Около Южния полюс са открити следи от тропически гори
Ново съвместно изследване на учени от Великобритания, Ирландия, Германия и Полша е показало, че в днешна Антарктида преди 90 милиона години може би са съществували тропически гори. До такива изводи учените са стигнали след анализ на проби от почва, взети от морското дъно близо до Южния полюс. Подробни резултати от изследването са публикувани в списание Nature.
Средата на периода Креда (последният период от мезозойската ера) е най-топлия период за последните 140 милиона години. Тогава нивото на Световния океан е било със 170 метра по-високо, а температурата на морската повърхност в тропиците е достигала 35°С. Прекалено високата температура се е обуславяла от високото съдържание на въглероден диоксид в атмосферата, което тогава е било около 1000 ppm (сегашното ниво на СО₂ е около 410-415 ppm).
Но до този момент съществуваха много малко данни за състоянието на екосистемите близо до полярния кръг и учените не можеха със сигурност да твърдят какъв е бил растителния свят на Антарктида и възможно ли е съществуването на полярен лед при тези условия.
През 2017 година в залива Амундсен около остров Пайн-Айлънд в Западна Антарктида, членовете на полярната експедиция PS 104 успели, с помощта на дистанционно управляемата сонда MARUM-MeBo70, да достигнат за пръв път до дълбочина 30 метра под морското дъно. Оттам те извлекли множество проби с древни отлагания от периода Креда.
След това тези извлечени проби са изследвани с помощта на компютърна томография и ред други методи, което позволило на учените да установят минералния състав на отлаганията и тяхната стратификация, а също така да определят видовете растения по техните вкаменени корени и образци от спори и цветен прашец.
Учените стигнали до извода, че екосистемата на западната част на Антарктида е била силно развита и е представлявала умерени тропически иглолистни гори, обкръжени от големи речни системи. Бил е открит цветен прашец от тропически иглолистни дървета от семейства Podocarpaceae и Araucariaceae, а също така от папратници, в това число и дървовидни от рода Cyathea. Сладководните водоеми в дъждовните гори са били заселени от цианобактериални съобщества, а низините са били запълнени с временни торфени блата.
На база на получените данни учените успели да моделират условията на околната среда и структурата на екосистемата, състояща се от дъждовни тропически гори, покриващи Антарктида преди 88 милиона години. На 800 километра от Южния полюс по времето на периода Креда се е наблюдавал мек климат със средна годишна температура около 13°С. Днес такива температури се наблюдават в столицата на Тасмания Хобарт. Средната лятна температура в изследвания регион е била средно 19°С , а температурата на водата в реките и блатата е достигала 20°С. Тези температури били достигани въпреки четиримесечната полярна нощ. Учените установили, че количеството и интензивността на валежите в Западна Антарктида са били около 1100 милиметра воден стълб, тоест много подобни на тези днес в Уелс.
За да има такъв мек климат на такава географска ширина, където имаме четири месеца полярна нощ, е нужно да се съчетават два фактора – повишена концентрация на въглероден диоксид в атмосферата и гъсто растително покритие. Плътната растителност води до намаляване на албедото и следователно до силно поглъщане на слънчева енергия. Това изключва съществуването на морско и континентално ледено покритие в и около Антарктида във времената на късния период Креда.
Именно затова учените настояват, че не трябва да се недооценява ролята на леденото покритие в текущото състояние на климата и е много важно това коректно да се отчита при климатичното моделиране. Съществуващият Антарктически леден щит е свързан с климатичната система на принципа на положителната обратна връзка. Колкото е по-голям размера му, толкова повече той отразява слънчевото излъчване и охлажда атмосферата, което води до неговото увеличаване. Топенето на ледниците ще доведе до обратния ефект. Когато албедо и отразяването на лъчите намаляват, тогава започва ускорено топене на ледниците.
