Илюзията за морален упадък: защо хората от миналото изглеждат по-добри

Почти всяко поколение вярва, че моралът се влошава, но психолози са установили, че това не е така. Но какво ни кара да чувстваме деградацията на морала?

В древния юдаизъм равините са имали поговорка: „Ако предишните поколения са човешки синове, то ние сме подобни на магарета“. Хората от викторианската епоха са си представяли тези преди индустриалната революция като доста по-уважителни, цивилизовани и честни, а европейците след Първата световна война са гледали на викторианците като на морален модел.

И през този век проучванията показват, че хората в най-малко 60 страни по света вярват, че моралът е в упадък.

Но според скорошна статия, публикувана в списание Nature, подобна представа е просто илюзия.

Психологът Адам Мастрояни, водещ автор на статията, казва, че тя се е родила от собствената му емоционална реакция към непрекъснатото, и то без никакви реални доказателства, твърдение за човечеството, което в морален план постоянно върви надолу. („Преди можехме да оставим вратата си отключена през нощта. ”, „По-рано можеше да се вярва на нечия дума”, „Уф, тази модерна младеж!”).

Според Мастрояни ако хората станат по-малко мили от преди, това ще е катастрофа. Междуличностната етика е спойката, която държи всяко едно общество заедно и ако тя изчезне, всичко се разпада.

По тази причина Мастрояни заедно с психолога от Харвард Дан Гилбърт решили да разберат: Моралът наистина ли се е влошил? И ако не, защо хората мислят така?

Изводите от тяхното изследване е „Не, моралът не се е влошил!“

Но като начало трябва да се уточни, че „морал“ означава различни неща за различните хора.

Мастрояни и Гилбърт не използват тази концепция за обозначаване на такива радикални промени като премахването на робството или предоставянето на права на жените, след които несъмнено по тези критерии повечето общества са станали по-етични. Учените използват понятието „морал“ , за да обозначават неща като нормална ежедневна добронамереност, честност и елементарно човешко благоприличие.

Това съответства на определението, което се използва от 1949 г. в много проучвания по темата. Сред тях, само сред изследванията, проведени в САЩ, Мастрояни и Гилбърт са открили 177 елемента от анкетите, в които 220 772 американци са питани: „Мислите ли, че през последните няколко десетилетия нашето общество е станало по-малко честно и етично в поведението си, станало е по-честно и етично, или не се е променило?” В 84% от изследванията мнозинството от участниците отговарят, че моралът е деградирал.

И американците не правят изключение. Подобни резултати са получени в десетки други страни. Тоест хората по целия свят вярват, че с всяко следващо поколение човечеството губи от своята доброта и етика. И както Мастрояни и Гилбърт са установили чрез собствените анкети, в това вярват не само не само по-възрастните хора или консерваторите. В това вярват както либералите, така и младите хора, които дори нямат собствени спомени какви са били техните предшественици.

Интересно е, че когато учените попитали анкетираните за причините за предполагаемия морален упадък, те не приписвали всичко това на „съвременната младеж“. Според участниците в анкетите проблемът бил не само в това, че старите и мили хора умират, а на тяхно място идват млади и егоистични хора, но и че хората като цяло стават по-неприятни в ежедневното общуване.

Но дали е така?

Отговорът, според учените, е не!

Няма такова измервателно устройство като морален измерител, който да може обективно да определи как нивото на морала се е променило през вековете. По тази причина Мастрояни и Гилбърт са се фокусирали върху толкова важно нещо като социологическите проучвания в продължение на десетилетия. Ако моралът намалява през годините, както твърдят анкетираните от всяко поколение, то тогава с течение на времето трябва да има забележими промени в отговорите на въпроси като: „Отнасяха ли се към вас с уважение през вчерашния ден?“ или „Хората като цяло помагат ли си или се интересуват само от себе си?“.

Изследователите не открили значителни промени нито в американски проучвания, нито в изследванията, проведени в други страни.

Освен това съществуват и много данни от изследвания на експерти в поведенческата икономика, които са провеждали в продължение на десетилетия лабораторни игрови експерименти , такива като „Дилемата на затворника“ или „Общественото благо“, в които участниците могат да бъдат както щедри, така и стиснати, да раздават пари или да ги задържат за себе си.

През 2022 г. друга изследователска група е провела и публикува мета-анализ на повече от 500 (от 1956 г.) подобни социални дилеми. Те очаквали да открият, че нивото на сътрудничество намалява и хората стават все по-алчни с течение на времето. Вместо това те установили, че нивото на сътрудничество се е увеличило с около 10% през последните шестдесет години.

Мастрояни признава, че тези лабораторни игри се провеждат в изкуствена среда и може да не отразяват точно как хората функциониират в реалния свят. Но той смята, че резултатите „напълно противоречат на идеята, че хората днес са фундаментално по-малко просоциални, отколкото са били преди едно поколение.“

Но защо хората погрешно вярват, че човечеството става по-малко морално?

В действителност ежедневните нрави не деградират. Но тогава защо хората вярват в това?

Мастрояни и Гилбърт предполагат, че два много добре известни психологически феномена работят заедно, за да създадат тази илюзия.

Първо, това е ефектът от предубеденото възприятие. От други изследвания знаем, че хората обръщат повече внимание на негативната информация, отколкото на позитивната, а медиите засилват тази тенденция, като се фокусират върху лошите новини. (Както се казва в редакциите на медиите: „Убийство? Катастофа? Чудесно!“). Тъй като сме изложени предимно на негативна информация за обществото, оставаме с впечатлението, че моралното поведение е на много ниско ниво.

Второ, в нас съществува ефекта на предубедената памет. Когато хората мислят за положителни и отрицателни минали събития, те са по-склонни да забравят негативните или да ги „помнят“ по положителен начин. Освен това е по-вероятно с течение на времето негативните събития да загубят своята емоционална сила. Отчасти това може да е причината нравите от миналото да се виждат в розови оттенъци – ние буквално забравяме за лошите моменти.

Съберете тези две когнитивни изкривявания заедно и ще видите как може да възникне илюзията за морален упадък. Освен това тази хипотеза точно прогнозира, че както възрастните, така и младите хора усещат деградацията на морала и колкото по-дълги са интервалите от време, толкова по-силно е това чувство.

Така че следващия път, когато някой започне да се оплаква от “днешната младеж” – или, което е по-важно, когато чуете политик да казва: “Сега държавата ни е затънала в ла@на, но изберете мен и аз ще я направя отново велика!” – припомнете си: вие вече имате отговор и има доказателства в подкрепа на това.