Stratfor: В ход е най-силната рецесия от 80 години насам. Къде е дъното?
Това засега не знае никой, нито международните финансови институции, нито частните аналитици. Дълбочината и продължителността на глобалната рецесия зависят не само от разпространението на епидемията и нейното локализиране, но и от мерките за държавно стимулиране, за да се предотврати падането на доходите. На развиващите се пазари, силно зависещи от чуждестранно финансиране, тези мерки за стимулиране както и преди закъсняват. Влиятелната частна аналитично-разузнавателна компания Stratfor (неофициално наричана частното ЦРУ) публикува поредния си анализ за икономическото състояние на световната икономика.
Перспективите за скорошно възстановяване на световната икономика след пандемията от Covid-19 официално са мъртви и всички големи международни финансови институции и частни аналитици предсказват огромни загуби и дълъг неравномерен изход от най-сериозната рецесия за последните 80 години. Оказа се, че икономическите модели не могат да се справят с неопределеностите и последствията от безпрецедентната глобална карантина. В някои от тези модели конкретните цифри се променят, но във всички техни последни версии прогнозите показват една и съща посока – надолу.
Международният валутен фонд (МВФ) очаква, че съвкупните икономически загуби от Covid-19 през 2020 -2021 година ще са 12,5 трилиона долара, като световното производство ще спадне тази година с 4,9%, а в следващата ще се възстанови с 5,4%. Освен това от МВФ предполагат, че скоростта на възстановяване ще бъде „силно неопределена“, а втора вълна на пандемията през 2021 година може допълнително да намали икономическия ръст с още 2,5%.
Това е при положение, че прогнозата на МВФ може да се отнесе към оптимистичните. Например Световната банка (СБ) предсказва през 2020 година глобален спад с 5,2%, а Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира още по-голямо намаляване, с цели 6%. В някои частни анализи при най-песимистично развитие на икономическия сценарий има прогнози за стряскащите 12% спад.
Но така или иначе, рисковете за значителен спад остават, особено ако се отчете факта, че синхронният характер при забавянето засяга 95% от световната икономика и няма отделно взета страна или група страни, които да могат да влязат в ролята на локомотив и да изтеглят след себе си останалите. Единствената голяма икономика, която съхранява шанс за слаб положителен растеж през тази година е Китай, като прогнозите са за 1%. Но даже и перспективата за такъв незначителен ръст може благополучно да угасне при повторно избухване на коронавируса, подобно на последното в Пекин.
Даже ако се удаде пандемията да бъде овладяна и взета под контрол в близките месеци, глобалното възстановяване ще се окаже бавно и неравномерно, тъй като различните страни излизат от карантината с различна скорост. Вниманието, което ще проявяват потребителите и компаниите в своето икономическо поведение, може да предизвика тежък махмурлък на пазара на труда, особено отчитайки безпрецедентната скорост на икономическия спад и съпътстващата загуба на работни места. „Мрачната наука“ икономика, по думите на Томас Карлайл, е свикнала да очаква, че при пандемия реалната работна заплата расте заради смъртността и промяната в съотношението между капитал и труд. Но съвременната медицина опроверга тези традиционни очаквания, тъй като оживяват повечето хора и тези съотношения се променят.
Домакинствата се притесняват за своите доходи и затова ръстът на спестяванията за черни дни ще сдържа глобалното търсене и занапред. Съкращаването на инвестициите, а в САЩ те падаха и до началото на пандемията от Covid-19, ще ограничи търсенето още повече. Освен всичко, внимателните разходи за производство и оборудване ще нарушат глобалните вериги за доставки, което ще предизвика намаляване на производителността и ограничаване на бъдещия икономически ръст.
Все още не се вижда края на пандемията от Covid-19, а всички международни финансови институции и частни аналитици предсказват огромни съвкупни загуби и дълго и неравномерно възстановяване.
Стойността на заемите, вероятно ще се съхрани на ниско ниво в продължение на дълъг период от време, особено на фона на мерките от страна на централните банки, които са твърдо решени да контролират разходите по обслужването на растящите държавни дългове. От друга страна, погасяването на задълженията на домакинствата и компаниите ще продължи независимо от техните доходи. Това означава, че на частните лица и компании ще им се наложи да контролират променливите си разходи, за да избегнат банкрути, които все повече се увеличават заради пандемията.
Дълбочината и продължителността на рецесията ще зависят не само от разпространението на епидемията и нейното локализиране, но и от мерките за държавно стимулиране, които ще се опитат да спрат по-нататъшното падане на доходите. На развиващите се пазари, които силно зависят от чуждестранно финансиране, тези мерки за стимулиране, както и преди, изостават. Създава се впечатление, че финансовите пазари са „извън“ реалната икономика и МВФ предупреждава, че прекалените рискове могат да предизвикат „внезапно спиране“ на притока на капитали на развиващите се пазари, ако настроенията се променят отново.
В същото време Световната търговска организация прогнозира съкращаване на световната търговия през тази година с 13 -32% ( което съответства с намаляване на световния БВП с 2,5 – 8,8%), като при това ще пострадат най-много страните, зависещи от износа си.