За последните 40 години броят на големите сладководни животни се е съкратил почти с 90%
В хода на ново изследване международен екип от изследователи установили как се развива ситуацията с популацията при „големите” сладководни животни. В последно време много учени и даже обикновени рибари често съобщават за рязкото намаляване на много популации. По тази причина учените решили да обединят усилията си и да анализират съществуващите данни за сладководната мегафауна.
В последните години, експертите изучаващи популациите на животните по цял свят, са склонни да утвърждават, че настъпва ( ако не е и настъпила) епохата на шестото масово измиране.
Съгласно неотдавнашни отчети, под заплахата за изчезване днес се намират много видове тревоядни животни и хищници. Най-заплашени от тях са представители на мегафауната , тоест животните с по-големи размери.
Авторите на новото изследване за сладководната мегафауна, напомнят, че реките и езерата покриват 1% от земната повърхност, но се явяват местообитание на една трета от всички видове гръбначни в целия свят. Към представителите на сладководната мегафауна, изследователите причисляват онези животни, чието тегло е по-голямо от 30 килограма. В тази група влизат, например, всички едри речни риби, речните делфини, бобрите, крокодилите, гигантските костенурки.
Изследователите са анализирали всички достъпни данни за 126 вида сладководни представители на мегафауната по цял свят, събрани за последните няколко десетилетия. Освен това били събрани сведения за географското разпространение на 44 вида животни в сладководните водоеми на САЩ и Европа.
В резултат се оказало, че за периода от 1970 година до 2012 година „големите” обитатели на сладководни водоеми са намалели с 88%. Този показател е два пъти по-висок от загубата на гръбначни на сушата и в океана.
По данни на специалистите, най-големите изменения са настъпили в Индомалайската екозона (намаляването е с 99%) и в Палеарктика (97%). Първият биогеографски регион обхваща Южна и Югоизточна Азия и Южен Китай, а втората – Европа, Азия на север от Хималаите без Арабския полуостров, а също така Северна Африка до южния край на Сахара.
Както сочи изследването, под най-голяма заплаха са едрогабаритните риби – есетровите, сьомговите и големите сомове (тяхната популация се е съкратила с 94%), а също така земноводните ( намаляването е със 74%).
Експертите предполагат, че съществуват два основни фактора за това намаляване на представителите на сладководната мегафауна. От една страна това е прекалената експлоатация на този ресурс, а от друга – загубата на местата за естествено местообитаване.
В първия случай става въпрос за прекалено големия улов и бракониерството. Представителите на сладководната фауна се изтребват заради месото, хайвера, кожата или яйцата.
От друга страна намаляването на количеството риба се обяснява с все по-малко свободно течащи реки. Много често естествените места за хвърляне на хайвер са блокирани от язовирни стени. Въпреки че големите реки в много страни по принцип са силно „фрагментирани”, в бъдеще се планира да се построят още примерно 3700 подобни съоръжения. Повече от 800 от тях ще са разположени в различни „горещи” за сладководната мегафауна точки, в това число в басейните на такива реки като Амазонка, Конго, Меконг и Ганг, уточняват авторите на изследването.
Но има и добри новини.
Например, благодарение на природозащитните мероприятия, популацията на 13 вида от сладководната мегафауна, включително зелената есетра и канадския бобър в САЩ, остава стабилна и даже расте. В Азия популацията на иравадийския делфин в басейна на река Меконг се е увеличила за пръв път за 20 години.
В Европа ефективните и мащабни природозащитни стратегии явно се реализират по-трудно заради разликата в осведомеността и привързаността към идеята за опазване на околната среда в различните страни. Но така или иначе, и тук има успехи. Така например обикновеният, или речен, бобър в сегашно време отново е внедрен в много райони, въпреки че този вид беше изтребен почти напълно. Освен това, специалистите са върнали в естествените места на обитаване два вида есетрови риби.
В сравнение с мащабите на намаляването на популацията на различните видове от сладководната мегафауна, това изглежда твърде скромно. Затова авторите на изследването, публикувано в списанието Global Change Biology, подчертават необходимостта от мащабен мониторинг и следващи научни изследвания, а също така от разработването на нови ефективни мерки за спасяването на сладководното биоразнообразие.
