Следващата рецесия ще съсипе голяма част от милениалите
Милениалите са потънали в дългове и нямат спестявания. Следващата рецесия ще им донесе още повече проблеми.
Рецесията никога никому не е нужна. Разрушаването на икономиката има катaстрофални финансови, емоционални и физически последствия за здравето на всички, започвайки от пеленачетата и свършвайки с пенсионерите. Но следващата рецесия, ако и когато се случи, особено силно ще удари по поколението на милениалите или също известни като поколението „Y”. В края на краищата, за тези които сега са между 22 и 38 години, последната криза така и не е свършила.
Милениaлите влязоха в пълнолетие в пeриод на икономически спад и сега те са по-уязвими, отколкото по-възрастните. С приближаването си към средната възраст, на много от тях не им се удава да бъдат причислени към средната класа и вероятно те ще бъдат първото поколения в съвременната икономическа история, което в края на краищата ще се окаже в по-трудно положение, отколкото родителите им. Следващият икономически спад може да се случи точно в годините на техния кариерен и финансов пик.
Поколението на милениалите се оказа в най-лошия пазар на труда от 80 години насам. Това не означава няколко години висока безработица или няколко години съвместен живот с родителите. Това по принцип е цяло десетилетие загуба в работната заплата. Както показват изследванията, поколението , на което не му е провървяло и е попаднало на пазара на труда по време на рецесия, търпи „значителни” загуби в доходите с години наред. През 2014 година милениалите-мъже са печелили не повече, от мъжете от поколението „Х” на същата възраст, и с 10% по-малко от бейби-бумърите (следвоенното поколение), въпреки че американската икономика сега е много по-голяма, а страната -по-богата. В същото изследване се оказало, че милениалите-жени печелят по-малко от тези от поколението „Х”.
При децата на 80-те и 90-те години на миналия век се появи нов, огромен, катастрофален източник на разходи след рецесията: трилион долара от общия образователен дълг. Около една четвърт от представителите на поколението „Х”, постъпили в колеж, са взели кредит , а сред поколението на милениалите такива са около половината. При това представителите на поколението „Y” дължат двойно повече. Не е удивително, че стойността на обучението е нараснала с повече от 100% в сравнение с 2001 година, даже отчитайки инфлацията.
Токсичното съчетаване на по-ниски заплати и значителни плащания по студентските заеми доведе до това, че милениалите фактически не са на пазара на недвижими имоти и по този начин тяхното благосъстояние не расте. Нивото на собственост при това поколение е с цели 8% по-ниско от това на поколението „Х” или поколението на бейби-бумърите на сравнима възраст. Средната възраст на купувачите на жилище нарасна до 46 години и това е най-високата възраст, откакто Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти води тази статистика от преди четиридесет години.
В резултат на това милениалите не получиха никаква изгода от рязкото покачване на цените на недвижимите имоти, което се наблюдаваше в годините след рецесията. На тях им се налага също така да плащат стотици милиарди долари във вид на наем, тъй като разходите за жилище се покачиха в много от градските райони. „Старците” не бързат да делят своето благосъстояние с младите. Бейби-бумърите владеят жилища и забраняват на общинските власти да строят повече, получавайки по този начин изгода от високите наемни цени и ръста на цените на недвижимите имоти, която се налага да бъде плащана от младите и бедни семейства.
Високото ниво на разходи не позволява на милениалите да инвестират и да икономисват. Дялът на американците на възраст до 35 години, владеещи акции се е съкратил от 55% през 2001 година до 37% до 2018 година. Това е така, от една страна, защото все по-малко работодатели предлагат пенсионни схеми с натрупване, а от друга страна, защото на милениалите не им остават свободни средства, които да могат да бъдат спестени или вложени. Експертите предупреждават, че практически всички членове на това поколение „недостатъчно икономисват”, а две трети от поколението „Y” нямат пенсионни спестявания. Това означава, че милениалите не са получили никаква изгода от десегодишния ръст на акциите, както е при техните родители, баби и дядовци.
Милениалите струват на книга по-малко, отколкото представителите на по-възрастното поколение днес, и на същите възрастни в годините на тяхната младост.Чистата стойност на средното благосъстояние на семейство на милениали е с 40% по-ниско, отколкото тази на благосъстоянието на семейство от поколението „Х” през 2001 година, и с 20% по-ниско от това на семейство на бейби-бумъри в края на 80-те години на миналия век.
Могат ли милениалите да поправят ситуацията? Възможно е, ако ръстът на работната заплата внезапно и рязко се увеличи, градските власти започнат да строят милиони нови жилища, а Конгреса обяви опрощаване на студентските кредити. Но финансовите експерти смятат, че това е малко вероятно да се случи. Милениалите пропуснаха изгодата от ръста на цените, който се наблюдаваше от 2010 година насам . „Едва ли ръста на цените на активите в близко бъдеще ще бъде с такъв темп, както в последно време” , твърдят експерти от Федералния резерв. „Тъй като бейби-бумърите заемат по-голяма част от най-популярните работни места и притежават по-голямата част от недвижимите имоти, милениалите не се чувстват така добре като техните родители”-констатират анализаторите на Credit Suisse. “Ние очакваме, че само част от тях ще постигнат високо финансови резултати и тези, които работят в сектори с голямо търсене на кадри, такива като технологиите и финансите, ефективно ще преодолеят „проблема на милениалите”.
Следващата рецесия, когато или въобще настъпи, по всяка вероятност ще влоши ситуацията. Милениалите вече отлагат за по-късно натрупването на спестявания и закупуването на жилище, а също така създаването на семейство и раждането на деца заради недостатъчните доходи и големите плащания по студентските кредити. Спадът, който води до ръст на безработицата и намаляване на работните възнаграждения, ще накарат милениалите да чакат още повече, за да почнат да трупат благосъстояние, което значително затруднява спестяването. Тяхната траектория и без друго не е за завиждане, но може да стане още по-ужасна.
Проблемите на милениалите не вредят само на тях. Появяват се свидетелства, че икономиката расте все по-бавно, отколкото би могло, ако милениалите имаха възможност да купуват жилища, да имат семейства, да започнат бизнес и да харчат, като другите поколения, тоест ако младите не съществуваха само заради това да обезпечават активите на възрастните. А това означава, че има поколение, на което ще му бъде още по-трудно, отколкото на тях: поколението „Z”.
Бел.ред. Публикувайки този анализ , ние съзнаваме, че въпреки някои сходства, икономическата ситуация на милениалите в САЩ се различава от положението на техните връстници в България. Но от друга страна би било изключително любопитно да видим подобен анализ за България , отразяващ влиянието на икономическите цикли в икономиката и това как една евентуална рецесия би се отразила на представителите на различните поколения в нашето общество, особено на поколението, което сега навлиза в своя жизнен, професионален и финансов разцвет.
