на национално ниво ще разгърнат същата версия като исландската програма.
Исландската инициатива не е била насочена да възпитава „жизнена устойчивост”, а да сближи семействата и да разшири достъпа до спортни и културни мероприятия. Става въпрос за възпитанието на физически и психически по-здрави подрастващи, деца, които по-лесно ще се съпротивляват на наркотиците и които са по-добре подготвени да се справят с жизнените трудности.

Но това не е можело да се случи без пълната подръжка на правителството, чиновниците и училищата. Индивидуалният подход към подобряване на саморегулирането в децата е едната страна на въпроса. Но когато всички в обществото се обединят, за да подкрепят подрастващите, резултатите могат да бъдат неочаквано добри.

Източник

Коментари

avatar
Inline